23 години от потъването на Курск: Неизвестните остават
На 12 август 2000 година в Баренцово море при учения потъна атомната подводница " Курск ”. Не оцеля никой от 118-членния екипаж. По доста аргументи гибелта на " Курск ” стана един от превратните моменти в актуалната съветска история. Много от въпросите към нещастието и до през днешния ден са без отговор.
Според проекта за ученията, на 12 август 2000 година ”Курск ” трябваше първо да изстреля ракета " Гранит ”, по-късно да потопи с торпедо утопичен съперник - корабна формация, в състава на която бяха атомният ракетен крайцер " Петър Велики ” и авионосецът " Адмирал Кузнецов ". Торпедото и ракетата нямаха бойна част с взривно вещество - такива муниции се назовават " на практика ”. По всичко друго те наподобяват на тези с военен комплект.
" Курск ” и " Петър Велики ”, който оглавяваше групировката на условния съперник, изстреляха своите " Гранит ”. Но по време на торпедната офанзива се стигна до злополуката.
Според данни от следствието, в 11.28 минути и 26 секунди московско време в четвърти отсек се взривява образователното торпедо 6576-А. Подводницата внезапно се спуска на дъното, на дълбочина 108 метра. Там избухва втори гърмеж, който унищожава цялата носова част.
По-голямата част от екипажа от първи до трети отсек умира на място, или в течение на няколко минути. Оцелелите се събират в девети отсег.
Спасителната интервенция стартира в 23:30 часа на 12 август, а към 3:20 часа сутринта на идващия ден подводницата е локализирана на дъното от " Петър Велики ”. Първият избавителен транспортен съд идва на мястото на повредата в 10 часа сутринта на 13 август.
През идващите няколко дни съветските спасители няколко пъти се пробват да закачат специфичен уред към спешния люк на " Курск ”, с цел да могат да обхванат вътре. Впоследствие бе оповестено, че специфичният железен пръстен за стиковка е бил развален и всички опити са се провалили.
Русия стартира да договаря с Англия и Норвегия, които предложиха помощ за спасяването на екипажа, само че първите норвежки водолази пристъпиха към работа едвам на 20 август, 8 дни след повредата. Още на идващия ден те съумяха да отворят люка. Но оживели на " Курск ” към този момент нямаше.
Имаше ли късмет за избавяне на екипажа?
Загинаха 118 подводничари, включително 23 души, които са съумели да се доберат до девети отсек и да оцелеят известно време след гърмежите.
Сред тях е бил капитан-лейтенант Дмитрий Колесников, пълководец на турбинната група от седми отсек. Умирайки, той оставя записка, която стана популярна - в нея той се изяснява в обич на жена си, написа, че няма късмет за оцеляване, и приканва никой да не се поддава на отчаянието.
И до момента мнозина са уверени, че подводничарите са имали късмет за избавление, в случай че интервенцията с непозната помощ не се беше забавила толкоз време. Адвокатът на починалите Борис Кузнецов, който пледира в Страсбургския съд по правата на индивида и написа книга " Тя потъна. Цялата истина за " Курск ”, твърди, че оживелите са били живи няколко дни.
”Истината е, че подводничарите са призовавали за помощ и обезверено са удряли с чук или различен железен предмет повече от две денонощия - от 2 часа през нощта на 13 август до вечерта на 14 август. В хидроакустичните дневници на корабите последните звуци са закрепени в 11 часа на 14 август, а съгласно показанията на очевидците те са траяли до вечерта на същия ден ”, написа юристът.
Според формалната версия, звукът е идвал от особено спешно устройство, което пособие на избавителните кораби да открият подводницата, а оживелите са били живи единствено няколко часа - не са имали късмет за избавление, даже в случай че не е имало никакво закъснение.
За какво бе подложена на критика властта?
Ходът на избавителната интервенция и държанието на властта като цяло, включително и на президента Владимир Путин, провокираха остра рецензия в Русия. Путин стана и.д. президент на Русия след оставката на Борис Елцин на 31 декември 1999 година, а през март 2000 година за първи път завоюва изборите. " Курск ” бе на процедура първото му по-сериозно тестване като президент.
По време на злополуката Путин бе в отпуск. Той не го прекъсна незабавно откакто му рапортуваха за нещастието, а се върна от Сочи едвам пет дни след злополуката. По-нататък, съгласно критиците му, той не е показвал никакви страсти във връзка гибелта на 118 души. Но най-вече Путин бе подложен на критика поради държанието му по време на изявлението с водещия на CNN Лари Кинг - на въпрос какво е станало с подводницата, Путин отговори: " Тя потъна ”, и едвам видимо се усмихна
Източник: " "
Според проекта за ученията, на 12 август 2000 година ”Курск ” трябваше първо да изстреля ракета " Гранит ”, по-късно да потопи с торпедо утопичен съперник - корабна формация, в състава на която бяха атомният ракетен крайцер " Петър Велики ” и авионосецът " Адмирал Кузнецов ". Торпедото и ракетата нямаха бойна част с взривно вещество - такива муниции се назовават " на практика ”. По всичко друго те наподобяват на тези с военен комплект.
" Курск ” и " Петър Велики ”, който оглавяваше групировката на условния съперник, изстреляха своите " Гранит ”. Но по време на торпедната офанзива се стигна до злополуката.
Според данни от следствието, в 11.28 минути и 26 секунди московско време в четвърти отсек се взривява образователното торпедо 6576-А. Подводницата внезапно се спуска на дъното, на дълбочина 108 метра. Там избухва втори гърмеж, който унищожава цялата носова част.
По-голямата част от екипажа от първи до трети отсек умира на място, или в течение на няколко минути. Оцелелите се събират в девети отсег.
Спасителната интервенция стартира в 23:30 часа на 12 август, а към 3:20 часа сутринта на идващия ден подводницата е локализирана на дъното от " Петър Велики ”. Първият избавителен транспортен съд идва на мястото на повредата в 10 часа сутринта на 13 август.
През идващите няколко дни съветските спасители няколко пъти се пробват да закачат специфичен уред към спешния люк на " Курск ”, с цел да могат да обхванат вътре. Впоследствие бе оповестено, че специфичният железен пръстен за стиковка е бил развален и всички опити са се провалили.
Русия стартира да договаря с Англия и Норвегия, които предложиха помощ за спасяването на екипажа, само че първите норвежки водолази пристъпиха към работа едвам на 20 август, 8 дни след повредата. Още на идващия ден те съумяха да отворят люка. Но оживели на " Курск ” към този момент нямаше.
Имаше ли късмет за избавяне на екипажа?
Загинаха 118 подводничари, включително 23 души, които са съумели да се доберат до девети отсек и да оцелеят известно време след гърмежите.
Сред тях е бил капитан-лейтенант Дмитрий Колесников, пълководец на турбинната група от седми отсек. Умирайки, той оставя записка, която стана популярна - в нея той се изяснява в обич на жена си, написа, че няма късмет за оцеляване, и приканва никой да не се поддава на отчаянието.
И до момента мнозина са уверени, че подводничарите са имали късмет за избавление, в случай че интервенцията с непозната помощ не се беше забавила толкоз време. Адвокатът на починалите Борис Кузнецов, който пледира в Страсбургския съд по правата на индивида и написа книга " Тя потъна. Цялата истина за " Курск ”, твърди, че оживелите са били живи няколко дни.
”Истината е, че подводничарите са призовавали за помощ и обезверено са удряли с чук или различен железен предмет повече от две денонощия - от 2 часа през нощта на 13 август до вечерта на 14 август. В хидроакустичните дневници на корабите последните звуци са закрепени в 11 часа на 14 август, а съгласно показанията на очевидците те са траяли до вечерта на същия ден ”, написа юристът.
Според формалната версия, звукът е идвал от особено спешно устройство, което пособие на избавителните кораби да открият подводницата, а оживелите са били живи единствено няколко часа - не са имали късмет за избавление, даже в случай че не е имало никакво закъснение.
За какво бе подложена на критика властта?
Ходът на избавителната интервенция и държанието на властта като цяло, включително и на президента Владимир Путин, провокираха остра рецензия в Русия. Путин стана и.д. президент на Русия след оставката на Борис Елцин на 31 декември 1999 година, а през март 2000 година за първи път завоюва изборите. " Курск ” бе на процедура първото му по-сериозно тестване като президент.
По време на злополуката Путин бе в отпуск. Той не го прекъсна незабавно откакто му рапортуваха за нещастието, а се върна от Сочи едвам пет дни след злополуката. По-нататък, съгласно критиците му, той не е показвал никакви страсти във връзка гибелта на 118 души. Но най-вече Путин бе подложен на критика поради държанието му по време на изявлението с водещия на CNN Лари Кинг - на въпрос какво е станало с подводницата, Путин отговори: " Тя потъна ”, и едвам видимо се усмихна
Източник: " "
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ