Съдът в Страсбург ще се произнесе за царските имоти в четвъртък
На 12 април Европейският съд по правата на индивида в Страсбург ще разгласи решението си по допустимостта на трите тъжби на някогашния български цар и министър председател Симеон Сакскобургготски, сестра му и още петима членове на царското семейство, за така наречен " царски парцели ".
Тогава ще стане ясно дали претенциите на наследниците на цар Фердинанд са основателни или не. Ако съдът се произнесе в интерес на семейството, тогава ще стартира същината на разногласието сред страната и наследниците на цар Фердинанд, изясни процедурата пред Mediapool Михаил Екимджиев, юрист на царското семейство. Той уточни, че това е повода до момента Европейски съд по правата на човека да не е обсъждал публично жалбите с българските институции.
Симеон Саксобургготски счита, че са нарушени правото му на благосъстоятелност и не е имал ефикасни вътрешни правни средства за отбрана в български съд против решението за налагане на парламентарен мораториум за разпореждането с " царските " парцели. Претенцията е за нарушени права по чл.1 от Протокол №1, член 6 § 1 и 13 от Европейската конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, която е утвърдена от България, излиза наяве от известието на Европейски съд по правата на човека.
Претенциите на Симеон Сакскобургготски са за двореца " Врана " и стопанството " Врана ", " Царска Бистрица ", двореца " Ситняково ", хижата " Саръгьол ". Единствено за къщата в град Баня и за тази в столичния квартал " Изгрев " страната и царската фамилия нямаха спор, защото тези два парцела са били закупени в персонално качество от членовете на царската фамилия.
За финален път тематиката с " царските " парцели влезе в дневния ред на ръководещите в навечерието на българското европредседателство в края на 2017 година Тогава Симеон Саксобургготски в публично писмо предложи на премиера Бойко Борисов разногласието да бъде решен посредством договаряния.
" Предлагам по един друг метод на масата на договарянията да разплетем този възел, който е бил безизходен преди толкоз години. Мисля, че и нашата Родина, а дръзвам да прибавя – и аз, заслужаваме това. Оставам с почитание и вяра. " Така приключва писмото на Сакскобургготски до ръководителя на Народното събрание, премиера и омбудсмана с дата 31 октомври 2017 година, с което Mediapool разполага.
По случая беше образувана работна група, която да излезе с решение по проблема. Предложението беше разногласието да бъде позволен посредством приемането на нов закон за " царските парцели ", по този начин както преди време са били отнети от наследниците на Борис ІІІ. Вътрешна македонска революционна организация обаче се разгласи против " договорката " сред Борисов и Сакскобургготски и въпросът остана провесен.
Трите тъжби на царската фамилия до съда в Страсбург
Първата тъжба в Европейски съд по правата на човека на Симеон Сакскобургготски, сестра му и останалите петима наследници е подадена още през 2010 година, скоро откакто Народното събрание гласоподава мораториум върху разпореждането с " царските " парцели.
Другите две тъжби са подадени единствено от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок. Едната е пусната до съда в Страсбург през 2015, след влизане в действие на решение на българския съд за връщането на двореца в Кричим. Втората тъжба е подадена през 2017 година откакто страната си връща назад, посредством съда, върнатите преди този момент на царското семейство резиденция в Ситняково и хижата в Саръгьол, сподели юрист Михаил Екимджиев.
Историята с " царските " парцели
Историята с " царските парцели " стартира откакто България е оповестена за република през 1946 година На идната година Народното събрание приема законодателни актове (Законът за оповестяване държавна благосъстоятелност парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд І и Борис ІІІ и на техните наследници (ДВ, бр. 305 от 1947 г.), с които страната конфискува царските парцели и ги употребява, е посочено в известието на съда.
Парламентът имаше опция да реши въпроса с " царските парцели " още през 1998 година. Тогава с решение №12 Конституционният съд (КС) разгласи за противоконституционен Закона за оповестяване за държавна благосъстоятелност на парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници от 1947 година Конституционните решения обаче нямат реституционен резултат. Правните последствия от оповестените за противоконституционни актове би трябвало да се уредят от органа, който го е постановил, т.е. от Народното събрание. Но стъпвайки на това решение на Конституционен съд, Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок получиха именията.
Между 1999 година и 2004 година всички с изключение на един от парцелите, а точно този в Кричим, са върнати на царското семейство. Това става най-вече в интервала 2001- 2005 година, до момента в който Симеон Сакскобургготски е министър председател на България.
Дворецът в Кричим не е върнат, откакто през 2008 година тогавашният регионален шеф на Пловдив-област отхвърля да издаде акт за благосъстоятелност и след това страната печели делото с съда.
След идването на Бойко Борисов на власт през декември 2009-та, едно от първите решения, които взе новосформираното 41-во Народно заседание, беше да наложи мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат с парцелите. Мораториумът бе препоръчан от водача на РЗС Яне Янев и подсилен от ГЕРБ, " Синята коалиция " и " Атака ". Тогава Яне Янев даде обещание да внесе " след няколко месеца " и основния законопроект за " царската " реставрация, само че това по този начин и не се случи до ден сегашен.
Съдебната борба за " царските парцели "
Съдебната борба за " царските парцели " стартира през 2008 година, когато регионалният шеф на Пловдив Тодор Петков (БСП) изненадващо отхвърли настояването на Сакскобургготски и сестра му за възобновяване на собствеността върху резиденция " Кричим ". Бившият министър председател нападна отхвърли в съда. На три инстанции българският съд постанови, че решението на Конституционен съд от 1998 година не дава директна опция за връщането на " царските парцели ". Казусът " Кричим " сътвори правната основа, върху която стъпиха последвалите решения за останалите парцели.
През 2011 година тогавашният строителен министър Росен Плевнелиев, който в следствие стана президент, внесе първото дело за връщането на двореца във Врана, след което последваха и идващите каузи.
Основен въпрос по делото за " Кричим " бе статутът на Интендантството на Цивилната листа на Н.В. Царя. Интендантството е институция на монархическата институция, която най-общо е обслужвала българските царе и е купувала парцелите, които те са употребили. По проблема " Кричим " Върховният касационен съд одобри, че тя има неповторим публично-правен институт и съставлява държавно институция, а чиновниците му са държавни. Това значи, че интендантството е управлявало държавни парцели, а не частната благосъстоятелност на царете. Съдът приема тезата, че Симеон Сакскобургготски и сестра му няма по какъв начин да получат парцели, които в никакъв случай не са били техни.
По делото за " Царска Бистрица " страната не се ограничи единствено върху искания за благосъстоятелност. Тя упорства за възобновяване на приходите, получени от входни такси от туристите. Това дело е извоювано на две инстанции от страната, само че бе спряно в упованието на съглашението сред двете страни. Подобно е ситуацията и с делото за " Ситняково ".
В известието на съда в Старсбург е маркирано, че страната не е предявила искания към царската фамилия за два парцела - къщите в Баня и в столичния квартал " Изгрев ".
През 2016 година страната си връща назад към този момент върнатите на царското семейство резиденция в Ситняково и хижата в Саръгьол. Останалите каузи са на друга правосъдна фаза, е посочено в известието на съда в Страсбург.
Държавата е в изчаквателна позиция
В момента страната е в изчаквателна позиция по проблема с царските парцели, откакто през ноември внесе настояванията за прекъсване на делата за връщането на двореца " Врана " и за " Царска Бистрица ".
Освен това към момента страната не е влезнала във притежание на именията " Ситняково " и " Саръгьол ", макар че има влезнали в действие правосъдните решения, с които е оповестена за легален притежател.
Ако съдът в Страсбург откри жалбите на царското семейство за основателни и се тръгне на разглеждане на разногласието всъщност, то това ще сложи Симеон Сакскобургготски в по-добра позиция при идните договаряния с страната, разясниха адвокати пред Mediapool.
По процедура съдът в Страсбург дава опция на страните да уредят разногласието извънсъдебно. В случай, че не реализиран съглашение, тогава се произнася с решение по жалбите. Това също лишава години и делото може да се проточи много.
Тогава ще стане ясно дали претенциите на наследниците на цар Фердинанд са основателни или не. Ако съдът се произнесе в интерес на семейството, тогава ще стартира същината на разногласието сред страната и наследниците на цар Фердинанд, изясни процедурата пред Mediapool Михаил Екимджиев, юрист на царското семейство. Той уточни, че това е повода до момента Европейски съд по правата на човека да не е обсъждал публично жалбите с българските институции.
Симеон Саксобургготски счита, че са нарушени правото му на благосъстоятелност и не е имал ефикасни вътрешни правни средства за отбрана в български съд против решението за налагане на парламентарен мораториум за разпореждането с " царските " парцели. Претенцията е за нарушени права по чл.1 от Протокол №1, член 6 § 1 и 13 от Европейската конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, която е утвърдена от България, излиза наяве от известието на Европейски съд по правата на човека.
Претенциите на Симеон Сакскобургготски са за двореца " Врана " и стопанството " Врана ", " Царска Бистрица ", двореца " Ситняково ", хижата " Саръгьол ". Единствено за къщата в град Баня и за тази в столичния квартал " Изгрев " страната и царската фамилия нямаха спор, защото тези два парцела са били закупени в персонално качество от членовете на царската фамилия.
За финален път тематиката с " царските " парцели влезе в дневния ред на ръководещите в навечерието на българското европредседателство в края на 2017 година Тогава Симеон Саксобургготски в публично писмо предложи на премиера Бойко Борисов разногласието да бъде решен посредством договаряния.
" Предлагам по един друг метод на масата на договарянията да разплетем този възел, който е бил безизходен преди толкоз години. Мисля, че и нашата Родина, а дръзвам да прибавя – и аз, заслужаваме това. Оставам с почитание и вяра. " Така приключва писмото на Сакскобургготски до ръководителя на Народното събрание, премиера и омбудсмана с дата 31 октомври 2017 година, с което Mediapool разполага.
По случая беше образувана работна група, която да излезе с решение по проблема. Предложението беше разногласието да бъде позволен посредством приемането на нов закон за " царските парцели ", по този начин както преди време са били отнети от наследниците на Борис ІІІ. Вътрешна македонска революционна организация обаче се разгласи против " договорката " сред Борисов и Сакскобургготски и въпросът остана провесен.
Трите тъжби на царската фамилия до съда в Страсбург
Първата тъжба в Европейски съд по правата на човека на Симеон Сакскобургготски, сестра му и останалите петима наследници е подадена още през 2010 година, скоро откакто Народното събрание гласоподава мораториум върху разпореждането с " царските " парцели.
Другите две тъжби са подадени единствено от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок. Едната е пусната до съда в Страсбург през 2015, след влизане в действие на решение на българския съд за връщането на двореца в Кричим. Втората тъжба е подадена през 2017 година откакто страната си връща назад, посредством съда, върнатите преди този момент на царското семейство резиденция в Ситняково и хижата в Саръгьол, сподели юрист Михаил Екимджиев.
Историята с " царските " парцели
Историята с " царските парцели " стартира откакто България е оповестена за република през 1946 година На идната година Народното събрание приема законодателни актове (Законът за оповестяване държавна благосъстоятелност парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд І и Борис ІІІ и на техните наследници (ДВ, бр. 305 от 1947 г.), с които страната конфискува царските парцели и ги употребява, е посочено в известието на съда.
Парламентът имаше опция да реши въпроса с " царските парцели " още през 1998 година. Тогава с решение №12 Конституционният съд (КС) разгласи за противоконституционен Закона за оповестяване за държавна благосъстоятелност на парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници от 1947 година Конституционните решения обаче нямат реституционен резултат. Правните последствия от оповестените за противоконституционни актове би трябвало да се уредят от органа, който го е постановил, т.е. от Народното събрание. Но стъпвайки на това решение на Конституционен съд, Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок получиха именията.
Между 1999 година и 2004 година всички с изключение на един от парцелите, а точно този в Кричим, са върнати на царското семейство. Това става най-вече в интервала 2001- 2005 година, до момента в който Симеон Сакскобургготски е министър председател на България.
Дворецът в Кричим не е върнат, откакто през 2008 година тогавашният регионален шеф на Пловдив-област отхвърля да издаде акт за благосъстоятелност и след това страната печели делото с съда.
След идването на Бойко Борисов на власт през декември 2009-та, едно от първите решения, които взе новосформираното 41-во Народно заседание, беше да наложи мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат с парцелите. Мораториумът бе препоръчан от водача на РЗС Яне Янев и подсилен от ГЕРБ, " Синята коалиция " и " Атака ". Тогава Яне Янев даде обещание да внесе " след няколко месеца " и основния законопроект за " царската " реставрация, само че това по този начин и не се случи до ден сегашен.
Съдебната борба за " царските парцели "
Съдебната борба за " царските парцели " стартира през 2008 година, когато регионалният шеф на Пловдив Тодор Петков (БСП) изненадващо отхвърли настояването на Сакскобургготски и сестра му за възобновяване на собствеността върху резиденция " Кричим ". Бившият министър председател нападна отхвърли в съда. На три инстанции българският съд постанови, че решението на Конституционен съд от 1998 година не дава директна опция за връщането на " царските парцели ". Казусът " Кричим " сътвори правната основа, върху която стъпиха последвалите решения за останалите парцели.
През 2011 година тогавашният строителен министър Росен Плевнелиев, който в следствие стана президент, внесе първото дело за връщането на двореца във Врана, след което последваха и идващите каузи.
Основен въпрос по делото за " Кричим " бе статутът на Интендантството на Цивилната листа на Н.В. Царя. Интендантството е институция на монархическата институция, която най-общо е обслужвала българските царе и е купувала парцелите, които те са употребили. По проблема " Кричим " Върховният касационен съд одобри, че тя има неповторим публично-правен институт и съставлява държавно институция, а чиновниците му са държавни. Това значи, че интендантството е управлявало държавни парцели, а не частната благосъстоятелност на царете. Съдът приема тезата, че Симеон Сакскобургготски и сестра му няма по какъв начин да получат парцели, които в никакъв случай не са били техни.
По делото за " Царска Бистрица " страната не се ограничи единствено върху искания за благосъстоятелност. Тя упорства за възобновяване на приходите, получени от входни такси от туристите. Това дело е извоювано на две инстанции от страната, само че бе спряно в упованието на съглашението сред двете страни. Подобно е ситуацията и с делото за " Ситняково ".
В известието на съда в Старсбург е маркирано, че страната не е предявила искания към царската фамилия за два парцела - къщите в Баня и в столичния квартал " Изгрев ".
През 2016 година страната си връща назад към този момент върнатите на царското семейство резиденция в Ситняково и хижата в Саръгьол. Останалите каузи са на друга правосъдна фаза, е посочено в известието на съда в Страсбург.
Държавата е в изчаквателна позиция
В момента страната е в изчаквателна позиция по проблема с царските парцели, откакто през ноември внесе настояванията за прекъсване на делата за връщането на двореца " Врана " и за " Царска Бистрица ".
Освен това към момента страната не е влезнала във притежание на именията " Ситняково " и " Саръгьол ", макар че има влезнали в действие правосъдните решения, с които е оповестена за легален притежател.
Ако съдът в Страсбург откри жалбите на царското семейство за основателни и се тръгне на разглеждане на разногласието всъщност, то това ще сложи Симеон Сакскобургготски в по-добра позиция при идните договаряния с страната, разясниха адвокати пред Mediapool.
По процедура съдът в Страсбург дава опция на страните да уредят разногласието извънсъдебно. В случай, че не реализиран съглашение, тогава се произнася с решение по жалбите. Това също лишава години и делото може да се проточи много.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ