На 11 май 1990 г. американският президент Джордж Буш обяви

...
На 11 май 1990 г. американският президент Джордж Буш обяви
Коментари Харесай

Мисия с хора до Марс: техническа възможност има, но перспективите са далечни

На 11 май 1990 година американският президент Джордж Буш разгласи идната цел в преодоляването на космоса - да изпратим човек на Марс преди 20 юли 2019 година, 50-ата годишнина от първите ни стъпки по лунната повърхнина.

Поетият ангажимент, както знаем, се провали, а уверенията в същия дух на трима от неговите приемници (Буш младши, Барак Обама  Барак Обама Барак Обама - политик и 44-и президент на Съединени американски щати. Роден е на 4 август 1961 година в Хавай. Той е първият и Доналд Тръмп) не вдъхнаха живот на съответни стратегии. Тук проличава парадоксът в завоюването на Червената планета: човешкото присъединяване - допустимо и надлежно обещавано - все се отсрочва в интерес на роботите, по-евтини и създаващи по-малко опасности.

"Присъствал съм по работа на 10 000 презентации за методите да се изпратят хора на Марс - споделя пред Агенция Франс Прес в Станфордския университет Дж. Скот Хъбард, работил преди в НАСА. - След Кенеди обаче никой не можа да обезпечи нужните суми. "
По мотив тази две- или тригодишна задача специалистите заедно декларират, че съвсем са открити решения за огромните провокации от техническо и здравно естество.

За изстрелването е нужна доста мощна ракета, а НАСА употребява такива още от от 60-те. Днес новите компании Спейс Екс на Илон Мъск  Илон Мъск Ѝлон Рийв Мъск (на британски: Elon Reeve Musk, /ˈiːlɒn ˈmʌsk/) е канадско-американски инженер, откривател, и Блю Ориджин на шефа на Амазон Джеф Безос  Джеф Безос Джѐфри Престън Бѐзос (на британски: Jeffrey Preston „ Jeff “ Bezos), по-известен просто като Джеф строят тежки носители, с които на Червената планета ще може да се изпращат десетки тонове товари, предава Българска телеграфна агенция.

Сами и надалеч от Земята

Колкото до седеммесечния полет, след двайсет години употреба на Международната галактическа станция (МКС) учените одобряват умерено заплахите, свързани с облъчването и безтегловността: вреди за здравето има, само че рискът се счита за допустим.

Остава престоят на Марс, който ще трае петнайсетина месеца поради изчакването двете планети отново да застанат от една и съща страна на Слънцето. Средната температура там е минус 63 градуса по Целзий, има и мощно облъчване, само че казусът се взема решение със скафандри и добре предпазени убежища.

Заради дистанцията обаче при незабавни медицински случаи евакуацията е невъзможна.

От какво би трябвало да се пазят астронавтите? Най-вече от счупвания, само че неведнъж един гипс е задоволителен, споделя Дан Бъкланд, инженер и доктор за незабавна помощ, който с поддръжката на НАСА създава в университета Дюк роботизирана игла за венозни интервенции.

Диарии, камъни в бъбреците, апендицит - тези неща по принцип се лекуват, с изключение на 30 на 100 от апендицитите, които би трябвало да се оперират, по тази причина може да станат съдбовни.

Предварителното тестване с съвременни способи разрешава мощно да се понижи вероятността от поява и рисково развиване на рак през идващите три години, показва Дан Бъкланд.

"Според мен няма безспорни медицински противопоказания за полет до Марс ", заключава лекарят. Проблем е обаче да се избегне влизането на прахуляк в жилищата и транспортните средства.

"Прашните стихии са характерен проблем на Марс ", отбелязва Робърт Хауърд от центъра Джонсън на НАСА. Тези пъклен вихрушки могат за месеци да скрият Слънцето - и да блокират всички слънчеви панели.

Това постанова потребността от дребни нуклеарни реактори. През 2018 година НАСА и енергийното ведомство сполучливо завършиха един демонстрационен план, наименуван Килопауър проджект.

Крайната цел е да се създават материали на място от изкопаеми запаси, очевидно благодарение на 3D принтери. Тук работата е в самото си начало, само че американската лунна стратегия Артемис предлага поле за опити.

Три страни изпращат задачи до Марс

Колонизация?

Илон Мъск  Илон Мъск Ѝлон Рийв Мъск (на британски: Elon Reeve Musk, /ˈiːlɒn ˈmʌsk/) е канадско-американски инженер, откривател, приканва да колонизираме Марс - първият изпратен екип да построи цех за О2 и гориво (метан), като употребява марсианска вода и карбонов диоксид от атмосферата.

"Да станем многопланетен тип въпреки всичко не е като да бъдем еднопланетен тип ", подмятна той в програмна тирада през 2017 година

Робърт Зубрин, президент на Марсианското общество (Mars Society), неуморно брани концепцията да бъде основан "нов клон на човечеството ". Срамно е съгласно него, че още нищо не е направено, откогато за финален път сме стъпили на Луната през 1972 година

"Все едно след завръщането на Христофор Колумб от Новия свят Фердинанд и Изабела да кажат, че това не ги интересува ", прави съпоставяне той.

"Стига нелепости! - провиква се обаче екзобиологът Мишел Визо от френската галактическа организация Се Ен Е Ес (CNES). - Имаме си страхотна планета с атмосфера, О2, вода (...) Това е закононарушение, нямаме право да внушаваме на хората, че има някакъв "резервен проект ", "резервна планета ", че ще вършим марсианска цивилизация! "

Независимо дали човечеството ще гради там колония или непрекъснати бази, съществена спънка за трайно човешко наличие на Марс ще е да бъдат уверени народите и техните водачи да склонят на по-висок риск, в сравнение с в тази ситуация с Луната или МКС, акцентира Дан Бъкланд. В дълготраен проект от Марс няма да се върнат всички.
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР