На 11 февруари се осъществява първият полет между София и

На 11 февруари се реализира първият полет сред София и Скопие. Министрите на превоза и туроператори са първите пасажери. Може ли стопанската система да е основата, върху която да бъде построен компромисът сред двете страни? Мисля, че всичко, което не е история, може да бъде основа за оправяне на връзките. И противоположното - всичко, което е история, е гаранция за нова застоялост, в случай че не и за неуспех. В тази връзка по какъв начин Ви звучи концепцията за краткотрайно заледяване на работата на историческата комисия? Тази концепция на Драги Георгиев е превъзходна. Струва ми се, че още веднъж по популистки съображения и терзания от националистически реакции министър председателите на Северна Македония и България се изрекоха срещу нея. От друга страна, те са на топа, както се споделя, и имаме съображение да им гласуваме доверие, щом считат, че не могат да си го разрешат. Не са те отговорни, ние сме отговорни като нации. Къде е най-голямата виновност на България в последните години? Решението да шантажираме, употребявайки позицията на силата, която имаме като членове на Европейски Съюз. Това е най-голямата политическа неточност и морално най-осъдителното деяние на България. Говоря като политолог - не става дума за връщане към " историческата истина ", да стартираме да спорим, вид " ти стартира пръв ". И от двете страни има закононарушения, и от двете страни има жестоко тъпчене на историческата истина. Няма смисъл да мерим коя е по-виновна. Това е все едно двама заболели да се хвалят кой е по-болен. Но по какъв начин да бъде решен историческият проблем? Да не бъде решаван. Проблемът е неприятно положение на нещо, което има решение. Но когато нещо няма решение, то не е проблем, то е просто злощастие. Може да е неприятно, само че щом не можем нищо да създадем, по-добре да го загърбим и да работим по нещата, които можем да оправим. В средата на 1990-те години по линия на неправителствени организации организирахме една среща в Скопие сред български и македонски политолози, историци и филолози. През първия ден ние политолозите успяхме да приказваме, а историците и филолозите да си мълчат. Всичко беше наред. През втория ден те взеха думата и всичко се провали. Един от македонските сътрудници ме извика в коридора и сподели: " Айде да се забележим отново, само че без чугуните ". Не виждам нищо да се е трансформирало от този момент. Как обаче могат да бъдат лимитирани рисковете националистически обединения да натрупат политически дивиденти? Само политиците могат да отиграят това, в случай че поемат съответните опасности и мъдро третират процеса. Има късмет това да се случи. Оптимист ли сте, че новите министър председател на България и Северна Македония - Кирил Петков и Димитър Ковачевски - ще съумеят да сменят тона на връзката и връзките? Оптимист съм, тъй като виждам, че те са първите, които съществено се пробват да го създадат. Когато Желю Желев реши да признае Македония, естествено и малко наивно всички чакахме те да отговорят с нестихващи ръкопляскания и приятелски обятия. Те дадоха отговор със боязън и ненавист. Какво не направихме по-късно? Нищо. Оставихме Македония на историците. На тези най-големи националисти и от двете страни. Но по какъв начин историци, които са професионални националисти, да се опитат да се договорят - няма по какъв начин. Иска ми се поименно да посочим хора, които се занимават с нова история в България, само че не са националисти. Много са малко. Това е част от специалността - счита се надали не за непрофесионално да не си националист. Но и за болшинството от българите е естествено да си националист по тази тематика - демонстрират го и социологическите изследвания. Защо това е по този начин? Защото по този начин ни учат в учебно заведение и това чуваме у дома. Това е формалната визия за историята, която се пропагандира посредством учебното заведение, съответно посредством историята и литературата. Изключения са спомените на Бранислав Нушич от Сръбско-българската война и тюхканията на Иван Вазов за българина и сърбина, които преди време са се били дружно срещу турците, пък в този момент умират от раните в един и същи окоп. Много забавна и точна беше тезата на Веселин Методиев, че един от методите исторически да се опитаме да излезем от това е да си намерим общ зложелател - да вземем за пример сърбите. Изглежда ли Ви реалистично България да вдигне ветото през 2022 година? Не знам дали ще е тази година, само че България ще вдигне ветото. Това е явно. Дори най-върлият националист, в случай че попита сърцето си, ще си каже: " В края на краищата няма метод ". Не може да се удържи дълго тази позиция. Целта е колкото можем да изкярим и да я заменяем против нещо. Но и това не става, към този момент за България политическите резултати са единствено минусови. Всички виждат, че вървим по стъпките на Гърция. Гърция в последна сметка отстъпи.