Защо са важни парламентарните избори във Франция
На 12 и 19 юни Франция ще гласоподава на парламентарни избори. Подкрепата за обединението "Заедно " (Ensemble) на президента Еманюел Макрон спада, което повдига въпроса дали той ще завоюва цялостно болшинство в законодателния орган.
Ето някои основни обстоятелства за изборите.
Защо Франция още веднъж гласоподава
През април проевропейският центрист Макрон завоюва втори мандат като президент на Франция. Това обаче не е задоволително. За него е нужно да завоюва и болшинство в долната камара на Народното събрание на изборите този месец, с цел да може да прокара реформаторския си дневен ред.
Какво предвиждат социолозите
Доскоро изследванията за настройките на гласоподавателите сочеха, че партията Макрон и съдружниците ѝ, обединени в обединението "Заедно ", ще завоюват цялостно болшинство в 577-местното Национално заседание. През последните дни обаче това от ден на ден е под въпрос.
Сега е набрала лявата коалиция, ръководена от крайнолевия политик деец Жан-Люк Меланшон. Малко евентуално е Меланшон да завоюва 289-те места, нужни за безусловно болшинство, само че той може да получи задоволително мандати, с цел да лиши от такова и президента.
Защо всичко това е от голяма важност
За Макрон ще бъде огромен крах, в случай че не се снабди с безусловно болшинство. Това ще го принуди да разшири обединението си, а колкото по-широка е една коалиция, толкоз по-сложно става постигането на съглашения и прокарването на политически решения.
От друга страна, държавно управление на малцинството или съдружно държавно управление ще бъде нещо извънредно за модерна Франция. Петата република е основана точно за да се заобикалят тежки и тромави обединения.
Ако някоя опозиционна групировка сервира изненада и завоюва болшинство, Макрон ще би трябвало да назначи министър председател от лагера на спечелилите, а това ще значи, че президентската институция ще бъде принудена да съжителства с държавно управление с разнообразни от нейните политически възгледи.
При така наречен "съжителство " (cohabitation) президентът ще продължи да има главната дума по външнополитическите въпроси, само че оперативната политика значително ще отиде в ръцете на държавното управление.
Кое по кое време ще се случва
Изборният ден е на 12 юни от 08:00 до 20:00 ч. В (едномандатните) изборни региони, където никой кандидат не получи на първия тур над 50 % от гласовете, ще има балотаж на 19 юни, като право на присъединяване в него ще има всеки претендент, който е спечелил поддръжката на най-малко 12,5 % от записаните гласоподаватели.
Парламентарните избори са по-трудни за познаване от социолозите спрямо президентските, защото политическата динамичност на другите места е друга, а това прави по-трудно да се планува кой ще завоюва в народен проект.
Какво е разположението на силите преди изборите
Допреди избирането на Макрон за президент през 2017 година на френската политическа сцена господстваха две политически сили - лево- и десноцентристите. Пет години по-късно обаче политическите пластове към този момент са изцяло разместени и тези две партии изгубиха значение.
Формацията на Макрон и съдружниците ѝ се явяват под знамето на центристката коалиция "Заедно ".
Меланшон сплоти Френската социалистическа партия, Зелените и Френската комунистическа партия към своята политическа мощ "Непокорна Франция " (La France Insoumise), което беше изненадваща консолидация на лявото пространство.
Оглавяваната от него коалиция Нов екологичен и обществен национален съюз заема второто място в социологическите изследвания и се показа добре на предварителното гласоподаване в отвъдморските територии на Франция.
Консервативната партия "Републиканците " се бори за трета политическа мощ в Народното събрание. Макар и съгласно предвижданията на социолозите да изостава с огромна разлика от лагера на Макрон и левицата, тя може да стане новият балансьор във френската политика, в случай че "Заедно " стане първа политическа мощ, само че без безусловно болшинство.
В изследванията преди първия тур крайнодесният Национален общ брой (Rassemblement National) на Марин Льо Пен е трети по брой гласове, само че отива на четвърто място по предстоящ брой депутати.
По темата
Ето някои основни обстоятелства за изборите.
Защо Франция още веднъж гласоподава
През април проевропейският центрист Макрон завоюва втори мандат като президент на Франция. Това обаче не е задоволително. За него е нужно да завоюва и болшинство в долната камара на Народното събрание на изборите този месец, с цел да може да прокара реформаторския си дневен ред.
Какво предвиждат социолозите
Доскоро изследванията за настройките на гласоподавателите сочеха, че партията Макрон и съдружниците ѝ, обединени в обединението "Заедно ", ще завоюват цялостно болшинство в 577-местното Национално заседание. През последните дни обаче това от ден на ден е под въпрос.
Сега е набрала лявата коалиция, ръководена от крайнолевия политик деец Жан-Люк Меланшон. Малко евентуално е Меланшон да завоюва 289-те места, нужни за безусловно болшинство, само че той може да получи задоволително мандати, с цел да лиши от такова и президента.
Защо всичко това е от голяма важност
За Макрон ще бъде огромен крах, в случай че не се снабди с безусловно болшинство. Това ще го принуди да разшири обединението си, а колкото по-широка е една коалиция, толкоз по-сложно става постигането на съглашения и прокарването на политически решения.
От друга страна, държавно управление на малцинството или съдружно държавно управление ще бъде нещо извънредно за модерна Франция. Петата република е основана точно за да се заобикалят тежки и тромави обединения.
Ако някоя опозиционна групировка сервира изненада и завоюва болшинство, Макрон ще би трябвало да назначи министър председател от лагера на спечелилите, а това ще значи, че президентската институция ще бъде принудена да съжителства с държавно управление с разнообразни от нейните политически възгледи.
При така наречен "съжителство " (cohabitation) президентът ще продължи да има главната дума по външнополитическите въпроси, само че оперативната политика значително ще отиде в ръцете на държавното управление.
Кое по кое време ще се случва
Изборният ден е на 12 юни от 08:00 до 20:00 ч. В (едномандатните) изборни региони, където никой кандидат не получи на първия тур над 50 % от гласовете, ще има балотаж на 19 юни, като право на присъединяване в него ще има всеки претендент, който е спечелил поддръжката на най-малко 12,5 % от записаните гласоподаватели.
Парламентарните избори са по-трудни за познаване от социолозите спрямо президентските, защото политическата динамичност на другите места е друга, а това прави по-трудно да се планува кой ще завоюва в народен проект.
Какво е разположението на силите преди изборите
Допреди избирането на Макрон за президент през 2017 година на френската политическа сцена господстваха две политически сили - лево- и десноцентристите. Пет години по-късно обаче политическите пластове към този момент са изцяло разместени и тези две партии изгубиха значение.
Формацията на Макрон и съдружниците ѝ се явяват под знамето на центристката коалиция "Заедно ".
Меланшон сплоти Френската социалистическа партия, Зелените и Френската комунистическа партия към своята политическа мощ "Непокорна Франция " (La France Insoumise), което беше изненадваща консолидация на лявото пространство.
Оглавяваната от него коалиция Нов екологичен и обществен национален съюз заема второто място в социологическите изследвания и се показа добре на предварителното гласоподаване в отвъдморските територии на Франция.
Консервативната партия "Републиканците " се бори за трета политическа мощ в Народното събрание. Макар и съгласно предвижданията на социолозите да изостава с огромна разлика от лагера на Макрон и левицата, тя може да стане новият балансьор във френската политика, в случай че "Заедно " стане първа политическа мощ, само че без безусловно болшинство.
В изследванията преди първия тур крайнодесният Национален общ брой (Rassemblement National) на Марин Льо Пен е трети по брой гласове, само че отива на четвърто място по предстоящ брой депутати.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ