172 години от рождението на Ангел Кънчев
На 11.11.1850 година в Трявна се ражда един от най-ярките и значими облици в революционното българско дело – Ангел Кънчев. Младият мъж завършва земния си път единствено на 21 години, само че вечно остава в историята като един от най-дейните и непримири борци за Свободна и Независима България и един от най-верните и близки сподвижници на Васил Левски. Чувството му за национално самозапазване поставя завършек на живота му в Русе, а последните му думи са:„ Да живее България! “.
Днес 172 години по-късно още веднъж насочваме взор към неговата персона и припомняме тези славни моменти, които неизбежно ни вършат горди българи! Записките са думи за и от Ангел Кънчев, събирани през годините от господин Кольо Дабков – старши специалист „ Култура, обучение, спорт и опазване на здравето “ към Община Трявна.
„ Ангел Кънчев е един от най-младите поборници за националното ни избавление. Когато поставя завършек на живота си, той е на 21 години.
За това време той съумява да приключи Артилерийската школа в Белград, да учи една година в земеделско-индустриалното учебно заведение в чешкия град Табор (показвайки блестящи способности), да бъде избран за сподвижник на Левски, да взе участие в съставянето и редактирането на Нареда на служащите за избавление на българския народ, дружно с Апостола и Димитър Общи да обиколи десетки селища в централните региони на Северна и Южна България като уредник на подготовката за национална гражданска война, да провежда независимо комитети в Разградско и Великотърновско.
Ето част от оживялото негово писано слово:
„ … Земеш ли в ръцете си в миналото зоология, ботаника, геология или пък минералогия, ще видиш сума области и градове, в които споделя да са намира този или оня минерал, тази или онази билка или пък животно и други, а за България ни спомен. Защо ли? Дали е лишена от разнообразни животни, скъпоценни камъне и от хубави и значими билки и цветя? Дали и тя нема хубави и потребни за человечеството неща, та да заслужи два пръста място в гореказаните книги? Не, братко, не е, не е лишена от нищо, тя е богата и пребогата, само че кой е написал и изнесъл пред света европски нейните благосъстояния?… ”
„ … Аз, като чиляк, като свестно животно, имам слободна воля. И единствено тя, волята ми, може да заповяда на моите телесни елементи: на мозъка ми, язика ми, устата ми, ръцете ми и др… ”
„ … Българине! Юнашки сине! Престани от да бъдеш плебей! Доста си търпял робство! Доста и пребогато. На небето е додеяло, а на земята дотежало да слушат твоите въздишки. Погледни в слънцето на правдата и виж що е независимост – пожелай я от все сърце… ”
„ … Ний никого принудително не принуждаваме да бъде наш поддържател, да ни оказва помощ материално или пък слепешком да върви след нас, тъй като делото, на което ний служим, на което сме се посветили и за което сме подготвени да пожертвуваме и живота си, е свято и от грамадна значимост, нему би трябвало да служат единствено тези, които са проникнати или се обхванат от концепцията за освобождението ни, които са българи и в жилите на които тече чиста българска кръв… ”
Васил Левски:
„ … Научили сте са посредством вестникът за А. К., че се е умъртвил в Русчук и нищо няма открито в него, човек проводихме и разбрахме по-тънко – просто нещо! Страхът му е предизвикало да не знай какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава гибел!… ”
Самоубиец
„ Що е туй? Убийство отново? “
Слисана стои тълпата —
чужд юнак левент
повален е на земята.
В смъртни страдания се гърчей
и превива мъжко тело,
и необятна рана зей
посред кървавото чело.
Чували го бяха те,
само че не знаеха юнака…
Мигом новина се разлете,
дето никой я не чака.
И не някой зложелател, а брат
брата на врага съобщи.
Но се младий горделив левент
жив в ръцете им не даде.
И когато обкръжен
се видя от паплач войскари,
дигна той ръка: „ Не мен,
единствено моя мъртвец! “ И свари
револвера в пазва прикрит,
сграбчил, да насочи в чело —
трясна гръм — и с лоб продънен
възнак грохна мъртво тело.
Чуй! Со шепот едвам чут
слисана тълпата спори…
Някой споделя: „ Той е вманиачен! “
„ Свят е! “ — други отговори.
Пенчо Славейков, 1889 година
Днес, родната къща на Ангел Кънчев, строена през XIX век, е превърната в Музей „ Ангел-Кънчевата къща “ в Трявна като част от непокътнатото историческо завещание, завещано ни от славното минало. Експозицията предлага на стотиците туристи, които идват тук, годишно и достъп до съхраненото присъединяване на тревненци в национално-освободителните битки през Възраждането.
В чест и памет на Ангел Кънчев на площада пред родната му къща е повдигнат и монумент на младия бунтовник. Образът му е изваян в цялостен растеж и показва силата на духовния му блян към независимост и истина на целия български народ, която не го напуща до края на дните му. Автори на плана са доцент Илия Илиев и проектант Симеон Добрев.
Поклон!
Автор: Юлияна Цанева
Днес 172 години по-късно още веднъж насочваме взор към неговата персона и припомняме тези славни моменти, които неизбежно ни вършат горди българи! Записките са думи за и от Ангел Кънчев, събирани през годините от господин Кольо Дабков – старши специалист „ Култура, обучение, спорт и опазване на здравето “ към Община Трявна.
„ Ангел Кънчев е един от най-младите поборници за националното ни избавление. Когато поставя завършек на живота си, той е на 21 години.
За това време той съумява да приключи Артилерийската школа в Белград, да учи една година в земеделско-индустриалното учебно заведение в чешкия град Табор (показвайки блестящи способности), да бъде избран за сподвижник на Левски, да взе участие в съставянето и редактирането на Нареда на служащите за избавление на българския народ, дружно с Апостола и Димитър Общи да обиколи десетки селища в централните региони на Северна и Южна България като уредник на подготовката за национална гражданска война, да провежда независимо комитети в Разградско и Великотърновско.
Ето част от оживялото негово писано слово:
„ … Земеш ли в ръцете си в миналото зоология, ботаника, геология или пък минералогия, ще видиш сума области и градове, в които споделя да са намира този или оня минерал, тази или онази билка или пък животно и други, а за България ни спомен. Защо ли? Дали е лишена от разнообразни животни, скъпоценни камъне и от хубави и значими билки и цветя? Дали и тя нема хубави и потребни за человечеството неща, та да заслужи два пръста място в гореказаните книги? Не, братко, не е, не е лишена от нищо, тя е богата и пребогата, само че кой е написал и изнесъл пред света европски нейните благосъстояния?… ”
„ … Аз, като чиляк, като свестно животно, имам слободна воля. И единствено тя, волята ми, може да заповяда на моите телесни елементи: на мозъка ми, язика ми, устата ми, ръцете ми и др… ”
„ … Българине! Юнашки сине! Престани от да бъдеш плебей! Доста си търпял робство! Доста и пребогато. На небето е додеяло, а на земята дотежало да слушат твоите въздишки. Погледни в слънцето на правдата и виж що е независимост – пожелай я от все сърце… ”
„ … Ний никого принудително не принуждаваме да бъде наш поддържател, да ни оказва помощ материално или пък слепешком да върви след нас, тъй като делото, на което ний служим, на което сме се посветили и за което сме подготвени да пожертвуваме и живота си, е свято и от грамадна значимост, нему би трябвало да служат единствено тези, които са проникнати или се обхванат от концепцията за освобождението ни, които са българи и в жилите на които тече чиста българска кръв… ”
Васил Левски:
„ … Научили сте са посредством вестникът за А. К., че се е умъртвил в Русчук и нищо няма открито в него, човек проводихме и разбрахме по-тънко – просто нещо! Страхът му е предизвикало да не знай какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава гибел!… ”
Самоубиец
„ Що е туй? Убийство отново? “
Слисана стои тълпата —
чужд юнак левент
повален е на земята.
В смъртни страдания се гърчей
и превива мъжко тело,
и необятна рана зей
посред кървавото чело.
Чували го бяха те,
само че не знаеха юнака…
Мигом новина се разлете,
дето никой я не чака.
И не някой зложелател, а брат
брата на врага съобщи.
Но се младий горделив левент
жив в ръцете им не даде.
И когато обкръжен
се видя от паплач войскари,
дигна той ръка: „ Не мен,
единствено моя мъртвец! “ И свари
револвера в пазва прикрит,
сграбчил, да насочи в чело —
трясна гръм — и с лоб продънен
възнак грохна мъртво тело.
Чуй! Со шепот едвам чут
слисана тълпата спори…
Някой споделя: „ Той е вманиачен! “
„ Свят е! “ — други отговори.
Пенчо Славейков, 1889 година
Днес, родната къща на Ангел Кънчев, строена през XIX век, е превърната в Музей „ Ангел-Кънчевата къща “ в Трявна като част от непокътнатото историческо завещание, завещано ни от славното минало. Експозицията предлага на стотиците туристи, които идват тук, годишно и достъп до съхраненото присъединяване на тревненци в национално-освободителните битки през Възраждането.
В чест и памет на Ангел Кънчев на площада пред родната му къща е повдигнат и монумент на младия бунтовник. Образът му е изваян в цялостен растеж и показва силата на духовния му блян към независимост и истина на целия български народ, която не го напуща до края на дните му. Автори на плана са доцент Илия Илиев и проектант Симеон Добрев.
Поклон!
Автор: Юлияна Цанева
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ