На 12 август 2000 г. случайната експлозия на торпедо предизвиква

На 12 август 2000 година инцидентната детонация на торпедо провокира повреда на нуклеарната подводница " Курск " - гордостта на съветския флот. Съдбата на 118-те мъже, попаднали в капан на 108 метра дълбочина в Баренцово море, държи в напрежение цяла Русия до трагичната развръзка девет дни по-късно. Една злополука, която остава най-тежката, която претърпява съветският флот в постсъветския интервал.

Онази събота заран " Курск ", голяма подводница, дълга 154 метра, взе участие в огромни учения на Северния флот край крайбрежията на Русия и Норвегия.

В 11:28 ч. локално време (07:28 по Гринуич) норвежки сеизмолози записват мощна детонация, последвана две минути по-късно от втора, по-мощна експлозия. Подводницата е локализирана от съветския флот в неделя заран. Всякаква радиовръзка с екипажа е прекратена. Улавя се само SOS сигнала, който един от членовете на екипажа изпраща, удряйки по корпуса на подводницата. Привечер е спусната първа миниподводница, само че тя се удря в корпуса на " Курск " и се постанова бързо да изплава.

" Технически компликации ": с тези сбити думи съветският флот оповестява обществено на 14 август, с два дни забавяне, за злополуката на " Курск ". Според командира на флота " детонация в първото торпедно поделение " е развалила подводницата и я е принудила да легне на дъното в интернационална зона на към 150 км северно от съветското пристанище Североморск. Флотът стартира хипотезата за конфликт с задграничен кораб, предава Българска телеграфна агенция.

Военните обаче твърдят: реакторът на подводницата е спрян и под надзор, а 24-те ракети на борда не носят нуклеарни бойни глави. Независимо от опасенията, никакво радиоактивно приключване няма да бъде записано.Според флота, екипажът има задоволително О2, с цел да издържи до 18 август. Въпреки страха за моряците, руснаците отхвърлят предложенията за помощ от британците, норвежците и американците. Оборудвани с остаряла или несъответствуваща техника, те не престават сами избавителните интервенции. Следва неуспех след неуспех " в съвършена стихия ".

Владимир Путин продължава ваканцията си в Сочи на Черно море. Изчаква до 16 август, с цел да направи първо изказване, облечен импровизирано: обстановката е " сериозна ", само че Русия " разполага с всички нужни избавителни средства ". Пълен поврат идва още същия ден - след телефонен диалог с американския президент Бил Клинтън, Путин заповядва да се одобри " помощта, откъдето и да идва ". Без да прекъсне ваканцията си. " Оглушителното " му безмълвие му навлича същинска офанзива в пресата.

" От първата минута злополуката трябваше да стане най-важното нещо за цялата страна, отпред с президента ", акцентира в. " Известия ". Пресата упреква военните в неистини и задава въпроси за цената на човешкия живот в посткомунистическа Русия. В същото време фамилиите живеят " в пъкъл ". " Всяка новинарска емисия по малкия екран е като смъртна присъда ", възмущава се брачната половинка на един от моряците

На 18 август Путин твърди, че възможностите да бъде избавен екипажът " въпреки и минимални, към момента съществуват " и най-сетне взема решение да се върне в Москва. На 21 август норвежки водолази съумяват след единствено 30 часа старания да отворят подводницата. Вътрешността на " Курск " е наводнена. Всички моряци са мъртви. Когато най-накрая идва във Видяево, дребното пристанище - база на " Курск ", където са се събрали роднините, Путин насочва упреци към разплаканите дами на моряците.

На 23 август, разгласен за ден на народен печал, към който фамилиите на починалите отхвърлят да се причислят, Путин декларира, че изпитва " възприятие на виновност за тази покруса ".

Руската прокуратура закрива следствието си през юли 2002 година, без да уточни виновници, за огромно отчаяние на скърбящите фамилии. Според нейните изводи едно от торпедата е експлодирало, предизвиквайки разрушаването на целия боеприпас. Не е било допустимо моряците да бъдат избавени и са починали най-вече осем часа след детонацията.

Едно обръщение, написано на ръка, открито в края на октомври 2000 година при тялото на лейтенант от екипажа на подводницата, извадено от корпуса, обаче дава жестокото доказателство, че най-малко 23-ма мъже са оживели след детонацията, намирайки леговище във въдушен мехур в един отсек.

" Скъпа Наташа и сине мой Саша!!! Ако получите това писмо, това значи, че съм мъртъв. Обичам ви доста мощно ", написал офицерът Андрей Борисов, преди да се задуши.