На 12 декември 1863 година във ферма в селцето Одалсбурк,

На 12 декември 1863 година във плантация в селцето Одалсбурк, Льотен в Шведско-норвежката уния се ражда Едвард Мунк. Той е наследник на Лаура Катрин Бьолстад и Кристиан Мунк, чийто татко е духовник. Кристиан Мунк е лекар и медицински офицер, омъжен за жена, доста по-млада от него. Едвард има четири братя и сестри. Софи и Едвард наследяват артистичния си гений от майка си.

Едвард Мунк изгубва майка си още на 6-годишна възраст. След това умира и обичаната му сестра, а друга от сестрите му полудява. Момчето открива избавление за душата си в рисуването, заключи " Дойче веле ". Бащата, който е доктор, се бори за физическото оцеляване на фамилията: " Той се опитваше да ни бъде и татко, и майка. Но бе тъмен, нервозен...с интервали на религиозни пристъпи, граничещи с лудостта, през които в продължение на дни крачеше напред-назад из стаята, призовавайки Бога. "

Публиката е скандализирана

Бащата взема решение, че Мунк би трябвало да стане инженер. Но през ноември 1880 Едвард написа в дневника си следното: " Пак се отписах от техническото учебно заведение - взех решение да стана художник ". В този интервал се появяват неговите натуралистични портрети. Не след дълго стартират и първите изложения.

През 1885 Мунк получава стипендия за пътешестване до Париж, където открива творбите на Курбе и Дега. Те му оказват голямо влияние. Завръщайки се в Норвегия, той рисува портрет на смъртноболно дете, обърнало глава към майка си, която е коленичила до леглото. Стилът му е към този момент напълно друг - рисува с едри линии, наслагва боите една върху друга и прокарва бразди с четката. Цели пасажи от картината наподобяват незавършени, когато я показва пред обществеността.

Както написа създателят: " С " Болното дете " потеглих по нов път - то представляваше пробив в изкуството ми и множеството ми по-късни картини дължат появяването си на тази творба. Никой друга картина не е скандализирала Норвегия дотам. Когато влязох в изложбената зала, хората се бяха скупчили към картината - и оттова се чуваха врява и подбив ".

Рисунъкът и тематиката шокират обществото. Но Мунк е разкрил стила си: експресивните му картини изобразяват болест и гибел, боязън и самотност, обич, ревнивост и вяра - някои от най-дълбоките и в същото време елементарни човешки прекарвания.

Художник на душата

Изкуствоведката Карин Орхард, уредник на една новооткритата галерия на Мунк в Хановер, вижда главния принос на Мунк в това, че съумява по мощно индивидуализиран метод да показа цяла палитра от проблеми и комплицирани психически положения.

В продължение на години Мунк води доста натоварен живот: пътува сред Норвегия, Франция и Германия, поддържа връзка с Ибсен, Стриндберг и Арно Холц. През 1892 е проведена първата му галерия в Берлин, включваща актови картини на изкусително-демонични дами. Публиката реагира с отвращение и се постанова изложбата да бъде закрита, а списанието " Кунстхроник " написа: " Няма никакъв мотив да си губим времето с диалози за картините на Мунк - защото те въобще не съставляват изкуството ". И защото никой не купувал картините му, в средата на 90-те години на 19 век Мунк стартира да се занимава с дърворезба и гравюри.

През 1909, след претърпян душевен срив, Мунк се открива близо до Кристияния /старото име на Осло/. Междувременно се е утвърдил като художник и стартира да демонстрира интерес и към сюжети, които не са свързани с душевното положение на личността - рисува пейзажи, а след Първата международна война и съветската гражданска война - и портрети на служащи.

През 1933 Мунк е умишлен от националистите за " декадентен създател ", по тази причина по време на окупацията на Норвегия те вършат опит да му лишават един от парцелите. Най-известният скандинавски художник умира през януари 1944.