На 11 октомври 1939 г. Айнщайн описва в писмо до Рузвелт възможността да бъде произведена атомна бомба
На 11 октомври 1939 година група учени, състояща се от Енрико Ферми, Лео Силард, Юджин Вигнер и Алберт Айнщайн, връчват на американския президент Франклин Рузвелт предупредително писмо, в което излагат заплахата от разработваната в нацистка Германия атомна бомба.
На 2 август 1939 година Алберт Айнщайн написа първото си писмо до американския президент Рузвелт, с което му разкрива опцията за основаването на атомна бомба от германците и го увещава Америка да предприеме по-нататъшни дейности, които да подтикват разработките. Няколко години по-късно Айнщайн осъзнава ролята си в този исторически миг и стартира надълбоко да съжалява за позицията, която е изразил.
Военните дейности станали причина за ускорение на всички военни разработки, а най-после атомната бомба била тествана на процедура за първи път, поразявайки Хирошима и Нагасаки.
Връзката на Айнщайн със тактиката на атомната бомба е добре известна. Той подписва фамозното писмо до президента Франклин Рузвелт, принудило Съединените щати да одобряват концепцията съществено, а след това се ангажира в следвоенните старания за попречване на атомната война. Но това не са просто обособени дейности на академик, замесен в международната политика. Животът на Айнщайн, да си послужим с неговите лични думи, „ е разграничен сред политиката и уравненията “.
След години Айнщайн оплаква ролята, която изиграл в създаването на такова разрушително оръжие: " Аз направих най-голямата неточност в живота си, когато написах писмото до президента Рузвелт, в което препоръчвах да се направи атомна бомба. " споделя той на Линус Полунг, различен незабравим академик.
Ето какво гласи първото писмо на Айнщайн:
Сър,
Част от последната работа на Е.Ферми и Л.Силард, която беше сведена до знанието ми чрез ръкопис, ме кара да допускам, че детайлът уран може да се трансформира в нов и значим източник на сила в най-близко бъдеще. Някои зародили аспекти на обстановката допускат зоркост и при нужда – бързи дейности от страна на Администрацията. Ето за какво считам, че е мой дълг да привлека вниманието Ви към следните обстоятелства и рекомендации.
В хода на последните четири месеца се стигна до тази възможност посредством работата на Жолио във Франция, както и на Ферми и Силард в Америка, че може би е допустимо да се построи верижна нуклеарна реакция с огромна маса уран, посредством който голяма мощ и огромни количества нови детайли, сходни на радий, ще бъдат създадени. Сега към този момент е съвсем несъмнено, че това ще бъде осъществено в най-скоро време.
Този нов феномен ще докара и до изобретяването на бомби, а можем да допуснем, въпреки и с по-малка сигурност, че изключително мощни бомби от този тип могат да бъдат направени по този метод. Една единствена бомба от този тип, пренесена от транспортен съд и взривена на пристанище, може безапелационно да унищожи цялото пристанище дружно с някои прилежащи територии. Така или другояче, такива бомби може да се окажат прекомерно тежки за превозване по въздух.
Съединените Американски Щати имат единствено небогати уранови руди в лимитирани количества. Има добра руда в Канада и Чехословакия, само че най-важният източник на уран е в Белгийско Конго.
Предвид тази обстановка може да помислите за желателно да се поддържа непрекъснат контакт сред Администрацията и групата физици, работещи по верижните реакции в Америка. Един от вероятните разновидности за Вас би бил да възложите задачата на човек, който има доверието Ви и който евентуално би могъл да спомага като неофициален фактор. Задачата му би могла да съдържа следното:
а) да стигне до държавните департаменти, които да държи в течение за по-нататъшното развиване и да придвижи напред рекомендациите за държавно деяние, отделяйки особено внимание на казуса за опазването на доставената за Съединени американски щати уранова руда.
б) да се ускори пробната работа, която понастоящем е провеждана в границите на бюджетите на университетските лаборатории, посредством набиране на средства, в случай че такива са нужни, чрез неговите контакти с частни лица, които желаят да създадат своя принос за идеята и може би също като получи подпомагане от индустриални лаборатории, които разполагат с нужното съоръжение.
Разбирам, че Германия в действителност е спряла покупката на уран от Чехословашките мини, които е завзела. От това, че Германия е трябвало да предприеме толкоз ранно деяние може да се подразбере, че синът на немския зам.-министър на външните работи декор Вайцзекер е прикачен към института Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа по урана е възобновена.
Искрено ваш,
Алберт Айнщайн
На 2 август 1939 година Алберт Айнщайн написа първото си писмо до американския президент Рузвелт, с което му разкрива опцията за основаването на атомна бомба от германците и го увещава Америка да предприеме по-нататъшни дейности, които да подтикват разработките. Няколко години по-късно Айнщайн осъзнава ролята си в този исторически миг и стартира надълбоко да съжалява за позицията, която е изразил.
Военните дейности станали причина за ускорение на всички военни разработки, а най-после атомната бомба била тествана на процедура за първи път, поразявайки Хирошима и Нагасаки.
Връзката на Айнщайн със тактиката на атомната бомба е добре известна. Той подписва фамозното писмо до президента Франклин Рузвелт, принудило Съединените щати да одобряват концепцията съществено, а след това се ангажира в следвоенните старания за попречване на атомната война. Но това не са просто обособени дейности на академик, замесен в международната политика. Животът на Айнщайн, да си послужим с неговите лични думи, „ е разграничен сред политиката и уравненията “.
След години Айнщайн оплаква ролята, която изиграл в създаването на такова разрушително оръжие: " Аз направих най-голямата неточност в живота си, когато написах писмото до президента Рузвелт, в което препоръчвах да се направи атомна бомба. " споделя той на Линус Полунг, различен незабравим академик.
Ето какво гласи първото писмо на Айнщайн:
Сър,
Част от последната работа на Е.Ферми и Л.Силард, която беше сведена до знанието ми чрез ръкопис, ме кара да допускам, че детайлът уран може да се трансформира в нов и значим източник на сила в най-близко бъдеще. Някои зародили аспекти на обстановката допускат зоркост и при нужда – бързи дейности от страна на Администрацията. Ето за какво считам, че е мой дълг да привлека вниманието Ви към следните обстоятелства и рекомендации.
В хода на последните четири месеца се стигна до тази възможност посредством работата на Жолио във Франция, както и на Ферми и Силард в Америка, че може би е допустимо да се построи верижна нуклеарна реакция с огромна маса уран, посредством който голяма мощ и огромни количества нови детайли, сходни на радий, ще бъдат създадени. Сега към този момент е съвсем несъмнено, че това ще бъде осъществено в най-скоро време.
Този нов феномен ще докара и до изобретяването на бомби, а можем да допуснем, въпреки и с по-малка сигурност, че изключително мощни бомби от този тип могат да бъдат направени по този метод. Една единствена бомба от този тип, пренесена от транспортен съд и взривена на пристанище, може безапелационно да унищожи цялото пристанище дружно с някои прилежащи територии. Така или другояче, такива бомби може да се окажат прекомерно тежки за превозване по въздух.
Съединените Американски Щати имат единствено небогати уранови руди в лимитирани количества. Има добра руда в Канада и Чехословакия, само че най-важният източник на уран е в Белгийско Конго.
Предвид тази обстановка може да помислите за желателно да се поддържа непрекъснат контакт сред Администрацията и групата физици, работещи по верижните реакции в Америка. Един от вероятните разновидности за Вас би бил да възложите задачата на човек, който има доверието Ви и който евентуално би могъл да спомага като неофициален фактор. Задачата му би могла да съдържа следното:
а) да стигне до държавните департаменти, които да държи в течение за по-нататъшното развиване и да придвижи напред рекомендациите за държавно деяние, отделяйки особено внимание на казуса за опазването на доставената за Съединени американски щати уранова руда.
б) да се ускори пробната работа, която понастоящем е провеждана в границите на бюджетите на университетските лаборатории, посредством набиране на средства, в случай че такива са нужни, чрез неговите контакти с частни лица, които желаят да създадат своя принос за идеята и може би също като получи подпомагане от индустриални лаборатории, които разполагат с нужното съоръжение.
Разбирам, че Германия в действителност е спряла покупката на уран от Чехословашките мини, които е завзела. От това, че Германия е трябвало да предприеме толкоз ранно деяние може да се подразбере, че синът на немския зам.-министър на външните работи декор Вайцзекер е прикачен към института Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа по урана е възобновена.
Искрено ваш,
Алберт Айнщайн
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ