На 10 март Православната ни църква празнува Св. мчци Кодрат

...
На 10 март Православната ни църква празнува Св. мчци Кодрат
Коментари Харесай

Красиви имена черпят за здраве днес, спазват се традиции и обичаи за Месни Заговезни

На 10 март Православната ни черква чества Св. мчци Кодрат и Галина.
Свети страдалец Кодрат бил роден в пустинята от майка на име Руфина –бежанка християнка от Коринт. По чудодеен метод, младенецът живеел в пустинята, защитаван от Бога, и воден от Светия Дух. Вече юношa бил открит от вярващи хора, които го завели в града, където лекувал заболявания с дадената му свише берекет. По заповед на нечестивия римски император Декий в Коринт били стартирани гонения на християни и в Коринт. Бил хванат и Свети Кодрат. Мъчели го грубо само че той оставал хладнокръвен в своята религия. Накрая Свети Кодрат и други ревностни християни били обезглавени отвън града в десетия ден на месец март. На мястото, където били убити светите мъченици, потекъл извор, с цел да припомня на Коринт за страданието им. На страдания в името на Христа се решавали и свети дами, подражавайки на свети Кодрат – една от тях била света Галина.
Света мъченица Галина потърпевша при ръководството на император Деций Траян в Коринт и била последователка на Св. мъч. Кодрат. Областният шеф на региона подхванал гонения на християните, при което потърпевши доста мъже и дами, правилни на Христовата религия. На този ден шестимата мъченици - Кодрат, Киприан, Дионисий, Анект, Павел и Крискент били измъчвани и по друг метод погубени дружно с още хванати християни. На 10 Март имен ден честват:  Галин , Галина , Галена , Галя .   Освен това през днешния ден са и  Месни заговезни -  православен църковен празник, който се чества постоянно в неделя, 8 седмици преди Великден. 
Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.
Заговява се с месо, по тази причина празничната софра е единствено от месни ястия. В седмицата след „ Месни заговелки ” (Сирни заговезни) се яде доста извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следва интервал на хранителни и духовни пости.
На този ден православните християни ядат за финален ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости – т.е. ”заговяват от месо “, по тази причина празничната софра е единствено от месни ястия. В седмицата след „ Месни Заговелки ” се яде доста сирене, масло и яйца, преди неделята на Сирни Заговезни.
На Месни заговезни се подготвят баница с мехлем и извара, кокошка, яде се свинско месо.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото по-късно те са строго неразрешени. В храмовете се четат фрагменти от Светото писание, които приказват за Страшния съд. Така Църквата напомня за трагичните последствия от прегрешението и приканва всички към работа на близък и към нравственост.
Денят се назовава още Неделя Месопустна, тъй като е последният ден преди постите, когато се яде месо. Момъкът желае амнистия, с цел да получи момата, която си е избрал.
През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също по този начин през цялата седмица (или единствено на Сирни заговезни) се палят огньове и отново за здраве се прескачат; след това към тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се назовава и Поклади.
Източник: bulnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР