Георги Милков отново с приключения във втората си книга с ис...
На 10 юни 2025 година излиза от щемпел новата книга на Георги Милков „ Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж “ с логото на издателство Книгомания и дизайна на Тодор Манолов.
Журналистът и ефирен водещ Георги Милков е посетил над 150 страни по света. Споделя, че от дълго време е изгубил точната численост, само че не не помни прекарванията. Част от пътешествията и срещите си с известни политици споделя с публиката в първата си книга „ Истории от ръчния багаж “, която се трансформира в бестселъра на 2023-та. Вече две години изданието е измежду най-четените и търсените в България.
Излизането на „ Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж “ ще бъде маркирано с премиера на 10 юни в столичния клуб „ Кино Кабана “ от 18:30 ч. Входът е свободен, като гости ще бъдат допускани до привършване на местата в заведението, предизвестяват издателите. Книгата ще може да бъде закупена на място, като искащите ще имат опция да получат и персонален подпис. Събитието е част от календара на Столична община.
Защо книгата носи шеговитото заглавие „ Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж “ – разбираме още от първите редове. То е въодушевено от действителна преживелица в Ботсвана от лятото на 2013 година, когато Георги Милков е един от участниците (впоследствие и победител) в риалити предаването „ Африка: Звездите несъмнено са полудели “. Докато е самичък в лагера и се подготвя за утринно бръснене, внезапно се озовава в компанията на носорог, а опция за бягство не съществува.
Макар изразът „ носорог в банята “ още да не се е трансформирал в крилата фраза, то той е чудесна метафора за „ най-неочакваното, което животът ни сервира, до момента в който опитваме да убедим себе си, че всичко ни е ясно и държим нещата под надзор “, написа Георги Милков в предговора.
Превратностите на живота съпътстват дръзкия странник, който избира да пътува единствено с ръчен багаж, както в безгрижните пътувания до Пуерто Рико, Гибралтар и Сингапур, по този начин и в по-напрегнатите до Афганистан, Джибути, Израел и Северна Корея.
Темата за банята също се оказва основна в книгата – визитата на японска социална баня (сенто) в Токио е същинско угощение на чистотата и възобновление на всяка клетка в тялото. Като контрапункт пък се явяват апокалиптичният прахоляк, неналичието на баня и фантазията за питейна вода в Афганистан, където отворен варел с канелка в долната част и едвам пропускаща струйка е единствен източник на хигиена.
Неудобствата и перипетиите не смущават Георги Милков, даже още повече будят изследователската му настройка към света. Затова по никакъв начин не е инцидентно и обобщението, което четем в анотацията на корицата:
Най-уникалните места на света са там, където умерено можеш да бъдеш сигурен, че всичко ще се обърка още през цялото време. А „ Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж “ е книга тъкмо за тези вироглави изненади, които подгряват водата в другояче хладната къпалня на живота.
Общо 36-те описа са разпределени в четири раздела:
· „ С ръчния багаж сред Лисабон и Токио “
· „ Пътешествия в историята “
· „ Ескизи по портретите на някои политически физиономии “
· „ Три места в България “.
Историите са непринудени, занимателни, разказани с лекост. Дори премеждията създателят приема философки и с вяра. В текстовете си съчетава по собствен метод пътепис, исторически обстоятелства, митове, персонални усещания и размишления за културни и архитектурни забележителности с доза комизъм и авантюристичен дух. Той е измежду тези „ нещотърсачи “, които усещат забавните сюжети даже зад неугледни врати, странни надписи, следвайки пътища без излаз или до момента в който се натъква на необикновени предмети или необитаеми градове.
Усещането за съпреживяване е толкоз мощно, като че ли читателят се озовава в 200-годишната креолска Къща на мистериите на о. Мавриций; научава за ориста на именитите хотели „ Льо Мьорис “ и „ Молитор “ в Париж, както и за най-старата работеща книжарница в света в Португалия, за неповторима книга аптечка, цялостна с…отрови. Загубваме се (буквално) в Пуерто Рико, возим се в каросерията на пикап с непомръдващ каубой и гюмове със съмнителна течност в Дакота, Съединени американски щати. Токио пък ни потапя в истории за банки, котки и роботи. В контраст на живота в този мегаполис – Милков скита напълно самичък с колело из изоставения град-призрак Вароша в Кипър.
Спуска се даже подземен – в мазето на Левон и Тося Аракелян от Армения, където се обитава лабиринт от 150 метра тунели, зали, светилища, стълби, прокопани за 23 години от самичък човек.
Вероятно знаете за аптека „ Суини “ в Дъблин, където се продават калъпи лимонен сапун и припомня за празнуването на Блумовден. Но надали знаете, че там има и българско издание на „ Одисей “ от Джеймс Джойс, подписано персонално от преводачката ни Иглика Василева.
Всъщност Георги Милков съумява да откри българска диря в съвсем всяко свое странствуване. Иначе гъвкаво се приспособява от гай-джин в Азия в локален „ люксембуржоа “, когато се постанова да си легне рано вечерта като жителите на Люксембург, само че и да пие шампанско кремон от сутринта.
За да научите какво се крие зад прословутите словосъчетания „ шведска тройка “ и „ стокхолмски синдром “ от историческа и културна позиция, не е нужно да идете до Швеция, а да прочетете „ Архипелаг на своенравното тъждество “.
Само пътешественици по предопределение като Георги Милков могат да последват мистичното и да открият… Макондо на Маркес, да попаднат на печален женски дух Понтианак в антиквариат или да се усещат привлечени от Къщата на духовете в сърцето на Хонконг, която никой не смее нито да унищожи, нито да реставрира.
За пръв път в „ Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж “ Георги Милков споделя по-обширно за журналистическия си опит като боен сътрудник и прави забавни портрети на някои основни политически фигури като Шимон Перес, Бенямин Нетаняху, Кисинджър, Че Гевара и други Със специфичен текст “In Memoriam ” отдава респект към паметта на Осман Бизанти – юриста бранител на българските медици в Либия по СПИН делото в интервала 2000–2007 година
„ Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж “ от Георги Милков е книга за всички, които носят ученолюбивост и авантюристичен дух да видят света по нов метод тъкмо когато всички проекти се объркват.
От създателя:
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял самичък в изгорялата катедрала „ Нотр Дам дьо Пари “. Но не фиктивен воин като Квазимодо, а действителен – от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил скришен знак някъде в недрата на храма и в този момент ще би трябвало да го диря по образеца на Виктор Юго.
Из прерията на Северна Дакота, където с изключение на мамул, бизони и на места някоя нуклеарна установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло.
В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, въпреки да помня онази крилата фраза, че заран шампанско пият или аристократите, или дегенератите. А аз несъмнено нямам княжеско родословие.
Накрая един безоблачен ден в Ботсвана, когато таман си бях намазал лицето с пяна и се готвех да се бръсна, пред мен се появи в цялата си помпозност голям носорог...
Най-уникалните места на света са там, където умерено можеш да бъдеш сигурен, че всичко ще се обърка още през цялото време. А „ Носорог в банята “ е книга тъкмо за тези вироглави изненади, които подгряват водата в другояче хладната къпалня на живота.
***
Отправихме се към специфичната зона, изпълнени със комбинация от сладко любознание и обезпокоително незнание за близкото ни бъдеще. Очакваше ли се от нас да бъдем на някакво светско равнище в компанията на тези японски дами? И по какъв начин изобщо се държи равнище, когато си единствено по мокри провиснали ведомствени гащи в един размер? Леко си отдъхнах, когато видях междинната възраст на работничките, която бе в естетика с античната история на тази велика страна.
А фактът, че всички бяхме настанени в едно помещение, подредени по масите и обливани в профил с маркуч като новоприети клиенти на патологията на ул. „ Здраве “ в София, напълно способства за мъртвешкото ни успокоение. Закриха ми очите с един зелен пищимал и повече не видях нищо. Предадох се на рецепторите си за досег. Изглежда, бях намазан с ексфолиант – тъкмо както едно време обтриваха бебета със свинска мехлем в онази България отпреди успеха на демократичния диктат.
Чувствах се като беззащитно малко творение в съдбовните прегръдки на тази могъща жрица на телта и водата, която смъкна от мен бремето на най-малко две остарели кожи. А щом си нахлузи кесии за баня и на двете ръце, аз към този момент можех да се похваля със собствен прочит на казаното от класика: „ Живота със грубите лапи челични аз отново ще обичам! Аз отново ще обичам! “.
***
Взирах се в лицата на моите престарели домакини. Мимолетните трепети на младостта бяха окончателно отмити от пороя на годините, само че набръчканите линии на споделеното благополучие като че ли бяха гравирани по тях. Като отколешни любовни букви върху кората на древен пън. Но белким всяко старателно самообладание не е било възнаградено с тиха премия най-после? Зрелостта на нашето събуждане постоянно е по-мъдра от всичките ни юношески сънища.
В моменти като този ми се е желало да се оставя на фантазията, че Ориентът е решил най-неочаквано да ме заприказва и великодушно да ми разкрие съкровените си секрети. Бях виждал към този момент и блестящите цветове на джамиите в Кербала, и превъзходната светлина над руините на античния Вавилон, и тържествената самотност на Великата сирийска пустиня, и шумното раздвижване на базарите в остарелия Багдад...
Всичко това ме бе впечатлило, само че можех ли да кажа, че познавам и троха от този свят на велики химери? Не бяха ли това единствено мимолетните проблясъци на източното мислено чудо? Само няколко златовезани претекста върху завесата, разпростряла се безпределно пред глъбините на близкоизточните секрети. Тепърва щях да схвана, че зад тези дипли се крие необхватен, възвишен свят – по този начин неосъществим за разгадаване.
***
За създателя:
Георги Милков е роден на 8 март 1973 година във Видин. Завършва СУ „ Св. Климент Охридски “. През 1994 година още като студент във Факултета по публицистика и всеобщи връзки стартира работа във вестник „ 24 часа “. Първото му пътешестване до Близкия изток е още през 1995 година – първо в Израел, а по-късно в Ирак. През 2000 година отпътува като специфичен делегат в Либия поради случая с българските медицински сестри, упрекнати за заразяването на повече от 400 деца с вируса на СПИН. Работи по проблема до самия му край през 2007 година Междувременно е боен сътрудник в Афганистан по време на офанзивата против талибаните (2001) и в Ирак (2003–2004).
През годините отразява и изследва разнообразни районни спорове, в това число и на Корейския полуостров.
Журналистът и ефирен водещ Георги Милков е посетил над 150 страни по света. Споделя, че от дълго време е изгубил точната численост, само че не не помни прекарванията. Част от пътешествията и срещите си с известни политици споделя с публиката в първата си книга „ Истории от ръчния багаж “, която се трансформира в бестселъра на 2023-та. Вече две години изданието е измежду най-четените и търсените в България.
Излизането на „ Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж “ ще бъде маркирано с премиера на 10 юни в столичния клуб „ Кино Кабана “ от 18:30 ч. Входът е свободен, като гости ще бъдат допускани до привършване на местата в заведението, предизвестяват издателите. Книгата ще може да бъде закупена на място, като искащите ще имат опция да получат и персонален подпис. Събитието е част от календара на Столична община.
Защо книгата носи шеговитото заглавие „ Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж “ – разбираме още от първите редове. То е въодушевено от действителна преживелица в Ботсвана от лятото на 2013 година, когато Георги Милков е един от участниците (впоследствие и победител) в риалити предаването „ Африка: Звездите несъмнено са полудели “. Докато е самичък в лагера и се подготвя за утринно бръснене, внезапно се озовава в компанията на носорог, а опция за бягство не съществува.
Макар изразът „ носорог в банята “ още да не се е трансформирал в крилата фраза, то той е чудесна метафора за „ най-неочакваното, което животът ни сервира, до момента в който опитваме да убедим себе си, че всичко ни е ясно и държим нещата под надзор “, написа Георги Милков в предговора.
Превратностите на живота съпътстват дръзкия странник, който избира да пътува единствено с ръчен багаж, както в безгрижните пътувания до Пуерто Рико, Гибралтар и Сингапур, по този начин и в по-напрегнатите до Афганистан, Джибути, Израел и Северна Корея.
Темата за банята също се оказва основна в книгата – визитата на японска социална баня (сенто) в Токио е същинско угощение на чистотата и възобновление на всяка клетка в тялото. Като контрапункт пък се явяват апокалиптичният прахоляк, неналичието на баня и фантазията за питейна вода в Афганистан, където отворен варел с канелка в долната част и едвам пропускаща струйка е единствен източник на хигиена.
Неудобствата и перипетиите не смущават Георги Милков, даже още повече будят изследователската му настройка към света. Затова по никакъв начин не е инцидентно и обобщението, което четем в анотацията на корицата:
Най-уникалните места на света са там, където умерено можеш да бъдеш сигурен, че всичко ще се обърка още през цялото време. А „ Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж “ е книга тъкмо за тези вироглави изненади, които подгряват водата в другояче хладната къпалня на живота.
Общо 36-те описа са разпределени в четири раздела:
· „ С ръчния багаж сред Лисабон и Токио “
· „ Пътешествия в историята “
· „ Ескизи по портретите на някои политически физиономии “
· „ Три места в България “.
Историите са непринудени, занимателни, разказани с лекост. Дори премеждията създателят приема философки и с вяра. В текстовете си съчетава по собствен метод пътепис, исторически обстоятелства, митове, персонални усещания и размишления за културни и архитектурни забележителности с доза комизъм и авантюристичен дух. Той е измежду тези „ нещотърсачи “, които усещат забавните сюжети даже зад неугледни врати, странни надписи, следвайки пътища без излаз или до момента в който се натъква на необикновени предмети или необитаеми градове.
Усещането за съпреживяване е толкоз мощно, като че ли читателят се озовава в 200-годишната креолска Къща на мистериите на о. Мавриций; научава за ориста на именитите хотели „ Льо Мьорис “ и „ Молитор “ в Париж, както и за най-старата работеща книжарница в света в Португалия, за неповторима книга аптечка, цялостна с…отрови. Загубваме се (буквално) в Пуерто Рико, возим се в каросерията на пикап с непомръдващ каубой и гюмове със съмнителна течност в Дакота, Съединени американски щати. Токио пък ни потапя в истории за банки, котки и роботи. В контраст на живота в този мегаполис – Милков скита напълно самичък с колело из изоставения град-призрак Вароша в Кипър.
Спуска се даже подземен – в мазето на Левон и Тося Аракелян от Армения, където се обитава лабиринт от 150 метра тунели, зали, светилища, стълби, прокопани за 23 години от самичък човек.
Вероятно знаете за аптека „ Суини “ в Дъблин, където се продават калъпи лимонен сапун и припомня за празнуването на Блумовден. Но надали знаете, че там има и българско издание на „ Одисей “ от Джеймс Джойс, подписано персонално от преводачката ни Иглика Василева.
Всъщност Георги Милков съумява да откри българска диря в съвсем всяко свое странствуване. Иначе гъвкаво се приспособява от гай-джин в Азия в локален „ люксембуржоа “, когато се постанова да си легне рано вечерта като жителите на Люксембург, само че и да пие шампанско кремон от сутринта.
За да научите какво се крие зад прословутите словосъчетания „ шведска тройка “ и „ стокхолмски синдром “ от историческа и културна позиция, не е нужно да идете до Швеция, а да прочетете „ Архипелаг на своенравното тъждество “.
Само пътешественици по предопределение като Георги Милков могат да последват мистичното и да открият… Макондо на Маркес, да попаднат на печален женски дух Понтианак в антиквариат или да се усещат привлечени от Къщата на духовете в сърцето на Хонконг, която никой не смее нито да унищожи, нито да реставрира.
За пръв път в „ Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж “ Георги Милков споделя по-обширно за журналистическия си опит като боен сътрудник и прави забавни портрети на някои основни политически фигури като Шимон Перес, Бенямин Нетаняху, Кисинджър, Че Гевара и други Със специфичен текст “In Memoriam ” отдава респект към паметта на Осман Бизанти – юриста бранител на българските медици в Либия по СПИН делото в интервала 2000–2007 година
„ Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж “ от Георги Милков е книга за всички, които носят ученолюбивост и авантюристичен дух да видят света по нов метод тъкмо когато всички проекти се объркват.
От създателя:
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял самичък в изгорялата катедрала „ Нотр Дам дьо Пари “. Но не фиктивен воин като Квазимодо, а действителен – от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил скришен знак някъде в недрата на храма и в този момент ще би трябвало да го диря по образеца на Виктор Юго.
Из прерията на Северна Дакота, където с изключение на мамул, бизони и на места някоя нуклеарна установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло.
В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, въпреки да помня онази крилата фраза, че заран шампанско пият или аристократите, или дегенератите. А аз несъмнено нямам княжеско родословие.
Накрая един безоблачен ден в Ботсвана, когато таман си бях намазал лицето с пяна и се готвех да се бръсна, пред мен се появи в цялата си помпозност голям носорог...
Най-уникалните места на света са там, където умерено можеш да бъдеш сигурен, че всичко ще се обърка още през цялото време. А „ Носорог в банята “ е книга тъкмо за тези вироглави изненади, които подгряват водата в другояче хладната къпалня на живота.
***
Отправихме се към специфичната зона, изпълнени със комбинация от сладко любознание и обезпокоително незнание за близкото ни бъдеще. Очакваше ли се от нас да бъдем на някакво светско равнище в компанията на тези японски дами? И по какъв начин изобщо се държи равнище, когато си единствено по мокри провиснали ведомствени гащи в един размер? Леко си отдъхнах, когато видях междинната възраст на работничките, която бе в естетика с античната история на тази велика страна.
А фактът, че всички бяхме настанени в едно помещение, подредени по масите и обливани в профил с маркуч като новоприети клиенти на патологията на ул. „ Здраве “ в София, напълно способства за мъртвешкото ни успокоение. Закриха ми очите с един зелен пищимал и повече не видях нищо. Предадох се на рецепторите си за досег. Изглежда, бях намазан с ексфолиант – тъкмо както едно време обтриваха бебета със свинска мехлем в онази България отпреди успеха на демократичния диктат.
Чувствах се като беззащитно малко творение в съдбовните прегръдки на тази могъща жрица на телта и водата, която смъкна от мен бремето на най-малко две остарели кожи. А щом си нахлузи кесии за баня и на двете ръце, аз към този момент можех да се похваля със собствен прочит на казаното от класика: „ Живота със грубите лапи челични аз отново ще обичам! Аз отново ще обичам! “.
***
Взирах се в лицата на моите престарели домакини. Мимолетните трепети на младостта бяха окончателно отмити от пороя на годините, само че набръчканите линии на споделеното благополучие като че ли бяха гравирани по тях. Като отколешни любовни букви върху кората на древен пън. Но белким всяко старателно самообладание не е било възнаградено с тиха премия най-после? Зрелостта на нашето събуждане постоянно е по-мъдра от всичките ни юношески сънища.
В моменти като този ми се е желало да се оставя на фантазията, че Ориентът е решил най-неочаквано да ме заприказва и великодушно да ми разкрие съкровените си секрети. Бях виждал към този момент и блестящите цветове на джамиите в Кербала, и превъзходната светлина над руините на античния Вавилон, и тържествената самотност на Великата сирийска пустиня, и шумното раздвижване на базарите в остарелия Багдад...
Всичко това ме бе впечатлило, само че можех ли да кажа, че познавам и троха от този свят на велики химери? Не бяха ли това единствено мимолетните проблясъци на източното мислено чудо? Само няколко златовезани претекста върху завесата, разпростряла се безпределно пред глъбините на близкоизточните секрети. Тепърва щях да схвана, че зад тези дипли се крие необхватен, възвишен свят – по този начин неосъществим за разгадаване.
***
За създателя:
Георги Милков е роден на 8 март 1973 година във Видин. Завършва СУ „ Св. Климент Охридски “. През 1994 година още като студент във Факултета по публицистика и всеобщи връзки стартира работа във вестник „ 24 часа “. Първото му пътешестване до Близкия изток е още през 1995 година – първо в Израел, а по-късно в Ирак. През 2000 година отпътува като специфичен делегат в Либия поради случая с българските медицински сестри, упрекнати за заразяването на повече от 400 деца с вируса на СПИН. Работи по проблема до самия му край през 2007 година Междувременно е боен сътрудник в Афганистан по време на офанзивата против талибаните (2001) и в Ирак (2003–2004).
През годините отразява и изследва разнообразни районни спорове, в това число и на Корейския полуостров.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ