На 10 февруари Православната ни църква отбелязва Деня на Св.

На 10 февруари Православната ни черква отбелязва Деня на Св. Харалампий, настойникът на пчелите и на пчеларите. Народната ни традиция повелява да се занесе паничка мед в църквата и след освещаването на меда да се раздаде с медена погача за здраве и благодат, за добра селскостопанска година, за здраве и богато роене на пчелите, за огромен рандеман на мед през актуалната година.

Само работливите хора, дето не се отхвърлят в тежки рецесии, сложни условия и капризите на природата, съумяват да устоят на ветровете на времето, да запазят кошерите и поминъка си и да не престават да го развиват. Пример за подражателство в това отношение е Теодор Пушкаров от село Меляне, Монтана,представя го " Български фермер ".

Той е на Христовата възраст, 33 години, само че целия си умишлен живот се е занимавал с пчеларство. Има обичаи в неговия жанр, в действителност пчеларството съществува като занаят от епохи в този регион на Северозападна България. Но тези в рода на Теодор, които почнали този поминък, се знаят още от дядо Александър, три пъти прадядото на Теодор. В селото доста постоянно хората носели имената Иван или Александър. А през днешния ден, пет генерации по-късно в рода на Теодор е и дребната му дъщеричка с това име – Александра.

Има последователност и в пчеларството в този жанр, почнал от три пъти прадядото, след това минал в дядо Асен, който гледал помалко пчели с тези ръчно плетени конусовидни кошове за кошери, от доста остаряло време. Следващото потомство, с бащата на Теодор, Ивайло, пчеларството съвсем замряло. Нямало интерес към него, само че пък у дребния Теодор се възродил. Теодор обикалял с приятеля си Емил в игра край кошерите на неговия дядо, а той сладкодумно им обяснявал детайлностите и уменията за гледането на пчелите. Когато Теодор приключил приблизително обучение, записал и станал зооинженер в Пловдив, компетентност пчеларство. Тогава решил, че това е бъдещето му, почнал с един-два кошера, модерни, нови. Някой му подарил един, след това си купил още няколко и по този начин почнал да се занимава целеустремено с пчеларството. А, в този момент довършва магистратурата си по пчеларство в същия институт.

Днес кошерите му са към 150 и младият фермер счита, че към този момент това му е лимитът. Казва, че не е значима броя, а по какъв начин гледаш кошерите и по какъв начин отглеждаш пчелите, по какъв начин се грижиш за тях.

- Ние сме в Предбалкана, би трябвало да си доста прецизен в работата си, споделя Теодор и прибавя: - Кошерите си имат специфики. Ако имаш някаква работа по тях, би трябвало незабавно да я свършиш, а не да я отлагаш за по-късно, след това към този момент не се свършва. Ако би трябвало да ги разшириш, да се съобразиш с роево положение, с естественото им разделяне, изпуснеш ли ги - край.

Според някои пчелари, миналата година била сложна и нямало мед.

- Няма, тъй като не си ги уловил в точния момент, другояче имаше задоволително мед. - отбелязва Теодор и изяснява:

- Миналата година беше напълно естествена година. При мен нормално най-вече се вади акация и букет. При нас пашата е ливади и гора. Тази зима е доста топла. Мекото време подлъгва пчелите, младите майки снасят щедро и пчелите би трябвало да се хранят повече. Това време подлъгва кошерите, те се развиват, само че след това в случай че настъпи мраз, се появява казусът. Сега в кошерите се хаби доста запас. През такава мека зима, с цел да се отгледат 100 пчели, умират хиляда, лъжовното време ги обърква. Младите майки в този момент са просто полудели - стартират да снасят и да ядат доста храна, не престават да снасят и по този начин. Но ние би трябвало да се приспособяваме към особеностите на природата, да се нагаждаме съгласно действителностите на сезона. Когато времето е топло до късно, започваме да подхранваме непрекъснато, с цел да се задържи пилото. Ако стегне студът, не се знае, какво ще стане и по какъв начин ще спасяваме пчелите.

Младият фермер има цялостната поддръжка и при нужда помощ от своето семейство.

- По време на вадене на меда ми оказва помощ татко ми и брачната половинка ми Зорница. В останалото време съм самичък, споделя той.

Често ли го жилят, запитвам Теодор, а той дава отговор с усмивка: - Многократно, всякога, когато съм при тях, по няколко пъти се случва. Имам сътрудници, които с времето от множеството ужилвания развиват алергии към жилото, тогава би трябвало да се разделят с пчеларството. Има други, които знаят, че са алергични, обличат пет чифта облекла, само че не става, би трябвало да се примириш. Пчелите са характерно нещо, те жилят, неприятно е, само че няма по какъв начин. Трябва да свикнеш с това. Някои употребяват мляко, сол, орбазол, чесън при ужилвания, само че то за десетина минути би трябвало да се изтърпи и това е.

Опитът си измежду кошерите Теодор добавя и със солидни познания, които придобива по време на образованието си като магистър по пчеларство. Дали други хора идват при него за препоръки, запитвам. - Да, идват от време на време, дава отговор младият фермер и добавя: - Аз изяснявам в детайли, демонстрирам, само че след това наподобява се плашат и не развиват активност. Всичко, каквото зная от опит и от други познания споделям, само че няма искащи да се учат и да се занимават с това. Неотдавна пристигна едно младо момче, питаше, искаше да му направя кошери, само че го видях, че няма трайно предпочитание да се занимава.

Асортиментът, който предлага младият фермер на пазара се състои от мед, пчелен прашец, няколко типа восък, прополис, примес прополис, прашец и мед. – Обикновено цялата палитра на пчелните артикули, показва Теодор Пушкаров и добавя с усмивка, че хората избират евтиния.

- Килограм акация коства 12 лева, букетът е 16 лева Пак е малко, само че работим съгласно конкуренцията, когато пределните цени са такива, не мога да ги подвигна повече. В момента на моята сергия на пазара предлагам повече акация и букет, по-рядко магарешки трън, още по-рядко манов, тъй като регионът ни е подобен, изобилен за произвеждане най-вече на акация и на букет, полифлорен мед, споделя фермерът.

Предпочита да продава продукцията си персонално на пазара.

– Наблюдавам, че тук на пазара най-вече се разви търговията. Хората ме питат, разпитват, аз описвам, изяснявам. Имам доставки и за няколко заведения, само че главно съм тук, на пазара в сряда пред Министерство на земеделието. При мен букетът си остава класика, споделя пчеларят. Теодор и брачната половинка му са измежду първите при появяването на фермерските пазари в столицата и други градове на страната. И в случай че първоначално през 2008 година Теодор продавал на дребно към десетина буркана мед, след това стига до 6 тона годишно и то напълно на дребно. С

времето работата в стопанството се усилва, потребностите от разширение на оборудването за произвеждане и обработката на пчелните артикули също. Започнал бизнеса от гаража си, през днешния ден работи в модерни условия в своята работилница. Пчеларството е главният му занаят, с него съумява да изхранва фамилията си – брачна половинка и две дъщерички, само че и да създава чист пчелен мед за пазара, пристигнал непосредствено от природата. Решава да остане в този по-слабо развъртян стопански Северозапад на страната, устоява на рецесиите и измененията, работи безрезервно и си обича, види се, пчелите. А, този живот и активност явно го прави благополучен човек.