Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт
На 11 март 1938 година немски бойци минали границата с Австрия, с което било поставено началото на така наречен аншлус – процесът по присъединението на страната към Третия райх. Само ден по-късно, във Виена било проведено факелно шествие, а доста хора приветствали нацистите като освободители. Историците дефинират случилото се като първото огромно тестване за Вермахта в навечерието на Втората международна война. В резултат, Австрия станала немска провинция. На фона на тези събития, една американка се трансформирала в знак на вярата за стотици евреи и членове на съпротивата против режима на Адолф Хитлер.
Кодово име Мери
Мюриъл Гардинър е родена на 23 ноември 1901 година в американския град Чикаго. Тя произлиза от заможно семейство. Нейният дядо по бащина линия, Нелсън Морис, е създател на една от първите и най-големи месопреработвателни компании в Чикаго – Morris & Company. Дядо ѝ по майчина линия, Густав Суифт, пък е създател на компанията за пакетиране на месо Swift & Company, която въодушевила писателя Ъптън Синклер за написването на романа „ Джунглата “, публикуван през 1906 година
A wealthy American in Vienna, Muriel Gardiner could have packed up when the Nazis took control. But before fleeing, she sheltered Jews in her apartment, smuggled forged papers, and helped Nazi enemies cross the border. Learn her story today at 9:30 am ET.
— US Holocaust Museum (@HolocaustMuseum)
Бащата на Гардинър умрял, когато тя била на 11 години. Така, младото момиче наследило близо 3 милиона $, които се равняват на почти 90 милиона $ през днешния ден. Още в тийнейджърските си години тя се посветила на филантропията. Докато учела в колежа Уеслиън, Гардинър оглавила комитет, оказващ финансова помощ на хора и учебни заведения в Европа след края на Първата международна война. Много от тях изпращали „ трогателни, постоянно сърцераздирателни писма “, написала тя в биографията си – „ Кодово име Мери: Мемоарите на една американка в австрийското подземие “. Гардинър приключила колежа Уеслиън през 1922 година и решила да посети Европа. Освен това, тя почнала да посещава Оксфордския университет.
Среща със Зигмунд Фройд
През 1925 година Гардинър се омъжила за американския доктор Харолд Ейбрамсън. Бракът им, обаче, се разпаднал бързо. Ейбрамсън почнал да упреква за това към този момент някогашната си брачна половинка, заявявайки, че мястото ѝ е в санаториум. Той даже се свързал със Зигмунд Фройд, настоявайки тя да бъде прегледана от видния психоаналитик. Той, обаче, отвърнал, че не приема нови пациенти. Самата Гардинър се интересувала от психоанализата, защото считала, че това ще помогне на нейната преподавателска кариера.
Така, през 1926 година тя пристигнала във Виена, надявайки се, че Фройд ще откри място за нея измежду пациентите си. Това по този начин и не се случило. Благодарение на различен психоаналитик, тя въпреки всичко се срещнала с Фройд и след това даже станала близка другарка с неговата щерка Анна. Междувременно, Гардинър се омъжила за английски музикант и забременяла от него. През 1931 година, малко откакто се родила щерка им Кони, двамата се развели. Фактът, че била самотна майка, не ѝ попречил да стартира да следва психотерапия във Виенския университет – компетентност, която по това време била относително нова.
Muriel Gardiner's courage fighting fascism in Austria inspired an Oscar-winning film. Who was she?
— BBC London (@BBCLondonNews)
Присъединяване към опозицията
През февруари 1934 година в няколко австрийски града, измежду които и столицата Виена, избухнали яростни конфликти сред силите на реда и последователи на социалистите. Няколкостотин души починали, а над 1000 били ранени. В своите записки Гардинър написа, че била обзета от „ жал и обезсърчение “, до момента в който следила една от състоялите се погребални процесии. Тя споделя още, че била подтикната да работи: „ Нищо не може да потисне възприятията, които се натрупват в мен – отвращение, яд и желанието да продължа битката, колкото и безнадеждна да е тя “.
Гардинър почнала да оказва помощ с каквото може на опозицията. Тя посрещала в жилището си хора, нуждаещи се от пари или леговище. Освен това изиграла значима роля в разпространението на информация от името на социалдемократите – политическа партия, оповестена за противозаконна поради съпротивата си против нацистите и крайнодясното ръководство на Австрия. Гардинър даже наела втори апартамент, където се укривал Джоузеф Бътингер – водач на австрийското революционно социалистическо придвижване, който след това станал и неин брачен партньор. Смелата жена криела известия в книги, които доставяла на библиотекар. Той от своя страна употребявал невидимо мастило, с което пишел нови бележки. Повечето от тях трябвало да доближат Чехословакия (там се укривали множеството социалистически лидери). Ако известията били прекомерно значими, Гардинър ги предавала персонално, пътувайки с трен до Бърно.
Сблъсък с Гестапо
Гардинър се трансформирала в същинска героиня, помагайки на стотици евреи и представители на Съпротивата да избягат от Австрия преди експлоадирането на Втората международна война. Нейната „ работа за известия “ функционирала в продължение на няколко години. През 1937 година, обаче, библиотекарят, който ѝ помагал, бил задържан. Това не отказало Гардинър, която траяла своята активност.
Code Name Mary: The extraordinary life of Muriel Gardiner - Freud Museum London
— Vicente Palomera Laforga (@VicentePalomera)
Една заран, пред хотелската стая, която тя употребила като своя секретна база, се появили членове на Гестапо – тайната полиция на нацисткия режим. „ Често си бях представяла – или си мислех, че си представям – възможен конфликт с Гестапо. Картината в съзнанието ми нямаше съвсем нищо общо с действителността “, написа Гардинър в своите записки. „ Не бях планувала физическите аспекти – лудо биещото ми сърце, слабостта в коленете ми. Нито бях изпитала във въображението си суматохата, която ме завладя в този миг “.
За неин шанс, визитата се оказало изцяло рутинно и Гестапо по този начин и не разкрило с какво в действителност се занимава тя. Гардинър, обаче, схванала, че е време да напусне Австрия. Тя отпътувала за Франция, след което се качила на последния американски транспортен съд, напуснал страната след експлоадирането на Втората международна война. След като пристигнали в Ню Йорк през 1939 година, Гардинър и нейният брачен партньор убедили първата дама на Съединени американски щати Елинор Рузвелт да помогне за издаването на визи на към 200 бежанци от Франция. Повечето от тях били австрийски и немски жители, преследвани от нацистите. След края на Втората международна война, Гардинър помогнала на десетки гладуващи фамилии в Европа, организирайки изпращането на пакети с хранителни артикули.
Кодово име Мери
Мюриъл Гардинър е родена на 23 ноември 1901 година в американския град Чикаго. Тя произлиза от заможно семейство. Нейният дядо по бащина линия, Нелсън Морис, е създател на една от първите и най-големи месопреработвателни компании в Чикаго – Morris & Company. Дядо ѝ по майчина линия, Густав Суифт, пък е създател на компанията за пакетиране на месо Swift & Company, която въодушевила писателя Ъптън Синклер за написването на романа „ Джунглата “, публикуван през 1906 година
A wealthy American in Vienna, Muriel Gardiner could have packed up when the Nazis took control. But before fleeing, she sheltered Jews in her apartment, smuggled forged papers, and helped Nazi enemies cross the border. Learn her story today at 9:30 am ET.
— US Holocaust Museum (@HolocaustMuseum)
Бащата на Гардинър умрял, когато тя била на 11 години. Така, младото момиче наследило близо 3 милиона $, които се равняват на почти 90 милиона $ през днешния ден. Още в тийнейджърските си години тя се посветила на филантропията. Докато учела в колежа Уеслиън, Гардинър оглавила комитет, оказващ финансова помощ на хора и учебни заведения в Европа след края на Първата международна война. Много от тях изпращали „ трогателни, постоянно сърцераздирателни писма “, написала тя в биографията си – „ Кодово име Мери: Мемоарите на една американка в австрийското подземие “. Гардинър приключила колежа Уеслиън през 1922 година и решила да посети Европа. Освен това, тя почнала да посещава Оксфордския университет.
Среща със Зигмунд Фройд
През 1925 година Гардинър се омъжила за американския доктор Харолд Ейбрамсън. Бракът им, обаче, се разпаднал бързо. Ейбрамсън почнал да упреква за това към този момент някогашната си брачна половинка, заявявайки, че мястото ѝ е в санаториум. Той даже се свързал със Зигмунд Фройд, настоявайки тя да бъде прегледана от видния психоаналитик. Той, обаче, отвърнал, че не приема нови пациенти. Самата Гардинър се интересувала от психоанализата, защото считала, че това ще помогне на нейната преподавателска кариера.
Така, през 1926 година тя пристигнала във Виена, надявайки се, че Фройд ще откри място за нея измежду пациентите си. Това по този начин и не се случило. Благодарение на различен психоаналитик, тя въпреки всичко се срещнала с Фройд и след това даже станала близка другарка с неговата щерка Анна. Междувременно, Гардинър се омъжила за английски музикант и забременяла от него. През 1931 година, малко откакто се родила щерка им Кони, двамата се развели. Фактът, че била самотна майка, не ѝ попречил да стартира да следва психотерапия във Виенския университет – компетентност, която по това време била относително нова.
Muriel Gardiner's courage fighting fascism in Austria inspired an Oscar-winning film. Who was she?
— BBC London (@BBCLondonNews)
Присъединяване към опозицията
През февруари 1934 година в няколко австрийски града, измежду които и столицата Виена, избухнали яростни конфликти сред силите на реда и последователи на социалистите. Няколкостотин души починали, а над 1000 били ранени. В своите записки Гардинър написа, че била обзета от „ жал и обезсърчение “, до момента в който следила една от състоялите се погребални процесии. Тя споделя още, че била подтикната да работи: „ Нищо не може да потисне възприятията, които се натрупват в мен – отвращение, яд и желанието да продължа битката, колкото и безнадеждна да е тя “.
Гардинър почнала да оказва помощ с каквото може на опозицията. Тя посрещала в жилището си хора, нуждаещи се от пари или леговище. Освен това изиграла значима роля в разпространението на информация от името на социалдемократите – политическа партия, оповестена за противозаконна поради съпротивата си против нацистите и крайнодясното ръководство на Австрия. Гардинър даже наела втори апартамент, където се укривал Джоузеф Бътингер – водач на австрийското революционно социалистическо придвижване, който след това станал и неин брачен партньор. Смелата жена криела известия в книги, които доставяла на библиотекар. Той от своя страна употребявал невидимо мастило, с което пишел нови бележки. Повечето от тях трябвало да доближат Чехословакия (там се укривали множеството социалистически лидери). Ако известията били прекомерно значими, Гардинър ги предавала персонално, пътувайки с трен до Бърно.
Сблъсък с Гестапо
Гардинър се трансформирала в същинска героиня, помагайки на стотици евреи и представители на Съпротивата да избягат от Австрия преди експлоадирането на Втората международна война. Нейната „ работа за известия “ функционирала в продължение на няколко години. През 1937 година, обаче, библиотекарят, който ѝ помагал, бил задържан. Това не отказало Гардинър, която траяла своята активност.
Code Name Mary: The extraordinary life of Muriel Gardiner - Freud Museum London
— Vicente Palomera Laforga (@VicentePalomera)
Една заран, пред хотелската стая, която тя употребила като своя секретна база, се появили членове на Гестапо – тайната полиция на нацисткия режим. „ Често си бях представяла – или си мислех, че си представям – възможен конфликт с Гестапо. Картината в съзнанието ми нямаше съвсем нищо общо с действителността “, написа Гардинър в своите записки. „ Не бях планувала физическите аспекти – лудо биещото ми сърце, слабостта в коленете ми. Нито бях изпитала във въображението си суматохата, която ме завладя в този миг “.
За неин шанс, визитата се оказало изцяло рутинно и Гестапо по този начин и не разкрило с какво в действителност се занимава тя. Гардинър, обаче, схванала, че е време да напусне Австрия. Тя отпътувала за Франция, след което се качила на последния американски транспортен съд, напуснал страната след експлоадирането на Втората международна война. След като пристигнали в Ню Йорк през 1939 година, Гардинър и нейният брачен партньор убедили първата дама на Съединени американски щати Елинор Рузвелт да помогне за издаването на визи на към 200 бежанци от Франция. Повечето от тях били австрийски и немски жители, преследвани от нацистите. След края на Втората международна война, Гардинър помогнала на десетки гладуващи фамилии в Европа, организирайки изпращането на пакети с хранителни артикули.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ