Как САЩ помогнаха на СССР във войната срещу Германия
На 11 юни 1942 година във Вашингтон руският дипломат Максим Литвинов и държавният секретар на Съединени американски щати Кордел Хъл подписват формалното съглашение за взаимна помощ. С този акт Съюз на съветските социалистически републики е публично и юридически включен в американската стратегия „ Заем-наем “ (Lend-Lease), което дефинитивно оформя Антихитлеристката коалиция.
Въпреки че Съединени американски щати изпращат известна помощ и преди тази дата, договорът от 11 юни слага доставките на кардинално нова правна и финансова основа. Всички материали, оръжия и първични материали, които са унищожени, изгубени или употребявани по време на дейните бойни дейности, не се заплащат.
Член V от контракта гласи, че след края на войната Съединени американски щати имат право да изискат назад оживялата техника и съоръжение, които не са изразходвани и могат да служат на американската защита. Оборудването, което остава в Съюз на съветските социалистически републики и може да се употребява за цивилен цели след войната, би трябвало да бъде заплатено напълно или отчасти посредством дълготрайни безлихвени заеми от Съединени американски щати.
Съюз на съветските социалистически републики се задължава да дава на Съединени американски щати първични материали и услуги (например обслужване на американски кораби и самолети), доколкото опциите му разрешават. Общата стойност на американската помощ за Съветския съюз възлиза на към 11,3 милиарда $ (тогавашни пари). Съединени американски щати доставят необятен набор от стратегически запаси -над 400 000 джипа и камиона (главно Studebaker), 1 900 локомотива и 11 000 вагона. Те избавят руската железопътна и армейска логистика от цялостен колапс. и още близо 14 000 самолета и 13 000 танка, 4,5 милиона тона храна (включително именитото консервирано месо, наричано от руските бойци „ втори фронт “) и 15 милиона чифта армейски кубинки. Огромни са количествата високооктанов авиационен бензин, алуминий, мед, барут и над 35 000 радиостанции.
Транспортирането на стоките е извънредно рисковано и се реализира по три съществени трасета. Тихоокеанският маршрут през Владивосток е най-безопасният, само че най-дълъг път за първични материали. По него действа и въздушният мост „ Алсиб “ (Аляска–Сибир) за прехвръкване на самолети.
Вторият е Персийският кулоар през Иран, който е окупиран взаимно от руски и английски войски през 1941 година
Арктически ескорт до Мурманск и Архангелск е най-бързият, само че и най-опасният маршрут заради непрекъснатите офанзиви на немския флот и авиация.
След капитулацията на Германия американските доставки стопират незабавно. Преговорите за споразумяване на сметките се проточват с десетилетия заради експлоадирането на Студената война. Америка изисква възнаграждение само за оживялото гражданско съоръжение. През 1972 година е реализирано съглашение, съгласно което Съюз на съветските социалистически републики се съгласява да заплати 722 милиона $ (частично изплатени). Окончателното погашение на остатъка от дълга е приключено от Руската федерация като приемник на Съюз на съветските социалистически републики едвам при започване на XXI век.
