На 11 юли 2023 г. се навършват 28 години от

На 11 юли 2023 година се навършват 28 години от най-мрачната страница от модерната европейска история – геноцида в Сребреница. В дните сред 11 и 22 юли 1995 година сили на босненските сърби, ръководени от военачалник Ратко Младич, избиват 8372 мюсюлмански мъже и момчета, като преди този момент са завладяли зоната за сигурност. Организация на обединените нации афишира Сребреница за " зона за сигурност “ и изпраща там холандски боен контингент от 600 души, който в следствие е понижен на 400 души, които са леко въоръжение и неразполагащи с нужното разузнаване за обстановката в анкалава.

Полковник Том Кареманс години по-късно ще показа по време на правосъдния развой против него, че не е съумял да разположи силите си в Сребреница. На 10 юли полковникът изисква въздушно подкрепление от НАТО, с цел да може да отбрани мирното население, само че по този начин и не го получава.

Години по-късно съдът в Хага ще признае виновността на полковник Том Кареманс, който не съумява да отбрани поданици на анклава, които търсят избавление в холандската база и са предадени на сърбите. И до през днешния ден процесът по идентифициране на телата на починалите още не е завършил.

В Мемориалния център Сребреница-Поточари са погребани 7000 жертви на сръбския геноцид. Днес бяха положени тленните остатъци на още 30 новоидентифицирани жертви. Все още се търсят останките на близо хиляда изчезнали поданици.

28 години по-късно никой не приказва за правдивост, останали са единствено болката от нещастието и страхът от ново разпалване на огъня. Дори и след токова години след края на най-кървавия спор в Европа след края на Втората международна война сподели, че въпреки и Дейтънският кротичък контракт да работи, вероятностите пред страната не престават да наподобяват доста неразбираеми.

Съвременна Босна и Херцеговина е комплицирана федерална система, която може да бъде оприличена като най-трудно функционираща страна в света. Балканската страна живее в три паралелни действителности – на сърбите с център Баня Лука, на бошняците – в Сараево, и на локалните хървати – в Мостар. Всяка от тях има своите медии, политическа и бизнес класа и в не дребна степен своята визия за Босна и Херцеговина, както и своята история за гражданския спор от 90-те. А всекидневието на младите е обвързвано с мисълта да намерят работа или да имигрират.

Ето каква споделят две млади босненки, които пазят загатна за мрачните събития от 1995 година, напомня БНР. 

" Това, което се случи там, всички тези убийства и изнасилвания, беше чудовищно. Но в Босна и Херцеговина продължава да се употребява рискова изразителност, изключително по време на избори, когато гласоподавателите се плашат с апели за раздробяване на страната и нови войни. Хората към момента са обиждани или даже атакувани поради тяхната вяра, техните имена, изключително тук-там, на които са се водили най-ожесточените борби ", споделя студентката по физика от Сараевския университет Сабина Ходжич.

Докато Саня Гачич, която има дребен бизнес и живее в град Теслич, Република Сръбска, показва, че без значение че през 2021 г. Наказателният кодекс на страната е изменен, като се не разрешава и санкционира отричането на геноцида и възхвалата на военни закононарушения, официалните управляващи в Република Сръбска не престават да го отхвърлят. В момента президентът на Република Сръбска Милорад Додик, който непрекъснато акцентира връзките си с Москва и Белград, се заиграва с отцепването на Република Сръбска от състава на Босна и Херцеговина, като упорства за основаването на паралелни институции в сръбската съставка на страната.

Големият въпрос е дали Босна и Херцеговина ще успее да устои на провокациите на времето. Въпреки желанието за смяна, страната би трябвало да извърви дълъг път, с цел да доближи до по този начин бленуваната европейска вероятност.