На 12 декември в МОН беше подадено отворено писмо от

На 12 декември в МОН беше подадено отворено писмо от представители на две огромни Facebook групи, които сплотяват педагози и други милеещи за родното обучение. Копия са изпратени и до други институции, които имат опцията да вземат участие във вземането на решения свързани с промяна на очевидните пропуски и неточности в в този момент съществуващите Закон и Наредби свързани с просветителната система.

 Моля, прочетете деликатно Отвореното писмо и в случай че сте съгласни, подкрепени ни! Българските учители имат правото да работят с достолепие и да получат уважението, което заслужават.

До

Министъра на образованието госпожа М. Кунева,
Заместник-министъра на образованието господин Д. Стаматов,
Омбудсмана Мая Манолова.

С копие до членовете на Комисията по образованието и науката към Народно събрание, профсъюз " Подкрепа ", СБУ, НУС, медиите

ОТВОРЕНО ПИСМО

от учители и заинтригувани лица от Facebook групата „ Учители за мощно българско обучение “ и Facebook групата " Педагози ".

 Конкретният мотив за това отворено писмо е следващото нахлуване над преподавател, станало пред 5-то главно учебно заведение „ Христо Ботев “ в Кюстендил. Нападнатата учителка била дежурна и съпровождала учениците до учебния рейс. Тя помолила нападателния мъж да не се занимава с децата. Тогава той я блъснал два пъти в лицето, при което счупил очилата ѝ. Учителката е в стрес и е в болнични за една седмица. Причината за отвореното писмо са зачестилите случаи на експанзия от страна на родители и жестокия напън над учителите, както от страна на родителите, по този начин и от самото Министерство на образованието, станал непоносим с влизането в действие на новия закон.

 Тази обстановка, несъмнено, има своя предистория, в която се корени забележителна част от проблемите в образованието през днешния ден и тя е обвързвана с въвеждането на делегираните бюджети в ролята им на единствен и незаместим метод за финансиране на всички образователни заведения в страната. Нещо повече, механизмът на финансиране благодарение на делегиран бюджет бе написан детайлно в ЗПУО. Странно, имайки пред тип диспропорциите и споровете, които той поражда и неспособността му да обезпечи по този начин търсената равнопоставеност посредством еднакъв достъп на всички деца до обучение, заради хроничното недофинансиране на системата Образование.

В какво се показват те?

 В заетост на паралелките с деца, произлизаща от формулата „ Парите следват ученика/детето “, в огромните обитаеми места; в устрема да се гони пълняемост, като се вършат безпринципни взаимни отстъпки с просветителните условия и качеството на подготовка на учениците, респективно с развъждането, възпитанието и социализацията на децата в детските градини. Тези взаимни отстъпки са както заради физическата неспособност да се обезпечи качествено образование на децата, по този начин и заради масирания напън от страна на родителите за високи оценки, без действително покритие, за да се подсигурява „ сполучливо “ довеждане докрай на учебно заведение.

На други места шефове и учители се „ кланят “ на родителите, единствено и единствено да им поверят своите деца, за опазване на работните места, даже и с цената на безпринципни взаимни отстъпки. Така прокламираната проходимост в системата стартира да припомня на течение сред входа и изхода, като концепцията към този момент не е ученето в учебно заведение, а излизането от него с подобаващата тапия за угаждане на родителските упоритости за сполучлива обществена реализация на децата им. По този метод правилото „ Парите следват ученика/детето “ докара до основаването на публично разбиране, че детето е длъжник, а учителят – продавач на услуга и в ролята си на подобен, той би трябвало да извършва всевъзможни прищевки, в това число и най-неоснователни, единствено и единствено да се осъществя покупко-продажбата. А това не е просто неуместно, само че прекомерно рисково подстрекателство, на което стартира да се поддава обществото.

 Нещо повече, на учителя стартира да се гледа като на възможен пакостник с въвежданите при започване на всяка образователна година психопрегледи. Питаме: до каква степен на самия преподавател са обезпечени здравословни и безвредни условия на труд? Неслучайно психологът Татяна Кючукова съобщи доста изрично: „ Да поставиш някого в патологична работна среда и в същото време да го проверяваш дали е психологично здрав, е цинично и още по-разболяващо и може да бъде квалифицирано като корист. “

 Какво почитание може да чака един преподавател от родител в случай, че самото Министрество на образованието гледа на него, изхождайки от презумпцията за виновност?!

 МОН явно се съмнява, че учителите уплътняват работното си време (как звучи единствено!), по тази причина ги натоварва с толкоз писмена работа, обвързвана с бюрократични условия, че подозираме съответна цел да бъдем сложени в неспособност да си вършим директните отговорности, а точно – да образоваме и възпитаваме.

 МОН и политиците в Парламента подозират, че учителите може да са душевен нездрави, по тази причина планува да ни подлага на психотестове (платени от личния ни джоб?), с цел да се подсигурява, че сме „ с всичкия си “ и не сме възможни причинители на щета на питомците ни.

 МОН подозира, че учителите са незадоволително образовани и готови за великите просветителни върхове, които би трябвало да покоряват, по тази причина ни задължи да се квалифицираме с пари от личния ни джоб към просветителни звена със съмнителна известност, във време от личната ни отпуска, като ни плаши с ниска оценка на четиригодишния отзив.

 Очевидно е, че откакто МОН и политиците на тази страна са повели война с учителите на децата на България, то и родителите няма да закъснеят да предявят личните си искания. Част от внушенията в непросветеност и безотговорност на учителите доближава до родителите като сигнал за непрекъсната инспекция освен посредством ежедневната връзка със личните им деца, родителските срещи, опцията за персонален контакт, в последно време и просветителни платформи като MOLE, MOODLE, Facebook групи за обособените паралелки и други, които управляват част от сътрудниците, само че още става и мотив за приложимост на СРС-та, като скрити камери и подслушвателни устройства. Свидетели сме на не един провокиран от учениците си преподавател, който бива записан точно за възмездие за неприятна оценка или като отражение на отношението на родителите към съсловието ни.

Стигаме и до съответните ни въпроси към МОН във ваше лице:

1. По отношение на всички потърпевши от принуждение сътрудници какви ограничения за подкрепяне се плануват? Не смятате ли за редно в законова или нормативна форма да се опише нарочна психическа помощ, при потребност и терапия, заплащана от работодателя, а също наложителна парична отплата, като при трудова акцидент? Не е ли редно, благодарение на синдикатите, с които сте в непрекъснат разговор, да се оказва наложителна безвъзмездна юридическа помощ и да се завежда автоматизирано дело против нарушителя? Не е ли редно, с изключение на подобен вид помощ, да се планува и наказателно дело по бързо произвеждане, с което да се изисква обществено порицаване на индивида, разрешил си да посегне на преподавател – пред цялата общественост и със наложителен обществено-полезен труд, с изключение на персонална отплата за учителя?

Нашето схващане е, че човек, който не получава съответно наказване за простъпката си, освен поругава общоприетите правила, само че в тази ситуация служи за образец на другите да оказват принуждение върху учителите, защото е явно, че няма никакви последствия на никакво ниво.

2. По отношение на ограниченията за предварителна защита на насилието върху учители, ние намираме, че признатите досега наредби не действат и са единствено на хартия.

 Обръщаме се към вас с предлагането да се сформира комисия по предварителна защита на насилието, в която наложително да участват учители от нашите среди, представители на синдикатите, адвокати, представители на Комисията по образованието в Парламента и, несъмнено, представители на МОН, в чиито пълномощия е да разпишат и проследят осъществяването на създадените предварителни защити.

 В рамките на сходна самодейност, бихме желали ясно да бъдат написани отговорностите на всяка една институция, ангажирана по дадената проблематика – каква е функционалността на съда, при към този момент криминализирано нахлуване над учители и лекари; за какво няма самосезиране на Прокуратурата във всеки от случаите след приемането на закона; каква е ролята на полицията; работодателите (директорите), които следва да обезпечават безвредни условия на труд; охранителните компании, които се допуска да ни пазят и други

Очакваме вашия отговор, който ще бъде предаден през главните Facebook групи до всички учители на България.

С почитание,

Учители и заинтригувани лица от Facebook групата „ Учители за мощно българско обучение “ (с 1300 души членове) и Facebook групата " Педагози " (с над 9000 души членове).

Инфо: www.peticiq.com