На 13 ноември 2020 г. жителите на Кашмир, близо до условната граница

На 13 ноември 2020 година жителите на Кашмир, близо до условната граница на враждуващите Индия и Пакистан, чули познатите им звуци на пукотевица и взривове – в деяние влезнала  артилерия. Загинали няколко индийски граничари и пакистански бойци, били убити цивилни и от двете страни. Индийските военни упреквали пакистанските, Пакистан пък твърдял, че Индия не спазва споразумението за преустановяване на огъня от 2003 г. Изглежда, спорът е безконечен и не може да бъде разрешен със сила, защото и двете страни разполагат с нуклеарно оръжие.

Този териториален спор е следващото завещание от епохата на колониалните империи. Много дълго време индуси и пакистанци, чиято съществена разлика е религиозна, живеели в една страна, Британска Индия. Обаче през 1947 година британците вземат решение да изоставен Индустан поради национално-освободителното придвижване, собствени вътрешни проблеми и най-много заради натиска на Съединени американски щати. Тогава остарялата омраза сред сикхи, хиндуисти и мюсюлмани (последните най-вече в Пакистан) незабавно избухнала още веднъж. „ Разводът “ бил съпроводен от кървави конфликти, главно на места, където индусите и мюсюлманите живеели дружно. Загинали към 2 милиона души.

Събитията взели изключително драматичен поврат в голямото княжество Кашмир, което заема 222 000 кв. км. По това време то се управлявало от индуса Хари Сингх, който, съгласно Акта за независимост на Индия от 18 юли 1947 година, имал цялостно право дали да избере самостоятелност или да причисли към някоя от прилежащите страни – Индия или Пакистан. Той избрал Индия въпреки, че 77% от популацията били мюсюлмани. Така в Кашмир влезнала индийската войска.

Ситуацията незабавно се озовала в юридическа задънена улица. На страната на Индия били Актът за самостоятелност и решението на законния държавен глава. На страната на Пакистан – размитото, неразбираемо и много нереално така наречен „ право на народите на самоопределение “, прието от Организация на обединените нации в 1945 година, което постоянно е евентуален детонатор на кървави спорове и войни, стига някой да реши, че има такова „ право “.

Така и Пакистан почнал война през 1947 година Заедно с отрядите на кашмирските мюсюлмани пакистанците завладяли една трета от княжеството. Индийската войска обаче спряла настъплението им. Загинали към 1500 души, но проблемът останал неуреден. Две години по-късно, посредством посредничеството на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, страните се споразумели за примирие.

През 1965 година пакистанското държавно управление решило, че е укрепило задоволително армията си за възмездие и почнало нова война с потребление на огромен брой танкове и самолети. Почти 7 хиляди души загинали в безсмислени двумесечни конфликти.

С намесата на Съюз на съветските социалистически републики се постигнало наново договаряне за прекъсване на боевете – на преговорите в Ташкент през януари 1966 г. участвал вторият човек в руската подчиненост, министър-председателят Алексей Косигин. Войските на Индия и Пакистан се отдръпнали до границите отпреди тази война.

Пакистан още веднъж се опитал да завладее Кашмир през 1971 година, но пак не съумял. Загинали още 10 хиляди души. Под натиска на Съединени американски щати и СССР Индия не развила военния си триумф и изтеглила войските си от окупираните пакистански територи; върнала и повече от 90 хиляди пленници.

Бяла граница, нарисувана на окачен мост, обрисува Азад Кашмир от Джаму и Кашмир. Уикипедия

През 1972 година страните се съгласили да не нарушават по този начин наречената „ линия на надзор “, която все още замества естествената, ясно обрисувана държавна граница. В действителност, това е фронтова линия, която разделя Кашмир на две елементи. Под ръководството на Индия е малко повече от половината от територията и над 12 милиона души (70% от населението).

През 1999 година Индия и Пакистан подписали Лахорската декларация, цялостна с окуражаващи изказвания:  страните „ се задължават да засилят процеса на взаимен диалог… “, „ да обсъдят концепции и доктрини “ в името на „ построяването на доверие “ и други Ала на часа на границата избухнал боен конфликт („ Каргилската война “), в който надвили индусите – никой не гледал съществено на декларацията.

Изглеждало, че дълго чаканото разведряване настъпило през 2003 година. И двете страни се сдобили с нуклеарни оръжия и балистични ракети, по тази причина експанзията станала прекомерно рискована. Дори президентът на Пакистан П. Мушараф и индийският министър-председател А. Ваджпаи се срещнали персонално, само че напредъкът не бил особено впечатляващ, защото договарянията не засегнали главното – кому принадлежи Кашмир? Доста дълго време ползата на страните към сътрудничество в други области, най-много стопанската система, смекчаваше враждебността, но последните събития демонстрират, че подобен интерес не гарантира нищо в дългосрочен проект.

Конфликтът остава характерен „ замразен “ и все още заплашва да избухне всеки миг. От време на време индийската войска би трябвало да се оправя с терористи, които според Индия са диверсанти на Пакистан. Граничарите от време на време си разменят изстрели, противовъздушната защита смъква противников самолети, а световните медии оповестяват за нови жертви на терористични офанзиви и обстрели. Не се разискват нито предложенията за ходатайство на ООН, нито някакви други.

През 2019 година Индия обяви премахването на автономията на Кашмир, което още веднъж ескалира обстановката. Надеждата е, че граничните схватки няма да доведат до нова индо-пакистанска война, която към този момент ще е конфликт сред две нуклеарни страни.

–