,fit(1920:897)&format=webp)
Тревожната реалност зад туризма на Еверест
На 10 май 1996 година повече от 30 алпинисти остават блокирани високо по скатовете на Еверест след непредвидена снежна стихия. Изтощени, дезориентирани и лишени от О2, те са принудени да се борят за оцеляването си при ветрове със скорост над 110 км/ч и температури до минус 40 градуса.
Осем души умират в това, което тогава е най-смъртоносното денонощие в историята на Еверест. Последвалото медийно внимание, изключително след бестселъра на журналиста и оживял участник Джон Кракауер Into Thin Air, трансформира нещастието в международен феномен.
Дотогава Еверест е територия главно на професионални алпинисти. След злополуката обаче излиза наяве, че против задоволително пари и благодарение на водачи даже хора без сериозен опит могат да доближат до най-високия връх на планетата.
„ Това беше преломен миг в културата “, споделя пред CNN Уил Кокрел, създател на книгата Everest Inc. „ Изведнъж изкачването на Еверест се трансформира в нещо, което хората започнаха да включват в листата си с житейски цели. “
След като през 1953 година Тенсинг Норгей и Едмънд Хилари стават първите хора, изкачили върха, са нужни цели 36 години – чак до 1989 година – с цел да бъдат регистрирани общо 270 сполучливи изкачвания на планината, известна в Непал като „ Сагарматха “ (или „ Богиня на небето “).
За съпоставяне, предходната сряда (20 май) рекорден брой алпинисти – 274 – стъпиха на върха единствено в границите на един-единствен ден.
Тридесет години след онази опустошителна стихия, с помощта на софтуерния прогрес, по-добрата екипировка и новото потомство локални непалски туроператори, изкачването на върха е станало по-безопасно и по-печелившо от всеки път.
Базовият лагер под Еверест се е трансформирал в същински високопланински мегаполис. И през днешния ден, съгласно специалистите, най-голямата заплаха по пътя към върха не е капризното време, а съчетанието от пренаселване, неопитни туристи и нискобюджетни компании, които пестят от сигурността.
От смъртоносна експедиция до процъфтяваща промишленост
Само няколко десетилетия по-рано концепцията клиенти да заплащат, с цел да стигнат до върха, е изглеждала неуместна. В предишното експедициите нормално са претендирали присъединяване в народен или спонсориран тим, подсилен от донори.
Промяната идва през 1992 година, когато новозеландската компания Adventure Consultants сполучливо извежда шестима клиенти до върха и ги връща безвредно назад. Скоро по-късно други следват образеца им.
„ Нямахме визия какъв брой огромна ще стане промишлеността “, разяснява Гай Котър, шеф на компанията Adventure Consultants и лидер по време на това историческо нанагорнище. „ В тези дни даже не го възприемахме като промишленост. “
Четири години по-късно една от експедициите на компанията попада в фамозната стихия от 1996 година Алпинисти, водачи и шерпи се оказват в капан високо в така наречен „ зона на гибелта “, където няма задоволително О2 за дълготрайно оцеляване без помощни средства.
Според анализите нещастието е резултат от композиция сред тежки метеорологични условия и поредност неприятни решения. Част от въжетата не са били сложени в точния момент, а скупчването на по-бавни катерачи е забавило изкачването. Някои не престават към върха даже след крайния час за връщане назад - 2 часа следобяд.
Историята се трансформира в една от първите световни сензации на интернет ерата. Героичните избавителни акции, трагичните решения и персоналните нещастия не престават да бъдат обсъждани и през днешния ден.
Сред най-запомнящите се случаи е този на фамозния планинар Роб Хол, който остава при тежко потърпевш клиент покрай върха и губи живота си. Малко преди гибелта си съумява да организира финален диалог по сателитен телефон с бременната си брачна половинка.
Котър, който оказва помощ за организирането на първата по рода си избавителна акция с хеликоптер от Лагер 1, с цел да бъдат свалени част от ранените, споделя, че от тази покруса са извлечени доста поучения.
„ Това беше моментът, в който тази промишленост, както я назоваваме през днешния ден, узря “, споделя той.
Технологиите трансформират всичко
Тридесет години по-късно Еверест е доста по-безопасен. Компаниите работят взаимно при обезопасяването на маршрутите, по планината има повече кислородни бутилки и медицински екипи, а разпоредбите за връщане обратно се съблюдават доста по-стриктно.
Най-голямата смяна идва от прогнозите за времето. Днес операторите разполагат с извънредно точни модели, създадени особено за Еверест, които доста понижават риска от изненадващи стихии като тази през 1996 година
Все по-голяма роля играят и дроновете. Те оказват помощ при избавителни интервенции, разузнаване на направления и преместване на товари, като понижават рисковите курсове на шерпите през ледопада Кхумбу – една от най-рискованите елементи на маршрута.
Шерпите към този момент са отпред на промишлеността
През последните години непалските шерпи се трансформират от наети помощници в съществени фигури в алпинистката промишленост. Все повече от тях слагат върхове, основават лични компании и управляват експедиции.
Сред тях е Гелдже Шерпа – един от най-известните височинни алпинисти в света. Той е част от първия напълно непалски екип, изкачил К2 (вторият най-голям връх в света и механически по-труден за нанагорнище от Еверест) през зимата, и има зад тила си десетки избавителни интервенции.
Той също по този начин е част от все по-голяма група непалци, които са професионални високопланински катерачи. Само през този месец различен непалец – Ками Рита Шерпа, усъвършенства личния си връх, като изкачи Еверест за рекорден 32-ри път. В същото време именитата алпинистка Лхакпа Шерпа стъпи на върха за 11-и път – достижение, с което никоя друга жена в света не може да се похвали. Непалската алпинистка и фотожурналистка Пурнима Шреста, която предходната година сложи връх с три изкачвания на Еверест в границите на един-единствен сезон, също още веднъж покори върха.
Въпреки триумфите си шерпите упорстват за по-добри застраховки и обезщетения за фамилиите на починалите планински водачи. Според Гелдже Шерпа сегашните компенсации са извънредно незадоволителни.
Повишаването на температурите поради климатичната рецесия усилва този риск, прибавя Гелдже. Топенето на ледовете прави прекосяването през ледопада Кхумбу – непрекъснато движещ се хладилник с дълбоки пукнатини и нестабилни ледени блокове – още по-опасно. „ Ледопадът става все по-непредвидим и рисков “, изяснява той.
Тази година началото на сезона даже се забави, откакто голяма част от ледопада се откъсна и изцяло блокира пътя към върха.
Поредица от нещастия през последните години демонстрираха големия риск за шерпите. През 2014 година лавина на Еверест лиши живота на 16 непалски служащи, до момента в който поставяха осигурителни въжета. Това докара до стачка и предварително закриване на сезона. На идната година опустошително земетресение погуби близо 9000 души в цялостен Непал, като над 20 от жертвите бяха под самия връх.
„ Всяко село в района е губило млади мъже в планината “, показва Котър, чиято компания оказва помощ за образованието на децата на починалите планински служащи.
Според Ками Рита по-доброто обучение и новите благоприятни условия карат младите шерпи да търсят по-лесни специалности отвън планината. Тези, които остават обаче, употребяват знанията и бизнес усета си, с цел да развиват локалния туризъм. „ Искам да предам опита си и по тази причина през днешния ден се занимавам с образование на фрагменти “, добавя алпинистът Гелдже.
Новите опасности
Днес най-голямата заплаха не е времето, а свръхпопулярността на Еверест. От 20-те години на предишния век до момента на планината са починали 344 души, само че смъртността измежду хората, които потеглят нагоре от базовия лагер, остава под 1%.
Експертите предизвестяват, че пренаселеността, неопитните туристи и някои оператори, които пестят от сигурност, основават нови опасности. Снимките на големи опашки покрай върха се трансфораха в знак на актуалния Еверест.
По оценки на Котър сега към 1200 компании оферират нанагорнище на върха. Той обаче предизвестява, че някои от нискобюджетните компании наемат неквалифицирани водачи или не ревизират дали клиентите им имат нужния опит в планината.
Цените на експедициите стартират от към 40 000 $ и могат да доближат 100 000 $ според от компанията и включените услуги, а първокласните пакети стигат до 300 000 $.
Освен това климатичните промени вършат маршрута все по-опасен. Топенето на ледниците усилва риска от сривания и прави прекосяването през ледопада Кхумбу още по-трудно.
Въпреки рецензиите и нещастията ползата към Еверест продължава да пораства. Само през този сезон непалските управляващи издадоха рекорден брой разрешителни, а броят на сполучливите изкачвания се прави оценка на към 900.
„ Еверест към момента е едно от най-великите завършения, които човек може да преживее “, показва Котър. „ Да стоиш на най-високата точка на Земята остава нещо извънредно. “
Осем души умират в това, което тогава е най-смъртоносното денонощие в историята на Еверест. Последвалото медийно внимание, изключително след бестселъра на журналиста и оживял участник Джон Кракауер Into Thin Air, трансформира нещастието в международен феномен.
Дотогава Еверест е територия главно на професионални алпинисти. След злополуката обаче излиза наяве, че против задоволително пари и благодарение на водачи даже хора без сериозен опит могат да доближат до най-високия връх на планетата.
„ Това беше преломен миг в културата “, споделя пред CNN Уил Кокрел, създател на книгата Everest Inc. „ Изведнъж изкачването на Еверест се трансформира в нещо, което хората започнаха да включват в листата си с житейски цели. “
След като през 1953 година Тенсинг Норгей и Едмънд Хилари стават първите хора, изкачили върха, са нужни цели 36 години – чак до 1989 година – с цел да бъдат регистрирани общо 270 сполучливи изкачвания на планината, известна в Непал като „ Сагарматха “ (или „ Богиня на небето “).
За съпоставяне, предходната сряда (20 май) рекорден брой алпинисти – 274 – стъпиха на върха единствено в границите на един-единствен ден.
Тридесет години след онази опустошителна стихия, с помощта на софтуерния прогрес, по-добрата екипировка и новото потомство локални непалски туроператори, изкачването на върха е станало по-безопасно и по-печелившо от всеки път.
Базовият лагер под Еверест се е трансформирал в същински високопланински мегаполис. И през днешния ден, съгласно специалистите, най-голямата заплаха по пътя към върха не е капризното време, а съчетанието от пренаселване, неопитни туристи и нискобюджетни компании, които пестят от сигурността.
От смъртоносна експедиция до процъфтяваща промишленост
Само няколко десетилетия по-рано концепцията клиенти да заплащат, с цел да стигнат до върха, е изглеждала неуместна. В предишното експедициите нормално са претендирали присъединяване в народен или спонсориран тим, подсилен от донори.
Промяната идва през 1992 година, когато новозеландската компания Adventure Consultants сполучливо извежда шестима клиенти до върха и ги връща безвредно назад. Скоро по-късно други следват образеца им.
„ Нямахме визия какъв брой огромна ще стане промишлеността “, разяснява Гай Котър, шеф на компанията Adventure Consultants и лидер по време на това историческо нанагорнище. „ В тези дни даже не го възприемахме като промишленост. “
Четири години по-късно една от експедициите на компанията попада в фамозната стихия от 1996 година Алпинисти, водачи и шерпи се оказват в капан високо в така наречен „ зона на гибелта “, където няма задоволително О2 за дълготрайно оцеляване без помощни средства.
Според анализите нещастието е резултат от композиция сред тежки метеорологични условия и поредност неприятни решения. Част от въжетата не са били сложени в точния момент, а скупчването на по-бавни катерачи е забавило изкачването. Някои не престават към върха даже след крайния час за връщане назад - 2 часа следобяд.
Историята се трансформира в една от първите световни сензации на интернет ерата. Героичните избавителни акции, трагичните решения и персоналните нещастия не престават да бъдат обсъждани и през днешния ден.
Сред най-запомнящите се случаи е този на фамозния планинар Роб Хол, който остава при тежко потърпевш клиент покрай върха и губи живота си. Малко преди гибелта си съумява да организира финален диалог по сателитен телефон с бременната си брачна половинка.
Котър, който оказва помощ за организирането на първата по рода си избавителна акция с хеликоптер от Лагер 1, с цел да бъдат свалени част от ранените, споделя, че от тази покруса са извлечени доста поучения.
„ Това беше моментът, в който тази промишленост, както я назоваваме през днешния ден, узря “, споделя той.
Технологиите трансформират всичко
Тридесет години по-късно Еверест е доста по-безопасен. Компаниите работят взаимно при обезопасяването на маршрутите, по планината има повече кислородни бутилки и медицински екипи, а разпоредбите за връщане обратно се съблюдават доста по-стриктно.
Най-голямата смяна идва от прогнозите за времето. Днес операторите разполагат с извънредно точни модели, създадени особено за Еверест, които доста понижават риска от изненадващи стихии като тази през 1996 година
Все по-голяма роля играят и дроновете. Те оказват помощ при избавителни интервенции, разузнаване на направления и преместване на товари, като понижават рисковите курсове на шерпите през ледопада Кхумбу – една от най-рискованите елементи на маршрута.
Шерпите към този момент са отпред на промишлеността
През последните години непалските шерпи се трансформират от наети помощници в съществени фигури в алпинистката промишленост. Все повече от тях слагат върхове, основават лични компании и управляват експедиции.
Сред тях е Гелдже Шерпа – един от най-известните височинни алпинисти в света. Той е част от първия напълно непалски екип, изкачил К2 (вторият най-голям връх в света и механически по-труден за нанагорнище от Еверест) през зимата, и има зад тила си десетки избавителни интервенции.
Той също по този начин е част от все по-голяма група непалци, които са професионални високопланински катерачи. Само през този месец различен непалец – Ками Рита Шерпа, усъвършенства личния си връх, като изкачи Еверест за рекорден 32-ри път. В същото време именитата алпинистка Лхакпа Шерпа стъпи на върха за 11-и път – достижение, с което никоя друга жена в света не може да се похвали. Непалската алпинистка и фотожурналистка Пурнима Шреста, която предходната година сложи връх с три изкачвания на Еверест в границите на един-единствен сезон, също още веднъж покори върха.
Въпреки триумфите си шерпите упорстват за по-добри застраховки и обезщетения за фамилиите на починалите планински водачи. Според Гелдже Шерпа сегашните компенсации са извънредно незадоволителни.
Повишаването на температурите поради климатичната рецесия усилва този риск, прибавя Гелдже. Топенето на ледовете прави прекосяването през ледопада Кхумбу – непрекъснато движещ се хладилник с дълбоки пукнатини и нестабилни ледени блокове – още по-опасно. „ Ледопадът става все по-непредвидим и рисков “, изяснява той.
Тази година началото на сезона даже се забави, откакто голяма част от ледопада се откъсна и изцяло блокира пътя към върха.
Поредица от нещастия през последните години демонстрираха големия риск за шерпите. През 2014 година лавина на Еверест лиши живота на 16 непалски служащи, до момента в който поставяха осигурителни въжета. Това докара до стачка и предварително закриване на сезона. На идната година опустошително земетресение погуби близо 9000 души в цялостен Непал, като над 20 от жертвите бяха под самия връх.
„ Всяко село в района е губило млади мъже в планината “, показва Котър, чиято компания оказва помощ за образованието на децата на починалите планински служащи.
Според Ками Рита по-доброто обучение и новите благоприятни условия карат младите шерпи да търсят по-лесни специалности отвън планината. Тези, които остават обаче, употребяват знанията и бизнес усета си, с цел да развиват локалния туризъм. „ Искам да предам опита си и по тази причина през днешния ден се занимавам с образование на фрагменти “, добавя алпинистът Гелдже.
Новите опасности
Днес най-голямата заплаха не е времето, а свръхпопулярността на Еверест. От 20-те години на предишния век до момента на планината са починали 344 души, само че смъртността измежду хората, които потеглят нагоре от базовия лагер, остава под 1%.
Експертите предизвестяват, че пренаселеността, неопитните туристи и някои оператори, които пестят от сигурност, основават нови опасности. Снимките на големи опашки покрай върха се трансфораха в знак на актуалния Еверест.
По оценки на Котър сега към 1200 компании оферират нанагорнище на върха. Той обаче предизвестява, че някои от нискобюджетните компании наемат неквалифицирани водачи или не ревизират дали клиентите им имат нужния опит в планината.
Цените на експедициите стартират от към 40 000 $ и могат да доближат 100 000 $ според от компанията и включените услуги, а първокласните пакети стигат до 300 000 $.
Освен това климатичните промени вършат маршрута все по-опасен. Топенето на ледниците усилва риска от сривания и прави прекосяването през ледопада Кхумбу още по-трудно.
Въпреки рецензиите и нещастията ползата към Еверест продължава да пораства. Само през този сезон непалските управляващи издадоха рекорден брой разрешителни, а броят на сполучливите изкачвания се прави оценка на към 900.
„ Еверест към момента е едно от най-великите завършения, които човек може да преживее “, показва Котър. „ Да стоиш на най-високата точка на Земята остава нещо извънредно. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ