На този ден: Ден на българското военно разузнаване
На 12 януари българските военни разузнавачи означават своя професионален празник, разгласен със заповед на военния министър на 11 февруари 1997 година Датата не е определена инцидентно: Княз Фердинанд основава Разузнавателна секция към Оперативното поделение на Щаба на армията с Указ № 190 от 31.12.1907 година, който влиза в действие точно на 12 януари 1908 година Тя е първият профилиран орган за водене и управление на военното разузнаване в България.
Първата стъпка в тази тенденция е признатият от Народното събрание през 1891 година Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество. Съгласно Закона към Канцеларията на Министерството на войната се образува особено звено за култивиране на разследващата информация, получавана от българските дипломатически представители в чужбина.
Към средата на 90-те години Щабът на армията стартира да получава военна информация и от агентурни и други източници, както и от освободителните организации и православните църкви, настоящи в останалите под властта на Османската империя български земи.
Архивите сочат, че по време на двете Балкански войни военното ни разузнаване е осигурявало на държавното и военното управление извънредно настояща и цялостна информация за хода на мобилизацията и за съсредоточаването на противниковите войски. Широко се употребява авансово проведеното агентурно разузнаване и настоящите чети.
По време на Одринската интервенция за първи път сполучливо се води въздушно разузнаване (визуално и отчасти посредством фотографиране), като за задачата се употребяват 29 самолета и два балона. Правят се и първите опити за радиосмущения, провеждат се подслушване и прехващане на непознат радиообмен, одобряват се бюлетини от радиостанциите на интернационалните организации и от противникови войскови радиостанции – на процедура стартира водене на пълномащабно радиоразузнаване, което е принос в международната военна история.
По време на Първата международна война изключително интензивно е въздушното разузнаване – осъществени са 932 полета за разузнаване от въздуха и за нанасяне на удари по значими обекти на съперника.
Съгласно клаузите на Ньойския кротичък контракт, Разузнавателната секция е разформирана. По силата на член 103 на контракта България се задължава да не акредитира в непозната страна военна, морска и въздухоплавателна задача. Обаче още от началото на 1932 година военно-разузнавателната работа търси способи за заобикаляне на уговорките по Ньойския контракт.
Първата стъпка в тази тенденция е признатият от Народното събрание през 1891 година Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество. Съгласно Закона към Канцеларията на Министерството на войната се образува особено звено за култивиране на разследващата информация, получавана от българските дипломатически представители в чужбина.
Към средата на 90-те години Щабът на армията стартира да получава военна информация и от агентурни и други източници, както и от освободителните организации и православните църкви, настоящи в останалите под властта на Османската империя български земи.
Архивите сочат, че по време на двете Балкански войни военното ни разузнаване е осигурявало на държавното и военното управление извънредно настояща и цялостна информация за хода на мобилизацията и за съсредоточаването на противниковите войски. Широко се употребява авансово проведеното агентурно разузнаване и настоящите чети.
По време на Одринската интервенция за първи път сполучливо се води въздушно разузнаване (визуално и отчасти посредством фотографиране), като за задачата се употребяват 29 самолета и два балона. Правят се и първите опити за радиосмущения, провеждат се подслушване и прехващане на непознат радиообмен, одобряват се бюлетини от радиостанциите на интернационалните организации и от противникови войскови радиостанции – на процедура стартира водене на пълномащабно радиоразузнаване, което е принос в международната военна история.
По време на Първата международна война изключително интензивно е въздушното разузнаване – осъществени са 932 полета за разузнаване от въздуха и за нанасяне на удари по значими обекти на съперника.
Съгласно клаузите на Ньойския кротичък контракт, Разузнавателната секция е разформирана. По силата на член 103 на контракта България се задължава да не акредитира в непозната страна военна, морска и въздухоплавателна задача. Обаче още от началото на 1932 година военно-разузнавателната работа търси способи за заобикаляне на уговорките по Ньойския контракт.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ