12 май 1965 г.: Съветската станция „Луна 5“ се разбива на Луната
На 12 май 1965 година в 19:10 ч. руската автоматизирана междупланетна станция „ Луна 5 “ се разрушава на повърхността на Луната.
Това е вторият руски обект в историята, достигнал лунната повърхнина (след „ Луна 2 “ през 1959 г.), само че задачата се смята за неуспех, защото задачата ѝ е първото в света меко кацане.
На 10 май, след осъществяване на промяна на курса, апаратът стартира ненадейно да се върти към главната си ос. Причината е техническа щета във флотационния жироскоп на системата за ръководство И-100.
Наземният надзор се пробва да поправя обстановката, само че заради подадена неверна команда от Земята, основният спирачен мотор (КТДУ-5А) въобще не се задейства при приближаването на Луната.
Без спирачна двигателна сила апаратът връхлита Луната по коса траектория с голяма скорост и се разрушава изцяло.
Тъй като руските учени авансово са телеграфирали предстоящите координати на задгранични обсерватории, Абастуманската астрофизична обсерватория в Грузия съумява да снима момента на конфликта. Телескопите записват голям газов и прашен облак с размери 220 на 80 километра, който се издига на близо 4 км височина и остава забележим в продължение на 10 минути.
Първоначално Съюз на съветските социалистически републики афишира, че апаратът е паднал в Морето на облаците (Mare Nubium). Модерни разбори на фрагментите от 2017 година обаче поправят това: „ Луна 5 “ се е разрушила в Морето на познанието (Mare Cognitum) – покрай огромния кратер Лансберг, на координати 1.35° южна широчина и 25.48° западна дължина.
Мисията е част от секретната серия апарати вид „ Е-6 “. Между 1963 и 1965 година Съюз на съветските социалистически републики изстрелва общо 11 такива апарата в опит за меко кацане, като всички те се провалят.
Успехът идва едвам през януари 1966 година с „ Луна 9 “, която предава първите панорамни фотоси от лунната повърхнина.
