Празник на столичния храм „Възкресение Лазарово“
На 12 април т. година Църквата отбелязва значимо евангелско събитие – възкресяването на умрелия Лазар четири дни след неговата гибел от Господ Иисус Христос.
Денят е и празник на столичния храм „ Възкресение Лазарово “, намиращ се в гробищния парк „ Бакърена фабрика “, в регион „ Връбница “.
По този мотив, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, в храма бе отслужена съборна св. Литургия, предстоявана от Негово Високопреподобие архимандрит Йоан, протосингел на Софийската света митрополия. Заедно с него съслужиха ставрофорен иконом Александър Георгиев – ръководител на храма, ставрофорен иконом Николай Николов – ръководител на старинния митрополитски храм „ Св. Петка “, ставрофорен иконом Василий Сарян – ръководител на храм „ Преображение Господне “, както и протодякон Иван Петков.
За църковните песнопения се погрижиха артисти от хор „ Св. Наум Охридски “, ръководено от доктор Андрей Касабов – секретар на Софийската света митрополия.
След пространното и възкресно по своя темперамент свещенодействие, архимандрит Йоан преподаде патриаршеския благослов и поздрави събралите се в храма християни, като се обърна към тях с празнична проповед. В словото си протосингелът обърна внимание на едно от песнопенията за Лазарова събота, в което се показва, че през днешния ден приключва светата Четиридесетница и стартира нов стадий от Великия пост – всеки от идващите дни Църквата посвещава на събитие, обвързвано с края на земния живот на Спасителя.
„ Това събитие, за което четем от страниците на Светото Евангелие, се случва с цел да увери апостолите и почитателите на Христа, че Той е същински Бог, Който има власт над живи и над мъртви “ – сподели още о. Йоан – „ Ние и през днешния ден, обхванати сходно на Лазар от пелени – от своите персонални пристрастености, не виждаме, че ще има възкресение на мъртвите. Ние като че ли се намираме в своя личен гроб – със зловоние, идващо от нашите пристрастености и прегрешение, и борейки се с тях чакаме Господ да ни възкреси от това тление, от тази човешка уязвимост и отпадналост, тъй че в края на своя земен път ние в действителност да си отидем отсам с вяра, че ще наследим небесното царство. Нека да имаме старание, мощ и очакване в Бога, да се борим със себе си и със своите навици, с цел да наследим в действителност царството небесно “.
Текст и фотоси: Пламен Михайлов
Денят е и празник на столичния храм „ Възкресение Лазарово “, намиращ се в гробищния парк „ Бакърена фабрика “, в регион „ Връбница “.
По този мотив, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, в храма бе отслужена съборна св. Литургия, предстоявана от Негово Високопреподобие архимандрит Йоан, протосингел на Софийската света митрополия. Заедно с него съслужиха ставрофорен иконом Александър Георгиев – ръководител на храма, ставрофорен иконом Николай Николов – ръководител на старинния митрополитски храм „ Св. Петка “, ставрофорен иконом Василий Сарян – ръководител на храм „ Преображение Господне “, както и протодякон Иван Петков.
За църковните песнопения се погрижиха артисти от хор „ Св. Наум Охридски “, ръководено от доктор Андрей Касабов – секретар на Софийската света митрополия.
След пространното и възкресно по своя темперамент свещенодействие, архимандрит Йоан преподаде патриаршеския благослов и поздрави събралите се в храма християни, като се обърна към тях с празнична проповед. В словото си протосингелът обърна внимание на едно от песнопенията за Лазарова събота, в което се показва, че през днешния ден приключва светата Четиридесетница и стартира нов стадий от Великия пост – всеки от идващите дни Църквата посвещава на събитие, обвързвано с края на земния живот на Спасителя.
„ Това събитие, за което четем от страниците на Светото Евангелие, се случва с цел да увери апостолите и почитателите на Христа, че Той е същински Бог, Който има власт над живи и над мъртви “ – сподели още о. Йоан – „ Ние и през днешния ден, обхванати сходно на Лазар от пелени – от своите персонални пристрастености, не виждаме, че ще има възкресение на мъртвите. Ние като че ли се намираме в своя личен гроб – със зловоние, идващо от нашите пристрастености и прегрешение, и борейки се с тях чакаме Господ да ни възкреси от това тление, от тази човешка уязвимост и отпадналост, тъй че в края на своя земен път ние в действителност да си отидем отсам с вяра, че ще наследим небесното царство. Нека да имаме старание, мощ и очакване в Бога, да се борим със себе си и със своите навици, с цел да наследим в действителност царството небесно “.
Текст и фотоси: Пламен Михайлов
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ