Ева от Тоника: Гого ме целуна на гарата след втората репетиция
На 10 януари 2026 година се навършват 12 година от гибелта на Георги Найденов - Гого, чийто неповторим глас звучи в най-големите шлагери на обединенията " Тоника ". Здравословните проблеми на артиста стартират през 2010 година, когато получава нетипично разбиране. Семейството влиза в борба със страшната диагноза ЛАС (латерална амиотрофична склероза). Въпреки опитите за лекуване в България и в чужбина Гого си отива на 10 януари 2014 година, преди да навърши 65 година
" Бях сигурна, че ще го спася. До последно мислех, че има вяра. Но в този момент знам, че гибел просто няма ", споделя Ева Найденова пред " 24 часа ". Певицата, която е до Гого и на сцената, и в живота.
Тя приключва Естрадния отдел в Националната музикална академия " Проф. Панчо Владигеров ". Музикалната кариера стартира през 1969 година в естрадния оркестър към Културния дом на транспортните служащи в Бургас. Гого Найденов е химик по обучение, само че музикант по душа. През 1970 година Ева, Гого, Сия и Хари Шекирян стават лицата на именитата група " Тоника ", основана от композитора Стефан Диомов с концепцията да е българският вид на италианската " Рики е повери ".
- Как сте, г-жо Найденова. Как посрещнахте новата 2026 година?
- Нормално, както множеството хора. Прекарах празниците в фамилен кръг, беше доста прелестно.
- За страдание, след дните към Коледа и Нова година посрещате дата, изпълнена с доста горест. На 10 януари 2014 година загубихте обичания си брачен партньор и сътрудник на сцената – обичания от цяла България Гого Найденов. Болката понижава ли с времето?
- Сега стават 12 години, откогато тялото му не е тук, само че другояче Гого си е с мен! Хората, които сме изгубили, са по-живи от нас. Това, че ние не ги виждаме и нямаме такива сетива, не значи, че те не съществуват.
- Казвали сте, че в първите години след гибелта му доста постоянно сте го сънували. Още ли е по този начин?
- Да, скоро го сънувах още веднъж. Усещам го като наличие на всички места към мен. Това е нещо, което не може да се изясни, да се изрази с думи. Каквото и да кажа, ще бъде неуместно, само че го усещам по собствен метод.
- Ако можеше да ви чуе, какво бихте му споделили?
- Че доста ми липсва! Гого бе моят брачен партньор, другар, татко.
- Какъв човек беше? Много хора помнят неповторимия му глас и неизменимата усмивка. Но какво се криеше зад това?
- Беше извънреден работохолик и доста добър човек. Той постоянно правеше всичко за всички. Даже считам, че е ненужно да приказвам доста - хората знаят и помнят какъв е Гого.
Всяка година на 10 януари почитаме паметта му в стеснен фамилен и другарски кръг, в който непроменяемо е Тони Димитрова, чийто рожден ден е на същата дата.
Тя, благата, 3-4 години след гибелта на Гого даже не празнуваше. Тази година ще го почетем в София, тъй като Тони ще има концерт в НДК точно на рождения си ден и аз ще съм там.
- Ще ви забележим ли до нея на сцената?
- Да, с Тони и Милица (от " Фамилия Тоника " - б.а.) ще изпеем песента на Стефан Диомов " Дъждовно реге ".
- Знам, че благодарение на Тони Димитрова и други ваши приятелки подготвяте книга за Гого. Да я чакаме ли скоро по книжарниците?
- Още не, има работа по нея. За страдание, става мъчно. Започнахме я преди Коронавирус пандемията, след това нещата се забавиха.
Нямаме упоритост да е нещо прекомерно съществено, а по-скоро в комичен и занимателен жанр. Но когато стане подготвена, ще разберете.
- Нека се върнем към едно съдбовно за вас събитие – основаването на групировка " Тоника ". През 1970 година вие към този момент сте в естрадния оркестър към Културния дом на транспортните служащи, когато един ден Стефан Диомов води Георги Найденов като бас на бъдещата група " Тоника ". По това време той пее в група " Корали ". Усетихте ли нещо по-специално в оня миг?
- Толкова обратно да се върна, не мога... (Смее се.) В оня ден беше първото ни събиране в Школата на транспортния служащ. Нещата сред нас с Гого се развиха доста бързо.
След втората подготовка на " Тоника " той ме изпрати на гарата в Бургас и без изобщо да чакам, ме целуна. Усетих, че това е моят човек. И като ни потегли на влакове и пътища - не спря. Цели 46 години!
" Бях сигурна, че ще го спася. До последно мислех, че има вяра. Но в този момент знам, че гибел просто няма ", споделя Ева Найденова пред " 24 часа ". Певицата, която е до Гого и на сцената, и в живота.
Тя приключва Естрадния отдел в Националната музикална академия " Проф. Панчо Владигеров ". Музикалната кариера стартира през 1969 година в естрадния оркестър към Културния дом на транспортните служащи в Бургас. Гого Найденов е химик по обучение, само че музикант по душа. През 1970 година Ева, Гого, Сия и Хари Шекирян стават лицата на именитата група " Тоника ", основана от композитора Стефан Диомов с концепцията да е българският вид на италианската " Рики е повери ".
- Как сте, г-жо Найденова. Как посрещнахте новата 2026 година?
- Нормално, както множеството хора. Прекарах празниците в фамилен кръг, беше доста прелестно.
- За страдание, след дните към Коледа и Нова година посрещате дата, изпълнена с доста горест. На 10 януари 2014 година загубихте обичания си брачен партньор и сътрудник на сцената – обичания от цяла България Гого Найденов. Болката понижава ли с времето?
- Сега стават 12 години, откогато тялото му не е тук, само че другояче Гого си е с мен! Хората, които сме изгубили, са по-живи от нас. Това, че ние не ги виждаме и нямаме такива сетива, не значи, че те не съществуват.
- Казвали сте, че в първите години след гибелта му доста постоянно сте го сънували. Още ли е по този начин?
- Да, скоро го сънувах още веднъж. Усещам го като наличие на всички места към мен. Това е нещо, което не може да се изясни, да се изрази с думи. Каквото и да кажа, ще бъде неуместно, само че го усещам по собствен метод.
- Ако можеше да ви чуе, какво бихте му споделили?
- Че доста ми липсва! Гого бе моят брачен партньор, другар, татко.
- Какъв човек беше? Много хора помнят неповторимия му глас и неизменимата усмивка. Но какво се криеше зад това?
- Беше извънреден работохолик и доста добър човек. Той постоянно правеше всичко за всички. Даже считам, че е ненужно да приказвам доста - хората знаят и помнят какъв е Гого.
Всяка година на 10 януари почитаме паметта му в стеснен фамилен и другарски кръг, в който непроменяемо е Тони Димитрова, чийто рожден ден е на същата дата.
Тя, благата, 3-4 години след гибелта на Гого даже не празнуваше. Тази година ще го почетем в София, тъй като Тони ще има концерт в НДК точно на рождения си ден и аз ще съм там.
- Ще ви забележим ли до нея на сцената?
- Да, с Тони и Милица (от " Фамилия Тоника " - б.а.) ще изпеем песента на Стефан Диомов " Дъждовно реге ".
- Знам, че благодарение на Тони Димитрова и други ваши приятелки подготвяте книга за Гого. Да я чакаме ли скоро по книжарниците?
- Още не, има работа по нея. За страдание, става мъчно. Започнахме я преди Коронавирус пандемията, след това нещата се забавиха.
Нямаме упоритост да е нещо прекомерно съществено, а по-скоро в комичен и занимателен жанр. Но когато стане подготвена, ще разберете.
- Нека се върнем към едно съдбовно за вас събитие – основаването на групировка " Тоника ". През 1970 година вие към този момент сте в естрадния оркестър към Културния дом на транспортните служащи, когато един ден Стефан Диомов води Георги Найденов като бас на бъдещата група " Тоника ". По това време той пее в група " Корали ". Усетихте ли нещо по-специално в оня миг?
- Толкова обратно да се върна, не мога... (Смее се.) В оня ден беше първото ни събиране в Школата на транспортния служащ. Нещата сред нас с Гого се развиха доста бързо.
След втората подготовка на " Тоника " той ме изпрати на гарата в Бургас и без изобщо да чакам, ме целуна. Усетих, че това е моят човек. И като ни потегли на влакове и пътища - не спря. Цели 46 години!
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ