Москва и Анкара залагат на разпада на ЕС
На 12 октомври Владимир Путин, като част от Руската енергийна седмица, разгласи предложение за основаване на интернационален газов хъб в Турция, като по този метод компенсира изгубения потенциал за доставка на газ за Европа след терористичните офанзиви против “Северен поток ”. Предложението пристигна изненадващо по няколко аргументи.
Първо, в случай че се съди по първата реакция на турския енергиен министър, това е изненада и за турските управляващи. Самото предложение обаче беше признато с огромен възторг: два дни по-късно Реджеп Тайип Ердоган разпореди на държавното управление да създаде опцията за основаване на хъб в най-кратки периоди и даже очерта някои от детайлите на плана. Например фактът, че може да се сътвори хъб в турска Тракия, в непосредствена непосредственост до границите на Гърция и България.
Второ, думите на Путин за газовия хъб пораждат на пръв взор изцяло решени въпроси. Северните потоци, минаващи по дъното на Балтийско море, неотдавна бяха взривени. Така се потвърди, че в новите действителности морските газопроводи напълно не са най-безопасният маршрут за доставка на гориво. Създаването на газов хъб в Турция включва построяването на нови морски тръбопроводи, които ще се изправят пред същите провокации като “Северен поток ”.
Защо в този случай преимуществата на оповестения план въпреки всичко са повече от минусите му? И какво е стратегическото му значение, като се има поради, че Европейски Съюз по принцип е поел курс към отвод от енергийни източници от Русия?
Първото преимущество е относителната лекост на осъществяване на плана. Според ръководителя на " Газпром " Алексей Милер Русия се е научила да строи газопроводи сама и ще може да реализира такива планове даже без западно съоръжение и технологии. Освен това забележителна част от нужната инфраструктура към този момент е основана. Още преди 2014 година, когато България под натиска на Европейския съюз забрани полагането на тръби на своя територия като част от плана „ Южен поток “, „ Газпром “ съумя да построи сухопътната част от инфраструктурата в Краснодарски край.
Някои от тези мощности евентуално са били употребявани за газификация на Краснодарски край и Северен Кавказ, само че останалата част може да се употребява по първичното си предопределение. Потъналия в давност “Южен поток ” е планиран с потенциал от 63 милиарда кубически метра, което е даже повече от общия потенциал на “Северните потоци ” (55 милиарда кубически метра). Потенциално е допустимо да се приключи нужната морска инфраструктура за една-две години. Толкова време лиши на Русия построяването на " Синия " и " Турския " поток. И морските изрезки са доста по-къси спрямо балтийската част на тръбата.
Сега към въпроса за сигурността. В този подтекст Черно море се съпоставя удобно с Балтийско. Русия и Турция тотално преобладават района във военно и разследващо отношение. Освен това Анкара директно управлява прекосяването на военни кораби през Босфора и Дарданелите и затова може елементарно да наблюдава техните дейности и придвижвания, а при нужда и да забрани прекосяването въобще.
Колко надеждна може да бъде Турция като сътрудник? Това е въпрос за дълга полемика, само че колкото и спорни да са руско-турските връзки, Москва и Анкара наподобява са се научили да споделят стопански и геополитически ползи, като не разрешават на втората да навреди на първата. Освен това е ясно, че превръщането на Турция в газов хъб, какъвто до момента бяха Германия и Австрия, а към който в този момент претендира Полша (чрез импорт на американски ВПГ), укрепва политическите позиции на Ердоган. Той е изправен пред сложни президентски избори идващото лято, а актуалната икономическа рецесия в Турция, съпроводена от всеобщо намаляване на лирата, никога не е удобна за елементарно преизбиране. В този смисъл Москва протяга ръка на Ердоган, което значи, че не може да се изключи политическото доближаване на страните (вероятно в границите на по-големи обединявания като БРИКС или ШОС) през 2023-2024 година
Е, в този момент за главното. Защо въобще им трябваше този план на Русия и Турция? През май тази година Европейската комисия показа тактиката “Презареди Европейски Съюз ”, която планува цялостен отвод от съветски енергийни източници, в това число газ, до 2027 година Но единствено осъществяването на плана за основаване на интернационален газов хъб в Турция ще отнеме най-малко няколко години. Сериозните хора няма да си вършат труда за това в името на доставки на гориво за три-четири години.
Единственият отговор на този въпрос е следният. Москва и Анкара залагат на разпадането на Европейския съюз, най-малкото на забележителното суверенизиране на страните от Южна и Източна Европа по стопански въпроси. Очакваният спад в стопанската система на локомотива на Европейски Съюз - Германия - ще свие дотациите за по-слабо развитите страни от бюджета на Съюза. Ще стане доста по-трудно да се диктува политическата воля и да постановат стопански решения на Брюксел. Това значи, че България, Унгария, Чехия, Словакия, Сърбия и други страни, подвластни от съветските доставки на нефт и газ, най-вероятно ще стартират да вземат решения в интерес на национални, а не на транснационални ползи. На фона на идната икономическа стихия надеждните доставки на съветски газ с посредничеството на Турция могат да бъдат същинско избавление за тях.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Първо, в случай че се съди по първата реакция на турския енергиен министър, това е изненада и за турските управляващи. Самото предложение обаче беше признато с огромен възторг: два дни по-късно Реджеп Тайип Ердоган разпореди на държавното управление да създаде опцията за основаване на хъб в най-кратки периоди и даже очерта някои от детайлите на плана. Например фактът, че може да се сътвори хъб в турска Тракия, в непосредствена непосредственост до границите на Гърция и България.
Второ, думите на Путин за газовия хъб пораждат на пръв взор изцяло решени въпроси. Северните потоци, минаващи по дъното на Балтийско море, неотдавна бяха взривени. Така се потвърди, че в новите действителности морските газопроводи напълно не са най-безопасният маршрут за доставка на гориво. Създаването на газов хъб в Турция включва построяването на нови морски тръбопроводи, които ще се изправят пред същите провокации като “Северен поток ”.
Защо в този случай преимуществата на оповестения план въпреки всичко са повече от минусите му? И какво е стратегическото му значение, като се има поради, че Европейски Съюз по принцип е поел курс към отвод от енергийни източници от Русия?
Първото преимущество е относителната лекост на осъществяване на плана. Според ръководителя на " Газпром " Алексей Милер Русия се е научила да строи газопроводи сама и ще може да реализира такива планове даже без западно съоръжение и технологии. Освен това забележителна част от нужната инфраструктура към този момент е основана. Още преди 2014 година, когато България под натиска на Европейския съюз забрани полагането на тръби на своя територия като част от плана „ Южен поток “, „ Газпром “ съумя да построи сухопътната част от инфраструктурата в Краснодарски край.
Някои от тези мощности евентуално са били употребявани за газификация на Краснодарски край и Северен Кавказ, само че останалата част може да се употребява по първичното си предопределение. Потъналия в давност “Южен поток ” е планиран с потенциал от 63 милиарда кубически метра, което е даже повече от общия потенциал на “Северните потоци ” (55 милиарда кубически метра). Потенциално е допустимо да се приключи нужната морска инфраструктура за една-две години. Толкова време лиши на Русия построяването на " Синия " и " Турския " поток. И морските изрезки са доста по-къси спрямо балтийската част на тръбата.
Сега към въпроса за сигурността. В този подтекст Черно море се съпоставя удобно с Балтийско. Русия и Турция тотално преобладават района във военно и разследващо отношение. Освен това Анкара директно управлява прекосяването на военни кораби през Босфора и Дарданелите и затова може елементарно да наблюдава техните дейности и придвижвания, а при нужда и да забрани прекосяването въобще.
Колко надеждна може да бъде Турция като сътрудник? Това е въпрос за дълга полемика, само че колкото и спорни да са руско-турските връзки, Москва и Анкара наподобява са се научили да споделят стопански и геополитически ползи, като не разрешават на втората да навреди на първата. Освен това е ясно, че превръщането на Турция в газов хъб, какъвто до момента бяха Германия и Австрия, а към който в този момент претендира Полша (чрез импорт на американски ВПГ), укрепва политическите позиции на Ердоган. Той е изправен пред сложни президентски избори идващото лято, а актуалната икономическа рецесия в Турция, съпроводена от всеобщо намаляване на лирата, никога не е удобна за елементарно преизбиране. В този смисъл Москва протяга ръка на Ердоган, което значи, че не може да се изключи политическото доближаване на страните (вероятно в границите на по-големи обединявания като БРИКС или ШОС) през 2023-2024 година
Е, в този момент за главното. Защо въобще им трябваше този план на Русия и Турция? През май тази година Европейската комисия показа тактиката “Презареди Европейски Съюз ”, която планува цялостен отвод от съветски енергийни източници, в това число газ, до 2027 година Но единствено осъществяването на плана за основаване на интернационален газов хъб в Турция ще отнеме най-малко няколко години. Сериозните хора няма да си вършат труда за това в името на доставки на гориво за три-четири години.
Единственият отговор на този въпрос е следният. Москва и Анкара залагат на разпадането на Европейския съюз, най-малкото на забележителното суверенизиране на страните от Южна и Източна Европа по стопански въпроси. Очакваният спад в стопанската система на локомотива на Европейски Съюз - Германия - ще свие дотациите за по-слабо развитите страни от бюджета на Съюза. Ще стане доста по-трудно да се диктува политическата воля и да постановат стопански решения на Брюксел. Това значи, че България, Унгария, Чехия, Словакия, Сърбия и други страни, подвластни от съветските доставки на нефт и газ, най-вероятно ще стартират да вземат решения в интерес на национални, а не на транснационални ползи. На фона на идната икономическа стихия надеждните доставки на съветски газ с посредничеството на Турция могат да бъдат същинско избавление за тях.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ