Как САЩ изправят Виетнам и Китай едни срещу други
На 10 и 11 септември президентът на Съединени американски щати посети Ханой, с цел да „ повдигне равнището на връзките сред двете страни до всеобхватно стратегическо партньорство “. “Уолстрийт Джърнъл ” счита, че макар че не е боен съюз, новият статут е най-високият за задграничните сътрудници в границите на политическата система на Виетнам и слага Вашингтон на същото равнище в Ханой, като Москва и Пекин.
Западните осведомителни организации настояват, че Съединени американски щати чакат да подобрят дипломатическите връзки с някогашния си зложелател Виетнам „ до най-високо равнище “. И незабавно означават, че „ това може да раздразни Китай и да докара до неразбираеми последствия за бизнеса “. Опасявайки се от допустима противоположна реакция от по-големия си комшия, Виетнам в началото изрази нерешителност при възстановяване на връзките със Съединени американски щати. Това накара администрацията на Байдън да ускори напъните си да убеди управляващите в Ханой, в това число посредством голям брой визити на висши членове на държавното управление на Съединени американски щати.
Кулминацията на тези визити беше идването на самия Байдън във Виетнам, показано на медиите като част от огромна обиколка в Азия. Американският президент пристигна в Ханой след Индия, с която Виетнам стана главен бенефициент от комерсиалната война с Китай. Търговският оборот сред Съединени американски щати и Виетнам към този момент надвиши рекордните 140 милиарда $. Вашингтон също дава обещание на Ханой да трансферира забележителна част от индустриалния си потенциал и контракти от Китай.
По време на визитата американците съумяха да реализират избрани договорености. Страните подписаха съглашения за доставка на полупроводници за американската промишленост и се съгласиха да стартират „ осъществяване на цялостни начинания за развиване на работната мощ във Виетнам “ в региона на създаването и производството на полупроводници. Доказателство за това какъв брой съществено Вашингтон подходи към привличането на виетнамците към съдействие в региона на чиповете беше срещата, която се организира в Ханой на 11 септември сред управлението на водещи американски полупроводникови и ИТ корпорации и ръководителите на няколко виетнамски компании в същата област. Много огромни организации от Съединените щати ( “Дел ”, “Гугъл ”, “Майкрософт ” и “Епъл ”) към този момент реалокираха част от веригите си за доставки във Виетнам през последните години, само че явно взеха решение да не стопират дотук.
“Блумбърг ” отбелязва, че до началото на есента Виетнам е бил в центъра на световна метаморфоза на веригата за доставки на “Епъл ” заради обстоятелството, че в подтекста на влошаващите се връзки сред Съединени американски щати и Китай новите индустриални обекти трансформират процеса на произвеждане на устройствата на софтуерния колос.
Основната цел на американците и визитите на висши чиновници е да трансфорат Ханой в стратегически сътрудник на Вашингтон. Това партньорство е ориентирано против Пекин. С думи екипът на Байдън във Виетнам се опита да убеди международната общественост, че не се пробва да сдържи възходящото въздействие на Китай. Всъщност Белият дом незабавно стартира следствие на основаването на личен модернизиран чип от Пекин, което заплашва с многомилиардни загуби американските корпорации. (В същото време отвъдморските „ ястреби “ нападнаха „ лудия “ Байдън, че не е упорствал за осъждането на Русия във финалното официално съобщение и даже го нарекоха срамно проваляне за Запада).
Виетнамците са доста горди, че през втората половина на ХХ век победиха трите най-мощни сили в Европа (Франция), Америка (САЩ) и Азия (Китай). Затова настоящето идване на президента на Съединени американски щати да се поклони е ослепителен образец за огромен триумф и дипломатическа победа, тъй като наподобява, че американците са пристигнали 50 години след войната с молби за помощ.
Въпреки всички американски измами, Ханой се стреми да лавира сред суперсилите, пробвайки се да не стигне до възможна война в Тихия океан в ролята на Украйна или Тайван. Въпреки целия възторг на „ успеха над Китай “ (Китай, апропо, не мисли така) преди съвсем половин век, през днешния ден Виетнам се държи много внимателно към Пекин и Москва.
Освен това опитите на Вашингтон да трансферира Ханой от съветско на американско оръжие не дават резултат. Освен това към момента не е допустимо да се опълчи Виетнам на Пекин, който в края на март разгласи своята пълномощия над шелфовата зона, принадлежаща на Виетнам. Това, апропо, засегна и Русия, защото съветските компании, добиващи нефт в тази зона, бяха изправени пред обстоятелството на наличието на китайски военни кораби в зоната. Последните от януари са навлезли към 40 пъти непосредствено в проучвателни блокове, ръководени или притежавани от съветски компании и ситуирани в Южнокитайско море в изключителната икономическа зона на Виетнам. В отговор, съгласно “Ройтерс ”, Виетнам просто изпратил собствен транспортен съд да следи китайски кораби, патрулиращи в съветско газово находище във виетнамската зона.
Въпросните води са част от претенциите на Пекин в Южнокитайско море. На китайските карти се отбелязва с така наречен “Линия от девет тирета ” или U-образна линия, която частично е резултат от картографска неточност, датираща от 1933 година, когато Чан Кайши, като водач на “Гоминдана ” (тогава ръководещата партия в Китай, нейните членове по-късно заобикалят в Тайван, където афишират своята независимост), взема решение да даде китайски имена на островите в Южнокитайско море въз основа на погрешно копирани имена от западни и американски карти.
През 2016 година интернационалният трибунал в Хага постановява, че Пекин няма съображение да претендира за исторически права върху всичко в границите на “Линията от девет тирета ”. Но КНР продължава да упорства.
Трябва да се означи, че китайско-виетнамската война от 1979 година, паметна за Ханой, която съгласно виетнамците Китай е изгубил (въпреки че и Китай се афишира за победител), се води, наред с други неща, за обезпечаване на противоречивата граница в Южнокитайско море. И ползите на руснаци и американци, съчетани с поддръжката за страните в спора, се сближават и разминават по това време по метод, сходен на сегашната обстановка.
Днес Вашингтон добре осъзнава това и се пробва да удря там, където боли. В стопански проект Виетнам, макар всички триумфи и колосалния растеж на комерсиалния оборот със Съединени американски щати (над 140 милиарда $ - десетки пъти повече, в сравнение с с Руската федерация), не е в положение да размени Поднебесната империя даже единствено заради неналичието на служащи. Но Вашингтон може елементарно да спре кислорода до Ханой, оставяйки стотици хиляди виетнамци без работа. Според този елементарен принцип икономическата взаимозависимост се трансформира в политическа. И в политически проект американците, наподобява, не са срещу да повторят финта отпреди половин век.
Днес американците се нуждаят от Виетнам освен като съдружник в битката против Русия, само че и да го опълчват и да го насочат против Китай. Вашингтон се надява да реализира това посредством тези виетнамски елити, които са били отгледани с американски грантове и стипендии.
От страна на Съединени американски щати ясна проява на „ съюзнически “ планове беше неотдавнашното (трето поред) посещаване на американския флот в пристанището Дананг на 25 юни. Три кораба на Военноморски сили на Съединени американски щати пристигнаха да посетят наследниците на същинските герои на Виетнам - самолетоносачът “Роналд Рейгън ” и двойка ракетни крайцери.
Това, което в Ханой се възприема като провалянето на Китай през 1979 година, от тази позиция е доста остроумен проект, даже за азиатските стандарти, нормално приписван на част от управлението на КНР. Казва, че ще се дистанцира от Съюз на съветските социалистически републики, ще се сближи със Съединени американски щати и ще построи капитализъм. Нахлуването във Виетнам демонстрира, че КНР и Съюз на съветските социалистически републики към този момент не са другари. А самите китайци сякаш въобще не са възнамерявали да победят виетнамците.
В реалност всичко беше доста по-сложно. Ако китайците несъмнено бяха спечелили войната с Виетнам, просто нямаше да има доближаване сред Пекин и Вашингтон и пазарните промени на Дън Сяопин във формата, в която се състояха. Китайските управляващи се оставиха да бъдат въвлечени във войната не с цел да реализиран компромис със Съединени американски щати и да извършат промени, а с цел да смекчат с промените резултата от „ неспечелената “ война и дефинитивно да се скарат с Москва..
За тази цел Вашингтон поддържа илюзиите на Дън Сяопин и неговите поддръжници, че нахлуването във Виетнам ще донесе лесна победа на Китай. И по-късно той реагира много благосклонно на обстоятелството, че Пекин я разгласи на думи. Всъщност „ военният триумф “ беше подобен, че при Дън Сяопин тронът стартира внезапно да се разклаща. Чувствайки опасност за властта си, групата му действаше самодейно, внезапно насочвайки вниманието към стопанската система - в случай че не се е получило с военната победа, тогава да има победи на икономическия фронт
В резултат на това КНР стартира да се кара повече на руснаците, да флиртува с американците и да позволява частното предприемачество на няколко стадия. Това имаше позитивен резултат: частният бранш набъбна до колосални мащаби, стопанската система, основана на него, набъбна толкоз доста, че още през 2010 година Пекин стартира да го възприема като проблем, който би трябвало да бъде решен, и също стартира да мисли за ограничение на „ проамериканизма “. Пазарните промени в западен жанр за Китайската комунистическа партия не бяха цел, а инструмент за поддържане на властта.
Сега Вашингтон желае да настрои Китай освен против Тайван и Индия, само че и още веднъж против Виетнам. Този път обаче Съединените щати не реализират стопански резултати най-вече посредством политическото проваляне на КНР, а в противен случай, икономическото проваляне на Китай посредством политически принадлежности.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Западните осведомителни организации настояват, че Съединени американски щати чакат да подобрят дипломатическите връзки с някогашния си зложелател Виетнам „ до най-високо равнище “. И незабавно означават, че „ това може да раздразни Китай и да докара до неразбираеми последствия за бизнеса “. Опасявайки се от допустима противоположна реакция от по-големия си комшия, Виетнам в началото изрази нерешителност при възстановяване на връзките със Съединени американски щати. Това накара администрацията на Байдън да ускори напъните си да убеди управляващите в Ханой, в това число посредством голям брой визити на висши членове на държавното управление на Съединени американски щати.
Кулминацията на тези визити беше идването на самия Байдън във Виетнам, показано на медиите като част от огромна обиколка в Азия. Американският президент пристигна в Ханой след Индия, с която Виетнам стана главен бенефициент от комерсиалната война с Китай. Търговският оборот сред Съединени американски щати и Виетнам към този момент надвиши рекордните 140 милиарда $. Вашингтон също дава обещание на Ханой да трансферира забележителна част от индустриалния си потенциал и контракти от Китай.
По време на визитата американците съумяха да реализират избрани договорености. Страните подписаха съглашения за доставка на полупроводници за американската промишленост и се съгласиха да стартират „ осъществяване на цялостни начинания за развиване на работната мощ във Виетнам “ в региона на създаването и производството на полупроводници. Доказателство за това какъв брой съществено Вашингтон подходи към привличането на виетнамците към съдействие в региона на чиповете беше срещата, която се организира в Ханой на 11 септември сред управлението на водещи американски полупроводникови и ИТ корпорации и ръководителите на няколко виетнамски компании в същата област. Много огромни организации от Съединените щати ( “Дел ”, “Гугъл ”, “Майкрософт ” и “Епъл ”) към този момент реалокираха част от веригите си за доставки във Виетнам през последните години, само че явно взеха решение да не стопират дотук.
“Блумбърг ” отбелязва, че до началото на есента Виетнам е бил в центъра на световна метаморфоза на веригата за доставки на “Епъл ” заради обстоятелството, че в подтекста на влошаващите се връзки сред Съединени американски щати и Китай новите индустриални обекти трансформират процеса на произвеждане на устройствата на софтуерния колос.
Основната цел на американците и визитите на висши чиновници е да трансфорат Ханой в стратегически сътрудник на Вашингтон. Това партньорство е ориентирано против Пекин. С думи екипът на Байдън във Виетнам се опита да убеди международната общественост, че не се пробва да сдържи възходящото въздействие на Китай. Всъщност Белият дом незабавно стартира следствие на основаването на личен модернизиран чип от Пекин, което заплашва с многомилиардни загуби американските корпорации. (В същото време отвъдморските „ ястреби “ нападнаха „ лудия “ Байдън, че не е упорствал за осъждането на Русия във финалното официално съобщение и даже го нарекоха срамно проваляне за Запада).
Виетнамците са доста горди, че през втората половина на ХХ век победиха трите най-мощни сили в Европа (Франция), Америка (САЩ) и Азия (Китай). Затова настоящето идване на президента на Съединени американски щати да се поклони е ослепителен образец за огромен триумф и дипломатическа победа, тъй като наподобява, че американците са пристигнали 50 години след войната с молби за помощ.
Въпреки всички американски измами, Ханой се стреми да лавира сред суперсилите, пробвайки се да не стигне до възможна война в Тихия океан в ролята на Украйна или Тайван. Въпреки целия възторг на „ успеха над Китай “ (Китай, апропо, не мисли така) преди съвсем половин век, през днешния ден Виетнам се държи много внимателно към Пекин и Москва.
Освен това опитите на Вашингтон да трансферира Ханой от съветско на американско оръжие не дават резултат. Освен това към момента не е допустимо да се опълчи Виетнам на Пекин, който в края на март разгласи своята пълномощия над шелфовата зона, принадлежаща на Виетнам. Това, апропо, засегна и Русия, защото съветските компании, добиващи нефт в тази зона, бяха изправени пред обстоятелството на наличието на китайски военни кораби в зоната. Последните от януари са навлезли към 40 пъти непосредствено в проучвателни блокове, ръководени или притежавани от съветски компании и ситуирани в Южнокитайско море в изключителната икономическа зона на Виетнам. В отговор, съгласно “Ройтерс ”, Виетнам просто изпратил собствен транспортен съд да следи китайски кораби, патрулиращи в съветско газово находище във виетнамската зона.
Въпросните води са част от претенциите на Пекин в Южнокитайско море. На китайските карти се отбелязва с така наречен “Линия от девет тирета ” или U-образна линия, която частично е резултат от картографска неточност, датираща от 1933 година, когато Чан Кайши, като водач на “Гоминдана ” (тогава ръководещата партия в Китай, нейните членове по-късно заобикалят в Тайван, където афишират своята независимост), взема решение да даде китайски имена на островите в Южнокитайско море въз основа на погрешно копирани имена от западни и американски карти.
През 2016 година интернационалният трибунал в Хага постановява, че Пекин няма съображение да претендира за исторически права върху всичко в границите на “Линията от девет тирета ”. Но КНР продължава да упорства.
Трябва да се означи, че китайско-виетнамската война от 1979 година, паметна за Ханой, която съгласно виетнамците Китай е изгубил (въпреки че и Китай се афишира за победител), се води, наред с други неща, за обезпечаване на противоречивата граница в Южнокитайско море. И ползите на руснаци и американци, съчетани с поддръжката за страните в спора, се сближават и разминават по това време по метод, сходен на сегашната обстановка.
Днес Вашингтон добре осъзнава това и се пробва да удря там, където боли. В стопански проект Виетнам, макар всички триумфи и колосалния растеж на комерсиалния оборот със Съединени американски щати (над 140 милиарда $ - десетки пъти повече, в сравнение с с Руската федерация), не е в положение да размени Поднебесната империя даже единствено заради неналичието на служащи. Но Вашингтон може елементарно да спре кислорода до Ханой, оставяйки стотици хиляди виетнамци без работа. Според този елементарен принцип икономическата взаимозависимост се трансформира в политическа. И в политически проект американците, наподобява, не са срещу да повторят финта отпреди половин век.
Днес американците се нуждаят от Виетнам освен като съдружник в битката против Русия, само че и да го опълчват и да го насочат против Китай. Вашингтон се надява да реализира това посредством тези виетнамски елити, които са били отгледани с американски грантове и стипендии.
От страна на Съединени американски щати ясна проява на „ съюзнически “ планове беше неотдавнашното (трето поред) посещаване на американския флот в пристанището Дананг на 25 юни. Три кораба на Военноморски сили на Съединени американски щати пристигнаха да посетят наследниците на същинските герои на Виетнам - самолетоносачът “Роналд Рейгън ” и двойка ракетни крайцери.
Това, което в Ханой се възприема като провалянето на Китай през 1979 година, от тази позиция е доста остроумен проект, даже за азиатските стандарти, нормално приписван на част от управлението на КНР. Казва, че ще се дистанцира от Съюз на съветските социалистически републики, ще се сближи със Съединени американски щати и ще построи капитализъм. Нахлуването във Виетнам демонстрира, че КНР и Съюз на съветските социалистически републики към този момент не са другари. А самите китайци сякаш въобще не са възнамерявали да победят виетнамците.
В реалност всичко беше доста по-сложно. Ако китайците несъмнено бяха спечелили войната с Виетнам, просто нямаше да има доближаване сред Пекин и Вашингтон и пазарните промени на Дън Сяопин във формата, в която се състояха. Китайските управляващи се оставиха да бъдат въвлечени във войната не с цел да реализиран компромис със Съединени американски щати и да извършат промени, а с цел да смекчат с промените резултата от „ неспечелената “ война и дефинитивно да се скарат с Москва..
За тази цел Вашингтон поддържа илюзиите на Дън Сяопин и неговите поддръжници, че нахлуването във Виетнам ще донесе лесна победа на Китай. И по-късно той реагира много благосклонно на обстоятелството, че Пекин я разгласи на думи. Всъщност „ военният триумф “ беше подобен, че при Дън Сяопин тронът стартира внезапно да се разклаща. Чувствайки опасност за властта си, групата му действаше самодейно, внезапно насочвайки вниманието към стопанската система - в случай че не се е получило с военната победа, тогава да има победи на икономическия фронт
В резултат на това КНР стартира да се кара повече на руснаците, да флиртува с американците и да позволява частното предприемачество на няколко стадия. Това имаше позитивен резултат: частният бранш набъбна до колосални мащаби, стопанската система, основана на него, набъбна толкоз доста, че още през 2010 година Пекин стартира да го възприема като проблем, който би трябвало да бъде решен, и също стартира да мисли за ограничение на „ проамериканизма “. Пазарните промени в западен жанр за Китайската комунистическа партия не бяха цел, а инструмент за поддържане на властта.
Сега Вашингтон желае да настрои Китай освен против Тайван и Индия, само че и още веднъж против Виетнам. Този път обаче Съединените щати не реализират стопански резултати най-вече посредством политическото проваляне на КНР, а в противен случай, икономическото проваляне на Китай посредством политически принадлежности.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ