Путин в Мюнхен през 2007-а: Когато балансът на силите бъде нарушен, ние ще отговорим
На 10 февруари 2007-а Владимир Путин приказва в Мюнхен на годишата конференция по сигурност. Реч, която се оказа историческа и която по самопризнание на международни водачи и специалисти, тогава не е била чута. " Гласове " разгласява видео и цялостна стенограма на словото на Путин, в това число полемиката в края на панела. Казаното дава отговори на доста въпроси, свързани с актуалните интернационалните връзки и рецесията, чиито контури се виждаха още тогава.
Публикуваме цялостната стенограма от речта на Владимир Путин от конференцията за сигурност в Мюнхен от 10 февруари 2007 г.
Много благодаря, уважаема госпожо Федерален канцлер, господин Телчик, дами и господа!
Много съм признателен за поканата на толкоз представителна конференция, събрала политици, военни, бизнесмени, специалисти от над 40 страни в света.
Форматът на конференцията ми дава опция да избегна „ непотребната вежливост “ и потребността да приказвам загладени, приятни, само че празни дипломатически щампи. Форматът на конференцията разрешава да кажа, че аз в действителност мисля за проблемите на интернационалната сигурност. И в случай че моите разсъждения се сторят на нашите сътрудници ненужно полемически, остри или неточни, апелирам да не ми се сърдите – нали това е просто конференция. И се надявам, че след две-три минутното мое изявление господин Телчик няма да включи „ алената лампичка “.
И по този начин. Известно е, че проблематиката на интернационалната сигурност е доста по-обширна от въпросите за военно-политическата непоклатимост. Това е устойчивостта на международната стопанска система, превъзмогването на бедността, икономическата сигурност и развиването на междуцивилизационния разговор.
Такъв изчерпателен неразделен темперамент на сигурността е изразен и в нейния главен принцип: „ сигурността на всеки е сигурността на всички “. Както споделя още в първите дни на разразяващата се Втора международна война Франклин Рузвелт, „ Ако мирът бъде нарушен на което и да е място, мирът на всички места се оказва в заплаха и под опасност. “
Тези думи са запазили своята новост и през днешния ден. За това, прочее, свидетелства и тематиката на нашата конференция, която е написана тук: „ Глобалните рецесии са световна отговорност “.
Само преди две десетилетия светът беше идеологически и стопански разграничен, а неговата сигурност се гарантираше от големия стратегически капацитет на две свръхдържави. Глобалното противостояние отмести в периферията на интернационалните връзки и на дневния ред извънредно острите стопански и обществени въпроси. И както всяка война и Студената война ни остави „ невзривени снаряди “, нагледно казано. Имам поради идеологическите стандарти, двойните стандарти и други шаблони на блоковото мислене. Предложеният след Студената война еднополюсен свят също не се състоя.
Историята на човечеството, несъмнено, познава и интервали на еднополюсно състояние и блян към международно владичество. Какво ли не се е случвало в историята на човечеството.
Какво обаче е това еднополюсен свят? Както и да се украсява този термин, той в последна сметка значи на процедура единствено едно: един център на властта, един център на силата, един център на взимане на решенията. Това е свят с един собственик, един суверен. И това в последна сметка е пагубно освен за всички, които се намират в границите на тази система, само че и за самия суверен, тъй като го унищожава от вътрешната страна.
И това няма, несъмнено, нищо общо с демокрацията. Защото демокрацията, както е известно, е власт на болшинството със ценене ползите и мнението на малцинството.
Между другото, нас, Русия, непрекъснато ни учат на народна власт. Но тези, които ни учат, по някаква причина сами не желаят да се учат. Смятам, че за актуалния свят еднополюсният модел освен е недопустим, само че е и като цяло неосъществим. И освен тъй като при едноличното водачество в актуалния – точно в актуалния – свят няма да са задоволителни нито военнополитическите, нито икономическите запаси. Но това, което е още по-важно: самият модел е неработещ, защото в неговата основа няма и не може да има морално-нравствена база за актуалната цивилизация.
Наред с всичко това, което става през днешния ден в света – и в този момент ние единствено започваме да дискутираме това – е разследване от опита за внедряване точно на тази идея за международните работи – концепцията за еднополярния свят.
А какъв е резултатът?
Едностранните, постоянно нелегитимни дейности, не взеха решение нито един проблем. Нещо повече, те станаха генератор на нови човешки нещастия и огнища на напрежение. Съдете сами: войните, локалните и районните спорове не станаха по-малко. Господин Телчик загатна доста меко тъкмо за това. И в тези спорове умират не по-малко хора, само че дори повече от преди, доста повече! Сега следим съвсем безотговорно, хипертрофирало използване на мощ в интернационалните работи, военна мощ, мощ, потапяща света в бездната на поредни спорове. В резултат, не стигат силите за комплексното решение на нито един от тях. Става невероятно и политическото им решение.
Виждаме все по-голямо занемаряване на основополагащите правила на интернационалното право. Освен това, обособени правила, да, в действителност надали не цялата правна система на една страна, на първо място, несъмнено, Съединените щати, прекрачиха своите национални граници във всички сфери: и в стопанската система, и в политиката, и в филантропичната сфера – и се намесват в непознати страни. На кого би му харесало това? На кого би му харесало? В интернационалните работи все по-често се среща стремежът да се реши един или различен въпрос, като се изхожда от по този начин наречената политическа целенасоченост, основаваща се на настоящата политическа обстановка.
И това, несъмнено, е извънредно рисково. И води до това, че в последна сметка никой не се усеща в сигурност. Искам да подчертая това: никой не се усеща в сигурност! Защото никой не може да се скрие зад интернационалното право като зад каменна стена. Такава политика се явява, несъмнено, катализатор на конкуренцията за въоръжение.
Доминирането на фактора на силата неизбежно подхранва склонността на редица страни към владение на оръжия за всеобщо заличаване. Освен това се появиха напълно нови закани, които и преди бяха известни, само че през днешния ден получават световен темперамент, като да вземем за пример тероризмът. Убеден съм: ние стигнахме до граничния миг, в който сме длъжни съществено да се замислим над цялата архитектура на световната сигурност. И тук би трябвало да се оттласнем от търсенето на рационален баланс сред ползите на всички субекти на интернационалното другарство. Още повече през днешния ден, когато „ интернационалният ландшафт “ толкоз осезателно и толкоз бързо се трансформира – трансформира се за сметка на динамичното развиване на редица страни и райони.
Госпожа Федералният канцлер към този момент загатна за това. Например, сумарният Брутният вътрешен продукт на Индия и Китай по паритетна покупателна дарба към този момент е по-голям от този на Съединените американски щати. А изчисленият на този принцип Брутният вътрешен продукт на страните от групата БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай превъзхожда съвкупния Брутният вътрешен продукт на Евросъюза. И по оценка на специалистите, в обозрима историческа вероятност този раздор единствено ще става по-голям. Не бива да се съмняваме, че икономическият капацитет на новите центрове на международния растеж неизбежно ще се конвертира в политическо въздействие и ще ускорява многополярността. В тази връзка съществено се усилва ролята на многостранната дипломация. Откритостта, прозрачността и предсказуемостта в политиката са безалтернативни, а използването на мощ би трябвало да бъде в действителност изключителна мярка, по този начин както и използването на смъртното наказване в правовите системи на някои страни.
Днес, в противен случай, ние следим обстановка, когато страните, в които смъртното наказване е забрането дори и във връзка с убийци и други нарушители – рискови нарушители, все пак с лекост вземат участие във военни интервенции, които е мъчно да се назоват законни. Защото в тези спорове умират хора – стотици, хиляди мирни хора!
Но в това време поражда въпросът: белким сме длъжни безучастно и безволево да гледаме разнообразни вътрешни спорове в обособени страни, дейности на властнически режими, тирани, разпространение на оръжия за всеобщо заличаване? Именно това беше в основата на въпроса, който беше заложен на Федералния канцлер от нашия почитан сътрудник господин Либерман. (Обръщайки се към Дж. Либерман) Нали вярно съм схванал Вашия въпрос? И, несъмнено, този въпрос е сериозен! Можем ли безучастно да гледаме това, което става? Аз също ще се опитам да отговоря на Вашя въпрос. Разбира се, ние не трабва да гледаме безучастно. Разбира се, не. Но имаме ли средства да се противопоставим на тези закани? Разбира се, имаме. Достатъчно е да си напомним недалечната история. В нашата страна въпреки всичко се случи кротичък преход към народна власт! Все отново се състоя мирна промяна на руския режим – мирна промяна! И то на какъв режим! С такова количество оръжия, в това число и нуклеарни оръжия! Защо в този момент при всеки комфортен случай би трябвало да се бомбардира и стреля? Нима при отсъствието на опасност от взаимно заличаване на нас не ни доближава политическа просвета, почитание към полезностите на демокрацията и правото?
Убеден съм: единственият механизъм за взимане на решения за потребление на военна мощ като финален аргумент може да бъде единствено уставът на Организация на обединените нации. И в тази връзка, аз или не съм схванал това, което наскоро беше казано от нашия сътрудник, министъра на защитата на Италия, или той се е изразил неопределено. Аз сигурно чух, че използването на мощ е законно единствено при положение, че решение за него е взето в НАТО или в Евросъюза, или в Организация на обединените нации. Ако той в действителност мисли по този начин, то ние с него имаме разнообразни гледни точки. Или аз не съм чул вярно. Прилагането на мощ е законно единствено при положение, че решението е взето на основанията и в границите на Организация на обединените нации. И не би трябвало да подменяме Организацията на обединените народи нито с НАТО, нито с Евросъюза. И когато Организация на обединените нации действително сплоти силите на интернационалното общество, които в действителност могат да реагират на събитията в обособени страни, когато се освободим от пренебрегването на интернационалното право, тогава обстановката може и да се промени. В противоположен случай, обстановката може да отиде само в тупик и количеството тежки неточности да се умножава. Разбира се, нужно е да прибавим и нуждата интернационалното право да има повсеместен темперамент и в разбирането, и в използването на нормите.
И не трябва да забравяме, че демократичният метод на деяние в политиката наложително допуска полемика и усърдно разработване на решения.
Уважаеми дами и господа!
Потенциалната заплаха от дестабилизация на интернационалните връзки е обвързвана и с очевидния застой в региона на разоръжаването.
Русия се афишира за обновяване на разговора по този най-съществен въпрос. Важно е да се резервира устойчивостта на международно-правната основа на разоръжаването, като се подсигурява последователност на процеса на редуциране на нуклеарното оръжие.
Ние се договирхме със Съединените американски щати за редуциране на нашите нуклеарни капацитети на стартегически носители до 1700-2200 нуклеарни бойни заряди към 31 декември 2012 година. Русия е решена прецизно да извършва поетите задължения. Надявам се, че и нашите сътрудници ще работят също по този начин транспарантно и няма да отклонят за всеки случай, за „ черни дни “, още няколкостотин нуклеарни бойни глави. И в случай че през днешния ден новият министър на защитата на Съединените щати ни разгласи тук, че Съединените щати няма да крият тези спомагателни заряди нито в хранилища, нито „ под възглавницата “, нито „ под завивката “, аз предлагам всички да станем на крайници и да приветстваме това. Това би било доста значимо изказване.
Русия сторго се придържа и е решена и отсега нататък да се придържа към Договора за неразпространение на нуклеарно оръжие и многостранен режим на надзор над ракетните технологии. Принципите, заложени в тези документи, носят повсеместен темперамент. В тази връзка бих желал да напомня, че през 80-те години Съюз на съветските социалистически републики и Съединените щати подписаха Договор за разпродажба на цялостен клас ракети със междинен и дребен обсег, само че на този документ не беше притурен повсеместен темперамент.
Днес към този момент редица страни имат такива ракети: Корейската народно-демократична република, Република Корея, Индия, Иран, Пакистан, Израел. Много други страни в света създават такива системи и възнамеряват да ги вземат на въоръжение. И единствено Съединените американски щати и Русия са поели ангажимент да не основават пободни системи на въоръжение. Ясно е, че в тези условия сме длъжни да се замислим за обезпечаването на личната си сигурност. Наред с това не би трябвало да позволяваме появяването на нови дестабилизаращи високотехнологични типове оръжия. Вече не приказвам за предупредителните ограничения за новите сфери на борба, изключително в космоса. „ Междузвездните войни “, както е известно, към този момент не са фантастика, а действителност. Още в средата на 80-те години [на предишния век] нашите американски сътрудници на процедура направиха прихващане на личен сателит. Милитаризацията на космоса, съгласно Русия, може да предизвика непредсказуеми за международната общественост последици – не по-малки от началото на нуклеарна епоха. И ние не един път сме предложили начинания, ориентирани към недопускане на оръжие в космоса.
Днес бих желал да ви осведомявам, че ние подготвихме план на контракт за попречване на разполагане на оръжия в галактическото пространство. В най-близко време той ще бъде изпратен на сътрудниците като публично предложение. Нека работим дружно върху това. Нас не биха могли да не ни тревожат също и проектите за разполагане на детайли от системи за противоракетна защита в Европа. На кого е необходим следващ, неминуем в този случай, епизод на надпреварата за въоръжаване? Дълбоко се колебая, че това са самите европейци.
Ракетното оръжие, от което действително се ужасява Европа, с обсег на деяние от 5-8 хиляди километра, не е налично в нито една от по този начин наречените проблематични страни. И в обозримо бъдеще и обозрима вероятност нито ще се появи, нито даже се планува такова. Дори и хипотетичното изстрелване, да вземем за пример, на севернокорейска ракета към територията на Съединени американски щати през Западна Европа, очевидно опонира на закона за балистиката. Както споделят у нас в Русия, това е все едно „ с дясната ръка да стигнеш до лявото ухо “.
И, намирайки се тук, в Германия, не мога да не загатна и за сериозното положение на Договора за стандартните въоръжени сили в Европа. Адаптираният контракт за стандартните въоръжени сили в Европа беше подписан през 1999 година. Той отчиташе новата геополитическа действителност – ликвидирането на Варшавския блок. От тогава изминаха седем години и единствено четири страни ратифицираха този документ, една от които е Руската федерация.
Страните от НАТО намерено обявиха, че няма да ратифицират Договора, в това число ситуациите за фланговите ограничавания (за разполагането по флангове на несъмнено количество въоръжени сили), до момента в който Русия не изведе своите бази от Грузия и Молдова. Нашите войски се извеждат от Грузия, дори в интензивен порядък. Тези проблеми бяха решени с нашите грузински сътрудници, и това е известно на всички. В Молдова остава формация от хиляда и петстотин военнослужещи, които извършват миротворчески функционалности и охраняват хранилища с муниции, останали от времето на Съюз на съветските социалистически републики. И ние с господин Солана непрекъснато обсъждаме този въпрос, той знае нашата позиция. Ние сме подготвени и по-нататък да работим в тази посока.
Но какво се случва в същото това време? В същото това време в България и в Румъния се появяват по този начин наречените леки американски предни бази, по пет хиляди щика всяка. Излиза, че НАТО издига свои предни сили към нашите държавни граници, а ние, стиктно изпълнявайки Договора, не реагираме по никакъв метод на тези дейности.
Мисля, че е явно: процесът на натовското разширение няма никакво отношение към модернизацията на самия алианс или към гарантирането на безопасността на Европа. Обратното, това е съществено дразнещ фактор, свалящ равнището на взаимно доверие. И ние имаме справедливото право искрено да попитаме: срещу кого е това уголемение?И какво стана с уверенията, които се даваха от западните сътрудници след разпускането на Варшавския контракт? Къде са в този момент тези изказвания? Никой даже не си спомня за тях. Но аз ще си разреша да припомня пред тази публика, какво беше казано. Бих желал да приведа откъс от изявлението на генералния секретар на НАТО господин Вернер в Брюксел от 17 май 1990 година. Той сподели тогава: „ Самият факт, че ние сме подготвени да не разполагаме войски на НАТО оттатък рамките на територията на Федерална Република Германия, дава на Съветския съюз твърди гаранции за сигурност “.
Къде са тези гаранции?
Камъните и бетоновите блокове на Берлинската стена от дълго време се трансфораха в сувенири. Но не трябва да забравяме, че нейното рухване стана допустимо посредством и на историческия избор на нашия народ – народа на Русия, избор в интерес на демокрацията и свободата, откритостта и откровеното партньорство с всички членове на огромното европейско семейство.
Сега се пробват да ни наложат към този момент нови разграничителни линии и стени – въпреки и виртуални, само че въпреки всичко разделящи нашия общ континент. Нима още веднъж ще трябват дълги години и десетилетия, промяната на няколко генерации политици, с цел да „ махнем “ и „ демонтираме “ тези нови стени?
Уважаеми дами и господа!
Ние еднопосочно се застъпваме и за подсилване на режима за неразпространение. Съществуващата международно-правна база разрешава основаването на технологии за направа на нуклеарно гориво и потреблението му за мирни цели. И доста страни желаят на това съображение да основават лична нуклеарна енергетика като основа на тяхната енергийна самостоятелност. Но ние също разбираме, че тези технологии могат да бъдат бързо трансформирани за приемането на оръжейни материали.
Това провокира съществено интернационално напрежение. Ярък образец за това е обстановката с иранската нуклеарна стратегия. Ако интернационалната общественост не създаде рационално решение на този спор на ползи, светът и отсега нататък ще продължи да се тресе от сходни дестабилизиращи рецесии, тъй като правовите страни са повече от Иран и ние с вас го знаем. Ние постояннно ще се сблъскваме със опасността от разпространяване на оръжия за всеобщо заличаване.
През предходната година Русия излезе с самодейност за основаването на многонационални центрове по обогатяване на уран. Ние сме отворени за това сходни центрове да се основават освен в Русия, само че и в други страни, където на законна основа съществува мирна нуклеарна енергетика. На страните, искащи да развиват мирна атомна енергетика, ще бъдат дадени гаранции за приемане на гориво посредством директно присъединяване в работата на тези центрове, несъмнено, под строгия надзор на Международната организация за атомна сила (МААЕ).
Съзвучни с съветските оферти са и последните начинания на президента на Съединените американски щати Джордж Буш. Смятам, че Русия и Съединени американски щати обективно и в идентична степен са заинтригувани от стягане на режима за неразпространение на оръжия за всеобщо заличаване и средствата за тяхното снабдяване. Именно нашите страни, като водачи по нуклеарен и ракетен капацитет, би трябвало да станат водачи в създаването на нови, по-твърди ограничения в областта на неразпространението. Русия е подготвена за такава работа. Ние водим съвещания с нашите американски другари. Като цяло би трябвало да се разиска основаването на цяла система от политически лостове и стопански тласъци – тласъци, при които страните биха били заинтригувани да не основават лични мощности от нуклеарно отоплителния цикъл, само че биха имали опция да развиват атомна енергетика, укрепвайки своя енергиен капацитет.
В тази връзка в детайли ще се спра на интернационалното енергийно съдействие. Госпожа Федералният канцлер също, въпреки и малко, загатна за това, засегна тази тематика. В енергийната сфера Русия се ориентира към основаване на идентични за всички пазарни правила и транспарантни условия. Очевидно е, че цената на енергоносителите би трябвало да се дефинира от пазара, а не да бъде предмет на политически спекулации, стопански напън или шантаж.
Ние сме отворени за съдействие. Чуждестранни компани вземат участие в нашите най-големи енргийни планове. По разнообразни оценки, до 26% от добива на петрол в Русия – замислете се над тази цифра, апелирам ви – до 26% от добива на нвфт в Русия се пада на задграничен капитал. Опитайте, пробвайте се да ми дадете образец за сходно необятно наличие на съветския бизнес в основни браншове на стопанската система на западни страни. Няма такива образци! Такива образци няма.
Ще припомня също и за съотношението на вложенията, постъпващи в Русия и излизащи от Русия в други страни по света. Съотношението е към петнайсет към едно. Ето ви забележим образец за откритостта и стабилността на съветската стопанска система. Икономическата сигурност е сфера, в която следва всички да се придържаме към идентични правила. Ние сме подготвени да се конкурираме почтено.
Руската стопанска система има от ден на ден благоприятни условия за това. Такава динамичност се прави оценка обективно от специалистите и от нашите задгранични сътрудници. Така да вземем за пример, скоро беше нараснал рейтингът на Русия в Организацията за икономическо сътрудничество и раз - от четвърта група по риск нашата страна мина в трета. И бих желал, употребявайки случая, тук, през днешния ден в Мюнхен, да благодаря на нашите немски сътрудници за съдействието им за взимането на това решение. По-нататък. Както знаете, процесът на присъединение на Русия към Световната комерсиална организация влезе във заключителен етап. Ще отбележа, че в хода на дългите комплицирани договаряния ние не един път чувахме думи за независимост на словото, за независимост на търговията, за равни благоприятни условия, само че по някаква причина извънредно отнасящи се за нашия, съветския пазар.
И още една значима тематика, директно влияеща на световната сигурност. Днес доста се приказва за битката с бедността. Какво става в действителност? От една страна, за стратегиите за подкрепяне на най-бедните страни се отделят финансови запаси – и освен това немалки финансови запаси. Но почтено казано, и това е ясно на мнозина тук, те се „ усвояват “ от компании на самите страни-донори. Но в това време, въпреки това, дотациите за селско стопанство остават в развитите страни, а достъпът до високи технологии е стеснен за другите.
И дано назоваваме нещата с същинските им имена: получава се по този начин, че едната ръка раздава „ благотворителна помощ “, а другата освен резервира икономическата назадничавост, а събира и облага. Възникващото обществено напрежение в такива депресивни региони неизбежно прелива в надигане на радикализъм, екстремизъм, подхранва тероризма и локални конфликти. А в случай че всичко това се случва, да кажем, в Близкия Изток, в изискванията на изострено разбиране на външния свят като неправдив, поражда и риск от световна дестабилизация.
Очевидно е, че водещите страни в света виждат тази опасност. И, надлежно, би трябвало да изградят по-демократична, обективна система на стопански взаимоотношения в света – система, даваща на всички късмет и опция за развиване. Изказвайки се на конференцията по сигурността, уважаеми дами и господа, не би трябвало да отминаваме с безмълвие и активността на Организацията по сигурност и съдействие в Европа. Както е известно, тя бе основана, с цел да преглежда всичко – ще подчертая това – всичко, всички аспекти на сигурността: военно-политически, стопански, филантропични, както и техните взаимовръзки.
Какво виждаме през днешния ден на процедура? Виждаме, че този баланс е очевидно нарушен. ОССЕ се пробва да трансформира във пошъл инструмент гарантирането на външнополитическите ползи на една или на група страни във връзка с останалите страни. С тази цел беше „ скроен “ политическият уред на ОССЕ, който по никакъв метод не е обвързван с държавите-учредителки. С тази цел са „ скроени “ и процедурите по взимане на решения и потреблението на по този начин наречените неправителствени организации. Формално – да, самостоятелни, само че те са целеустремено финансирани, а значи и подвластни. Съгласно основополагащите документи в филантропичната сфера ОССЕ е призвана да оказва на страните-членки по тяхна молба подпомагане за спазването на интернационалните правила в региона на правата на индивида. Това е значима задача. Ние я поддържаме. Но това напълно не значи интервенция във вътрешните работи на други страни, още по-малко налагане на тези страни по какъв начин би трябвало да живеят и да се развиват. Очевидно е, че такова вмешателство по никакъв метод не оказва помощ израстването на същински демократични страни. Обратното, прави ги подвластни и като разследване – нестабилни в политическо и икономическо отношение. Ние разчитаме на това, че ОССЕ ще се управлява от своите самостоятелни задания и ще построява връзките със суверенни страни на основата на почитание, доверие и бистрота.
Уважаеми дами и господа!
В умозаключение бих желал да отбележа следното. Ние доста често и аз персонално доста постоянно, слушаме апели към Русия от страна на нашите сътрудници, в това число и от страна на европейските сътрудници, да играем все по-активна роля в международните работи. В тази връзка ще си разреша да направя една дребна забележка. Едва ли е нужно да бъдем подтиквани и подтиквани към това. Русия е страна с над хилядолетна история и на практика тя постоянно се е употребила с привилегията да организира незвисима външна политика. Ние не считаме да променяме тази традиция и през днешния ден. Наред с това, ние добре виждаме по какъв начин се е трансформирал светът, реалистично оценяваме личните си благоприятни условия и личния си капацитет. И несъмнено, би ни се желало по същия метод да имаме работа с виновни и също независими сътрудници, с които бихме могли дружно да работим за строителството на заслужено и демократично светоустройство, в което сигурността и благоденствието са обезпечени не за определени, а за всички.
Благодаря за вниманието.
Дискусия:
Х. Телчик: Сърдечно благодаря за Вашето значимо изявление. Прозвучаха нови тематики, включително и въпросът за световната архитектура, който в последните години не беше на челен план; разоръжаването, контрола над въоръжението, въпросът за връзките на Североатлантическия алианс и Русия, съдействието в региона на технологиите. Има още цяла поредност въпроси и господин Президентът е подготвен да отговори.
Въпрос: Многоуважаеми господин Президент, благодаря за Вашето изявление. Бих желал да подчертая, че ние в немския Бундестаг сме уверени във значимостта на Русия в качеството й на сътрудник на Европа и във значимата роля, която Вие играете. Това сподели и Федералният канцлер в изявлението си. Бих желал, изхождайки от своя опит, да засегна две точки от Вашето изявление. Първата е оценката на НАТО, неговото разширение, което Вие смятате рисково за Русия. Вие признавате ли, че разширението в действителност не е разширение, а самоопределение на демократични страни, които са поискали да тръгнат по този път? И че НАТО се затруднява да приема страни, които не изявяват такава подготвеност? Вие бихте могли да признаете, че посредством разширението на НАТО източните граници станаха по-надеждни, безвредни. Защо се страхувате от демокрацията? Аз съм уверен, че единствено демократични страни могат да станат членки на НАТО. Това стабилизира съседите. По въпроса за това, което става вътре във Вашата страна. Беше убита Анна Политковская – това е знак. Може да се каже, че това касае доста публицисти, всевъзможни страхове, закона за неправителствените организации – това извиква паника.
Въпрос: Аз добре разбирам Вашата забележка за неразпространението. Особено в края на Студената война, ние видяхме редуциране на разполагането на нуклеарно оръжие, само че видяхме също и растеж на тероризма. Ядрените материали би трябвало да бъдат съществено предпазени от терористи.
Въпрос: Относно въпроса, който беше заложен и на Федералния канцлер. Какво следва в Косово и Сърбия? Как оценявате М. Ахтисаари? Какво въздействие ще окаже Русия за решаването на този проблем?
Въпрос: Можете ли да коментирате опита на съветските военнослужещи в Чечня? Относно забележката Ви за енергетиката: Вие в резюме изложихте връзката сред пазарната роля на енергетиката и политиката. Европейският съюз е заинтригуван от постигането на заключително партньорско съглашение, което да фиксира правилата в региона на политиката. Вие подготвен ли сте да гарантирате надеждна доставка на запаси и да се включите в състава на това съглашение?
Въпрос: Господин Президент, Вие споделихте откровени, откровени наблюдения. Надявам се, че ще разберете моя прям и непосредствен въпрос. През 90-те години съветските специалисти интензивно помагаха на Иран за създаването на ракетни технологии. Иран в този момент има модерни ракети със междинен и отдалечен радиус на деяние, което му разрешава да нанесе удар по Русия и по елементи от Европа. Те работят и върху разполагането на нуклеарни бойни глави на тези ракети. Вашата страна предприе старания по договаряния с Иран по този въпрос и поддържа резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации да не се разреши на Иран да организира такава политика. Моят въпрос се състои в следното: какви старания ще предприеме Русия – посредством Организация на обединените нации или по различен метод – за прекратяването на тези доста съществени събития в Иран?
Въпрос: Сигурен съм, че историците няма да напишат някой ден, че по време на нашата конференция е била оповестена втора Студена война. Но биха могли. Вие казахте, че би трябвало да се оказва и напън върху Иран, и да се дават позитивни импулси. Но не е ли истина, че Русия пречи на мощния напън под формата на наказания и, второ, по отношение на слагането на оръжия там – това ги предизвиква, още повече, че оръжието се оказа в Ливан и в бранша Газа. Как ще коментирате това?
Въпрос: Разбирам Вашата откровеност и се надявам, че и Вие ще се съгласите с нашата откровеност. Първо, надзор над въоръжаването. На кого е нужно съревнование по въоръжаване? Искам да посоча, че Съединени американски щати не създават ново стратегическо оръжие към този момент повече от две десетилетия, а Вие наскоро направихте тествания на „ Тополь-М “, който към този момент е ситуиран в шахти и на преносими установки. Вие критикувате Съединени американски щати за едностранни дейности и на два пъти казахте, че военните дейности могат да бъдат законни, само в случай че са утвърдени от Организация на обединените нации. Съединени американски щати водят бойни дейности в Ирак и в Афганистан по решение на Организация на обединените нации, а в Косово през днешния ден болшинството поддържа миротворческата интервенция в тази страна. Моят въпрос е подобен: казвате ли Вие в този момент, че без значение от метода, по който Русия гледа на опасността за своите интернационалните ползи, тя няма да подхваща военни дейности, без утвърждението на Организация на обединените нации?
Въпрос: Вие говорихте за заплахата от еднополярен свят, когато един суверен взима решение, без консултация с другите. В Русия, по мнението на мнозина, виждаме все по-еднополярно държавно управление, където конкурентните центрове на въздействие са принудени да следват партийната линия, без значение дали приказваме за Държавната дума, управлението на районите, медиите, бизнес общността, Неправителствени организации. Ще бъде ли еднополярно държавно управление от този тип благонадежден сътрудник, когато става дума за енергийната сигурност?
В. Путин: Преди всичко, желая да благодаря за тези въпроси. Много са забавни. Жалко, че времето ни е малко, аз на драго сърце бих провел с весеки от вас обособена полемика. Обичам това, харесва ми.
Ще стартира с последния въпрос във връзка еднополярността на съветското държавно управление. В съветския парламент през днешния ден са показани комунистическата партия на Руската федерация, партия „ Единна Русия “, либерално-демократичната партия, показани са и други политически сили, които кардинално, по своите основополагащи възгледи, се отличават една от друга. Ако това не ви е известно, поговорете с управлението на комунистическата партия, а след това и с водача на нашите демократични демократи господин Жириновски. И незабавно ще видите разликата. Ако в този момент не я виждате, поговорете с тях. Няма никакъв проблем да дойдете в Москва и да поговорите.
Относно това, по какъв начин планираме да вършим това в бъдеще. Бихме желали да имаме зряла политическа система, да имаме многопартийна система с виновни политици, които ще могат да предвиждат развиването на страната и да работят отговорно освен в интервали на избори и след тях, а и в дълга историческа вероятност. Ето към това ще се стремим. Но тази система, несъмнено, ще бъде многопартийна. Всички наши дейности вътре в страната, в това число и по отношение на изборния ред за Държавната дума, за Народното събрание на Русия, са ориентирани точно към подсилване на многопартийната система в страната.
Сега за това, в положение ли е нашето държавно управление да работи отговорно при взимането на решения по проблемите на енергийните доставки и по гарантирането на енергийната сигурност. Разбира се, да! Нещо повече, всичко, което сме правили до този миг и вършим в този момент, е ориентирано към постигането на една единствена цел: да приведем нашите връзки с потребителите и с транзитьорите на нашите въглеводороди към пазарни, транспарантни правила и дълготрайни контракти.
Ще ви припомня, и тук против мен седи моят сътрудник президентът на Украйна, той знае това, както и аз: до предходната година, когато ние с него в сложна полемика взехме съответните решения, доставките на нашите енергоносители, на първо място на газ за Европа, в продължение на 15 години зависеха от това дали Украйна и Русия ще се договорят между тях за изискванията и за цените на доставките на нашия газ в самата Украйна, а в случай че не се договорят – всички европейски консуматори биха останали без газ. Такава обстановка устройва ли ви? Мисля, че не. И без значение от всички кавги и впрочем отбрана на ползи, битка на отзиви и по този начин нататък, ние успяхме да се договорим с президента Юшченко. Смятам, че той взе отговорно, извънредно вярно, пазарно решение: подписахме обособени контракти за доставка на наш газ в Украйна и за пренос за Европа за пет години напред. Трябва да ни кажете благодаря, на нас и на Украйна, за това решение. И за Вашия въпрос благодаря, прекрасен въпрос.
По-добре ще е да е да давам отговор незабавно на вашите въпроси. Нашата оценка за разширението на НАТО на изток. Аз към този момент приказвах за гаранциите, които ни даваха и които през днешния ден не се съблюдават. Нима смятате, че това е обикновено в интернационалните работи? Бог да е с тях, с тези гаранции. Относно демокрацията и разширението на НАТО. НАТО не е универсална организация, за разлика от Организацията на Обединените Нации. Това е на първо място военно-политически блок – военно-политически!И несъмнено, гарантирането на личната сигурност е прерогатив за всяка суверенна страна. Ние и не оспорваме това. Моля, ние не възразяваме срещу това. Но за какво безусловно би трябвало да се издига военна инфраструктура към нашите граници освен това разширение? Ето на това може ли някой да ни отговори? Нима разширението на военната инфраструктура е обвързвано с превъзмогване на днешните световни закани? Да допуснем, в случай че приказваме за основната от тях през днешния ден – основна и за нас, и за Съединени американски щати, и за Европа – тероризма и битката с него. Нужна ли е Русия в битката с тероризма? Разбира се! Нужна ли е Индия в битката с тероризма? Разбира се! Но нас ни няма в НАТО, както и други страни също ги няма. А по тази проблематика може да се работи дейно единствено с обединени старания. Така че, разширението на военна инфраструктура и приближаването й към нашите граници и демократичният избор на обособени страни по никакъв метод не са свързани. И аз бих помолил да не се бъркат тези две понятия.
Знаете ли, по този начин съм драскал тук, че към този момент самичък не мога да плана какво съм писал. Ще отговоря на това, което мога да плана, а в случай че на нещо не отговоря, ще ми напомните с въпроси.
Какво ще стане с Косово, със Сърбия. Това могат да знаят единствено косоварите и сърбите. И хайде да не решаваме вместо тях по какъв начин да устроят живота си. Не е нужно да се вършим на Господ Бог и да решаваме всички проблеми на всички нации. Ние с вас можем единствено да създадем условия и да помогнем на хората да се схванат по своите проблеми – да създадем условия, да бъдем гаранти на избрани договорености. Но не е нужно да им постановяваме тези договорености. Иначе ще вкараме обстановката в тупик. Ако някой от участниците в тези много комплицирани проблеми се почувства афектиран, унизен, това ще продължи с епохи. Ние единствено ще вкараме казуса в тупик.
И в какво се състои нашата позиция? Нашата позиция се състои в това, че ще се придържаме точно към този принцип. И в случай че забележим, че една от страните е очевидно неудовлетворена от предлаганите способи за решение на обстановката, ние няма да подкрепим такова решение. Аз не разбрах добре, какво имахте поради, когато попитахте за опита на нашите военни в Чечня. Опитът не е прия
Публикуваме цялостната стенограма от речта на Владимир Путин от конференцията за сигурност в Мюнхен от 10 февруари 2007 г.
Много благодаря, уважаема госпожо Федерален канцлер, господин Телчик, дами и господа!
Много съм признателен за поканата на толкоз представителна конференция, събрала политици, военни, бизнесмени, специалисти от над 40 страни в света.
Форматът на конференцията ми дава опция да избегна „ непотребната вежливост “ и потребността да приказвам загладени, приятни, само че празни дипломатически щампи. Форматът на конференцията разрешава да кажа, че аз в действителност мисля за проблемите на интернационалната сигурност. И в случай че моите разсъждения се сторят на нашите сътрудници ненужно полемически, остри или неточни, апелирам да не ми се сърдите – нали това е просто конференция. И се надявам, че след две-три минутното мое изявление господин Телчик няма да включи „ алената лампичка “.
И по този начин. Известно е, че проблематиката на интернационалната сигурност е доста по-обширна от въпросите за военно-политическата непоклатимост. Това е устойчивостта на международната стопанска система, превъзмогването на бедността, икономическата сигурност и развиването на междуцивилизационния разговор.
Такъв изчерпателен неразделен темперамент на сигурността е изразен и в нейния главен принцип: „ сигурността на всеки е сигурността на всички “. Както споделя още в първите дни на разразяващата се Втора международна война Франклин Рузвелт, „ Ако мирът бъде нарушен на което и да е място, мирът на всички места се оказва в заплаха и под опасност. “
Тези думи са запазили своята новост и през днешния ден. За това, прочее, свидетелства и тематиката на нашата конференция, която е написана тук: „ Глобалните рецесии са световна отговорност “.
Само преди две десетилетия светът беше идеологически и стопански разграничен, а неговата сигурност се гарантираше от големия стратегически капацитет на две свръхдържави. Глобалното противостояние отмести в периферията на интернационалните връзки и на дневния ред извънредно острите стопански и обществени въпроси. И както всяка война и Студената война ни остави „ невзривени снаряди “, нагледно казано. Имам поради идеологическите стандарти, двойните стандарти и други шаблони на блоковото мислене. Предложеният след Студената война еднополюсен свят също не се състоя.
Историята на човечеството, несъмнено, познава и интервали на еднополюсно състояние и блян към международно владичество. Какво ли не се е случвало в историята на човечеството.
Какво обаче е това еднополюсен свят? Както и да се украсява този термин, той в последна сметка значи на процедура единствено едно: един център на властта, един център на силата, един център на взимане на решенията. Това е свят с един собственик, един суверен. И това в последна сметка е пагубно освен за всички, които се намират в границите на тази система, само че и за самия суверен, тъй като го унищожава от вътрешната страна.
И това няма, несъмнено, нищо общо с демокрацията. Защото демокрацията, както е известно, е власт на болшинството със ценене ползите и мнението на малцинството.
Между другото, нас, Русия, непрекъснато ни учат на народна власт. Но тези, които ни учат, по някаква причина сами не желаят да се учат. Смятам, че за актуалния свят еднополюсният модел освен е недопустим, само че е и като цяло неосъществим. И освен тъй като при едноличното водачество в актуалния – точно в актуалния – свят няма да са задоволителни нито военнополитическите, нито икономическите запаси. Но това, което е още по-важно: самият модел е неработещ, защото в неговата основа няма и не може да има морално-нравствена база за актуалната цивилизация.
Наред с всичко това, което става през днешния ден в света – и в този момент ние единствено започваме да дискутираме това – е разследване от опита за внедряване точно на тази идея за международните работи – концепцията за еднополярния свят.
А какъв е резултатът?
Едностранните, постоянно нелегитимни дейности, не взеха решение нито един проблем. Нещо повече, те станаха генератор на нови човешки нещастия и огнища на напрежение. Съдете сами: войните, локалните и районните спорове не станаха по-малко. Господин Телчик загатна доста меко тъкмо за това. И в тези спорове умират не по-малко хора, само че дори повече от преди, доста повече! Сега следим съвсем безотговорно, хипертрофирало използване на мощ в интернационалните работи, военна мощ, мощ, потапяща света в бездната на поредни спорове. В резултат, не стигат силите за комплексното решение на нито един от тях. Става невероятно и политическото им решение.
Виждаме все по-голямо занемаряване на основополагащите правила на интернационалното право. Освен това, обособени правила, да, в действителност надали не цялата правна система на една страна, на първо място, несъмнено, Съединените щати, прекрачиха своите национални граници във всички сфери: и в стопанската система, и в политиката, и в филантропичната сфера – и се намесват в непознати страни. На кого би му харесало това? На кого би му харесало? В интернационалните работи все по-често се среща стремежът да се реши един или различен въпрос, като се изхожда от по този начин наречената политическа целенасоченост, основаваща се на настоящата политическа обстановка.
И това, несъмнено, е извънредно рисково. И води до това, че в последна сметка никой не се усеща в сигурност. Искам да подчертая това: никой не се усеща в сигурност! Защото никой не може да се скрие зад интернационалното право като зад каменна стена. Такава политика се явява, несъмнено, катализатор на конкуренцията за въоръжение.
Доминирането на фактора на силата неизбежно подхранва склонността на редица страни към владение на оръжия за всеобщо заличаване. Освен това се появиха напълно нови закани, които и преди бяха известни, само че през днешния ден получават световен темперамент, като да вземем за пример тероризмът. Убеден съм: ние стигнахме до граничния миг, в който сме длъжни съществено да се замислим над цялата архитектура на световната сигурност. И тук би трябвало да се оттласнем от търсенето на рационален баланс сред ползите на всички субекти на интернационалното другарство. Още повече през днешния ден, когато „ интернационалният ландшафт “ толкоз осезателно и толкоз бързо се трансформира – трансформира се за сметка на динамичното развиване на редица страни и райони.
Госпожа Федералният канцлер към този момент загатна за това. Например, сумарният Брутният вътрешен продукт на Индия и Китай по паритетна покупателна дарба към този момент е по-голям от този на Съединените американски щати. А изчисленият на този принцип Брутният вътрешен продукт на страните от групата БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай превъзхожда съвкупния Брутният вътрешен продукт на Евросъюза. И по оценка на специалистите, в обозрима историческа вероятност този раздор единствено ще става по-голям. Не бива да се съмняваме, че икономическият капацитет на новите центрове на международния растеж неизбежно ще се конвертира в политическо въздействие и ще ускорява многополярността. В тази връзка съществено се усилва ролята на многостранната дипломация. Откритостта, прозрачността и предсказуемостта в политиката са безалтернативни, а използването на мощ би трябвало да бъде в действителност изключителна мярка, по този начин както и използването на смъртното наказване в правовите системи на някои страни.
Днес, в противен случай, ние следим обстановка, когато страните, в които смъртното наказване е забрането дори и във връзка с убийци и други нарушители – рискови нарушители, все пак с лекост вземат участие във военни интервенции, които е мъчно да се назоват законни. Защото в тези спорове умират хора – стотици, хиляди мирни хора!
Но в това време поражда въпросът: белким сме длъжни безучастно и безволево да гледаме разнообразни вътрешни спорове в обособени страни, дейности на властнически режими, тирани, разпространение на оръжия за всеобщо заличаване? Именно това беше в основата на въпроса, който беше заложен на Федералния канцлер от нашия почитан сътрудник господин Либерман. (Обръщайки се към Дж. Либерман) Нали вярно съм схванал Вашия въпрос? И, несъмнено, този въпрос е сериозен! Можем ли безучастно да гледаме това, което става? Аз също ще се опитам да отговоря на Вашя въпрос. Разбира се, ние не трабва да гледаме безучастно. Разбира се, не. Но имаме ли средства да се противопоставим на тези закани? Разбира се, имаме. Достатъчно е да си напомним недалечната история. В нашата страна въпреки всичко се случи кротичък преход към народна власт! Все отново се състоя мирна промяна на руския режим – мирна промяна! И то на какъв режим! С такова количество оръжия, в това число и нуклеарни оръжия! Защо в този момент при всеки комфортен случай би трябвало да се бомбардира и стреля? Нима при отсъствието на опасност от взаимно заличаване на нас не ни доближава политическа просвета, почитание към полезностите на демокрацията и правото?
Убеден съм: единственият механизъм за взимане на решения за потребление на военна мощ като финален аргумент може да бъде единствено уставът на Организация на обединените нации. И в тази връзка, аз или не съм схванал това, което наскоро беше казано от нашия сътрудник, министъра на защитата на Италия, или той се е изразил неопределено. Аз сигурно чух, че използването на мощ е законно единствено при положение, че решение за него е взето в НАТО или в Евросъюза, или в Организация на обединените нации. Ако той в действителност мисли по този начин, то ние с него имаме разнообразни гледни точки. Или аз не съм чул вярно. Прилагането на мощ е законно единствено при положение, че решението е взето на основанията и в границите на Организация на обединените нации. И не би трябвало да подменяме Организацията на обединените народи нито с НАТО, нито с Евросъюза. И когато Организация на обединените нации действително сплоти силите на интернационалното общество, които в действителност могат да реагират на събитията в обособени страни, когато се освободим от пренебрегването на интернационалното право, тогава обстановката може и да се промени. В противоположен случай, обстановката може да отиде само в тупик и количеството тежки неточности да се умножава. Разбира се, нужно е да прибавим и нуждата интернационалното право да има повсеместен темперамент и в разбирането, и в използването на нормите.
И не трябва да забравяме, че демократичният метод на деяние в политиката наложително допуска полемика и усърдно разработване на решения.
Уважаеми дами и господа!
Потенциалната заплаха от дестабилизация на интернационалните връзки е обвързвана и с очевидния застой в региона на разоръжаването.
Русия се афишира за обновяване на разговора по този най-съществен въпрос. Важно е да се резервира устойчивостта на международно-правната основа на разоръжаването, като се подсигурява последователност на процеса на редуциране на нуклеарното оръжие.
Ние се договирхме със Съединените американски щати за редуциране на нашите нуклеарни капацитети на стартегически носители до 1700-2200 нуклеарни бойни заряди към 31 декември 2012 година. Русия е решена прецизно да извършва поетите задължения. Надявам се, че и нашите сътрудници ще работят също по този начин транспарантно и няма да отклонят за всеки случай, за „ черни дни “, още няколкостотин нуклеарни бойни глави. И в случай че през днешния ден новият министър на защитата на Съединените щати ни разгласи тук, че Съединените щати няма да крият тези спомагателни заряди нито в хранилища, нито „ под възглавницата “, нито „ под завивката “, аз предлагам всички да станем на крайници и да приветстваме това. Това би било доста значимо изказване.
Русия сторго се придържа и е решена и отсега нататък да се придържа към Договора за неразпространение на нуклеарно оръжие и многостранен режим на надзор над ракетните технологии. Принципите, заложени в тези документи, носят повсеместен темперамент. В тази връзка бих желал да напомня, че през 80-те години Съюз на съветските социалистически републики и Съединените щати подписаха Договор за разпродажба на цялостен клас ракети със междинен и дребен обсег, само че на този документ не беше притурен повсеместен темперамент.
Днес към този момент редица страни имат такива ракети: Корейската народно-демократична република, Република Корея, Индия, Иран, Пакистан, Израел. Много други страни в света създават такива системи и възнамеряват да ги вземат на въоръжение. И единствено Съединените американски щати и Русия са поели ангажимент да не основават пободни системи на въоръжение. Ясно е, че в тези условия сме длъжни да се замислим за обезпечаването на личната си сигурност. Наред с това не би трябвало да позволяваме появяването на нови дестабилизаращи високотехнологични типове оръжия. Вече не приказвам за предупредителните ограничения за новите сфери на борба, изключително в космоса. „ Междузвездните войни “, както е известно, към този момент не са фантастика, а действителност. Още в средата на 80-те години [на предишния век] нашите американски сътрудници на процедура направиха прихващане на личен сателит. Милитаризацията на космоса, съгласно Русия, може да предизвика непредсказуеми за международната общественост последици – не по-малки от началото на нуклеарна епоха. И ние не един път сме предложили начинания, ориентирани към недопускане на оръжие в космоса.
Днес бих желал да ви осведомявам, че ние подготвихме план на контракт за попречване на разполагане на оръжия в галактическото пространство. В най-близко време той ще бъде изпратен на сътрудниците като публично предложение. Нека работим дружно върху това. Нас не биха могли да не ни тревожат също и проектите за разполагане на детайли от системи за противоракетна защита в Европа. На кого е необходим следващ, неминуем в този случай, епизод на надпреварата за въоръжаване? Дълбоко се колебая, че това са самите европейци.
Ракетното оръжие, от което действително се ужасява Европа, с обсег на деяние от 5-8 хиляди километра, не е налично в нито една от по този начин наречените проблематични страни. И в обозримо бъдеще и обозрима вероятност нито ще се появи, нито даже се планува такова. Дори и хипотетичното изстрелване, да вземем за пример, на севернокорейска ракета към територията на Съединени американски щати през Западна Европа, очевидно опонира на закона за балистиката. Както споделят у нас в Русия, това е все едно „ с дясната ръка да стигнеш до лявото ухо “.
И, намирайки се тук, в Германия, не мога да не загатна и за сериозното положение на Договора за стандартните въоръжени сили в Европа. Адаптираният контракт за стандартните въоръжени сили в Европа беше подписан през 1999 година. Той отчиташе новата геополитическа действителност – ликвидирането на Варшавския блок. От тогава изминаха седем години и единствено четири страни ратифицираха този документ, една от които е Руската федерация.
Страните от НАТО намерено обявиха, че няма да ратифицират Договора, в това число ситуациите за фланговите ограничавания (за разполагането по флангове на несъмнено количество въоръжени сили), до момента в който Русия не изведе своите бази от Грузия и Молдова. Нашите войски се извеждат от Грузия, дори в интензивен порядък. Тези проблеми бяха решени с нашите грузински сътрудници, и това е известно на всички. В Молдова остава формация от хиляда и петстотин военнослужещи, които извършват миротворчески функционалности и охраняват хранилища с муниции, останали от времето на Съюз на съветските социалистически републики. И ние с господин Солана непрекъснато обсъждаме този въпрос, той знае нашата позиция. Ние сме подготвени и по-нататък да работим в тази посока.
Но какво се случва в същото това време? В същото това време в България и в Румъния се появяват по този начин наречените леки американски предни бази, по пет хиляди щика всяка. Излиза, че НАТО издига свои предни сили към нашите държавни граници, а ние, стиктно изпълнявайки Договора, не реагираме по никакъв метод на тези дейности.
Мисля, че е явно: процесът на натовското разширение няма никакво отношение към модернизацията на самия алианс или към гарантирането на безопасността на Европа. Обратното, това е съществено дразнещ фактор, свалящ равнището на взаимно доверие. И ние имаме справедливото право искрено да попитаме: срещу кого е това уголемение?И какво стана с уверенията, които се даваха от западните сътрудници след разпускането на Варшавския контракт? Къде са в този момент тези изказвания? Никой даже не си спомня за тях. Но аз ще си разреша да припомня пред тази публика, какво беше казано. Бих желал да приведа откъс от изявлението на генералния секретар на НАТО господин Вернер в Брюксел от 17 май 1990 година. Той сподели тогава: „ Самият факт, че ние сме подготвени да не разполагаме войски на НАТО оттатък рамките на територията на Федерална Република Германия, дава на Съветския съюз твърди гаранции за сигурност “.
Къде са тези гаранции?
Камъните и бетоновите блокове на Берлинската стена от дълго време се трансфораха в сувенири. Но не трябва да забравяме, че нейното рухване стана допустимо посредством и на историческия избор на нашия народ – народа на Русия, избор в интерес на демокрацията и свободата, откритостта и откровеното партньорство с всички членове на огромното европейско семейство.
Сега се пробват да ни наложат към този момент нови разграничителни линии и стени – въпреки и виртуални, само че въпреки всичко разделящи нашия общ континент. Нима още веднъж ще трябват дълги години и десетилетия, промяната на няколко генерации политици, с цел да „ махнем “ и „ демонтираме “ тези нови стени?
Уважаеми дами и господа!
Ние еднопосочно се застъпваме и за подсилване на режима за неразпространение. Съществуващата международно-правна база разрешава основаването на технологии за направа на нуклеарно гориво и потреблението му за мирни цели. И доста страни желаят на това съображение да основават лична нуклеарна енергетика като основа на тяхната енергийна самостоятелност. Но ние също разбираме, че тези технологии могат да бъдат бързо трансформирани за приемането на оръжейни материали.
Това провокира съществено интернационално напрежение. Ярък образец за това е обстановката с иранската нуклеарна стратегия. Ако интернационалната общественост не създаде рационално решение на този спор на ползи, светът и отсега нататък ще продължи да се тресе от сходни дестабилизиращи рецесии, тъй като правовите страни са повече от Иран и ние с вас го знаем. Ние постояннно ще се сблъскваме със опасността от разпространяване на оръжия за всеобщо заличаване.
През предходната година Русия излезе с самодейност за основаването на многонационални центрове по обогатяване на уран. Ние сме отворени за това сходни центрове да се основават освен в Русия, само че и в други страни, където на законна основа съществува мирна нуклеарна енергетика. На страните, искащи да развиват мирна атомна енергетика, ще бъдат дадени гаранции за приемане на гориво посредством директно присъединяване в работата на тези центрове, несъмнено, под строгия надзор на Международната организация за атомна сила (МААЕ).
Съзвучни с съветските оферти са и последните начинания на президента на Съединените американски щати Джордж Буш. Смятам, че Русия и Съединени американски щати обективно и в идентична степен са заинтригувани от стягане на режима за неразпространение на оръжия за всеобщо заличаване и средствата за тяхното снабдяване. Именно нашите страни, като водачи по нуклеарен и ракетен капацитет, би трябвало да станат водачи в създаването на нови, по-твърди ограничения в областта на неразпространението. Русия е подготвена за такава работа. Ние водим съвещания с нашите американски другари. Като цяло би трябвало да се разиска основаването на цяла система от политически лостове и стопански тласъци – тласъци, при които страните биха били заинтригувани да не основават лични мощности от нуклеарно отоплителния цикъл, само че биха имали опция да развиват атомна енергетика, укрепвайки своя енергиен капацитет.
В тази връзка в детайли ще се спра на интернационалното енергийно съдействие. Госпожа Федералният канцлер също, въпреки и малко, загатна за това, засегна тази тематика. В енергийната сфера Русия се ориентира към основаване на идентични за всички пазарни правила и транспарантни условия. Очевидно е, че цената на енергоносителите би трябвало да се дефинира от пазара, а не да бъде предмет на политически спекулации, стопански напън или шантаж.
Ние сме отворени за съдействие. Чуждестранни компани вземат участие в нашите най-големи енргийни планове. По разнообразни оценки, до 26% от добива на петрол в Русия – замислете се над тази цифра, апелирам ви – до 26% от добива на нвфт в Русия се пада на задграничен капитал. Опитайте, пробвайте се да ми дадете образец за сходно необятно наличие на съветския бизнес в основни браншове на стопанската система на западни страни. Няма такива образци! Такива образци няма.
Ще припомня също и за съотношението на вложенията, постъпващи в Русия и излизащи от Русия в други страни по света. Съотношението е към петнайсет към едно. Ето ви забележим образец за откритостта и стабилността на съветската стопанска система. Икономическата сигурност е сфера, в която следва всички да се придържаме към идентични правила. Ние сме подготвени да се конкурираме почтено.
Руската стопанска система има от ден на ден благоприятни условия за това. Такава динамичност се прави оценка обективно от специалистите и от нашите задгранични сътрудници. Така да вземем за пример, скоро беше нараснал рейтингът на Русия в Организацията за икономическо сътрудничество и раз - от четвърта група по риск нашата страна мина в трета. И бих желал, употребявайки случая, тук, през днешния ден в Мюнхен, да благодаря на нашите немски сътрудници за съдействието им за взимането на това решение. По-нататък. Както знаете, процесът на присъединение на Русия към Световната комерсиална организация влезе във заключителен етап. Ще отбележа, че в хода на дългите комплицирани договаряния ние не един път чувахме думи за независимост на словото, за независимост на търговията, за равни благоприятни условия, само че по някаква причина извънредно отнасящи се за нашия, съветския пазар.
И още една значима тематика, директно влияеща на световната сигурност. Днес доста се приказва за битката с бедността. Какво става в действителност? От една страна, за стратегиите за подкрепяне на най-бедните страни се отделят финансови запаси – и освен това немалки финансови запаси. Но почтено казано, и това е ясно на мнозина тук, те се „ усвояват “ от компании на самите страни-донори. Но в това време, въпреки това, дотациите за селско стопанство остават в развитите страни, а достъпът до високи технологии е стеснен за другите.
И дано назоваваме нещата с същинските им имена: получава се по този начин, че едната ръка раздава „ благотворителна помощ “, а другата освен резервира икономическата назадничавост, а събира и облага. Възникващото обществено напрежение в такива депресивни региони неизбежно прелива в надигане на радикализъм, екстремизъм, подхранва тероризма и локални конфликти. А в случай че всичко това се случва, да кажем, в Близкия Изток, в изискванията на изострено разбиране на външния свят като неправдив, поражда и риск от световна дестабилизация.
Очевидно е, че водещите страни в света виждат тази опасност. И, надлежно, би трябвало да изградят по-демократична, обективна система на стопански взаимоотношения в света – система, даваща на всички късмет и опция за развиване. Изказвайки се на конференцията по сигурността, уважаеми дами и господа, не би трябвало да отминаваме с безмълвие и активността на Организацията по сигурност и съдействие в Европа. Както е известно, тя бе основана, с цел да преглежда всичко – ще подчертая това – всичко, всички аспекти на сигурността: военно-политически, стопански, филантропични, както и техните взаимовръзки.
Какво виждаме през днешния ден на процедура? Виждаме, че този баланс е очевидно нарушен. ОССЕ се пробва да трансформира във пошъл инструмент гарантирането на външнополитическите ползи на една или на група страни във връзка с останалите страни. С тази цел беше „ скроен “ политическият уред на ОССЕ, който по никакъв метод не е обвързван с държавите-учредителки. С тази цел са „ скроени “ и процедурите по взимане на решения и потреблението на по този начин наречените неправителствени организации. Формално – да, самостоятелни, само че те са целеустремено финансирани, а значи и подвластни. Съгласно основополагащите документи в филантропичната сфера ОССЕ е призвана да оказва на страните-членки по тяхна молба подпомагане за спазването на интернационалните правила в региона на правата на индивида. Това е значима задача. Ние я поддържаме. Но това напълно не значи интервенция във вътрешните работи на други страни, още по-малко налагане на тези страни по какъв начин би трябвало да живеят и да се развиват. Очевидно е, че такова вмешателство по никакъв метод не оказва помощ израстването на същински демократични страни. Обратното, прави ги подвластни и като разследване – нестабилни в политическо и икономическо отношение. Ние разчитаме на това, че ОССЕ ще се управлява от своите самостоятелни задания и ще построява връзките със суверенни страни на основата на почитание, доверие и бистрота.
Уважаеми дами и господа!
В умозаключение бих желал да отбележа следното. Ние доста често и аз персонално доста постоянно, слушаме апели към Русия от страна на нашите сътрудници, в това число и от страна на европейските сътрудници, да играем все по-активна роля в международните работи. В тази връзка ще си разреша да направя една дребна забележка. Едва ли е нужно да бъдем подтиквани и подтиквани към това. Русия е страна с над хилядолетна история и на практика тя постоянно се е употребила с привилегията да организира незвисима външна политика. Ние не считаме да променяме тази традиция и през днешния ден. Наред с това, ние добре виждаме по какъв начин се е трансформирал светът, реалистично оценяваме личните си благоприятни условия и личния си капацитет. И несъмнено, би ни се желало по същия метод да имаме работа с виновни и също независими сътрудници, с които бихме могли дружно да работим за строителството на заслужено и демократично светоустройство, в което сигурността и благоденствието са обезпечени не за определени, а за всички.
Благодаря за вниманието.
Дискусия:
Х. Телчик: Сърдечно благодаря за Вашето значимо изявление. Прозвучаха нови тематики, включително и въпросът за световната архитектура, който в последните години не беше на челен план; разоръжаването, контрола над въоръжението, въпросът за връзките на Североатлантическия алианс и Русия, съдействието в региона на технологиите. Има още цяла поредност въпроси и господин Президентът е подготвен да отговори.
Въпрос: Многоуважаеми господин Президент, благодаря за Вашето изявление. Бих желал да подчертая, че ние в немския Бундестаг сме уверени във значимостта на Русия в качеството й на сътрудник на Европа и във значимата роля, която Вие играете. Това сподели и Федералният канцлер в изявлението си. Бих желал, изхождайки от своя опит, да засегна две точки от Вашето изявление. Първата е оценката на НАТО, неговото разширение, което Вие смятате рисково за Русия. Вие признавате ли, че разширението в действителност не е разширение, а самоопределение на демократични страни, които са поискали да тръгнат по този път? И че НАТО се затруднява да приема страни, които не изявяват такава подготвеност? Вие бихте могли да признаете, че посредством разширението на НАТО източните граници станаха по-надеждни, безвредни. Защо се страхувате от демокрацията? Аз съм уверен, че единствено демократични страни могат да станат членки на НАТО. Това стабилизира съседите. По въпроса за това, което става вътре във Вашата страна. Беше убита Анна Политковская – това е знак. Може да се каже, че това касае доста публицисти, всевъзможни страхове, закона за неправителствените организации – това извиква паника.
Въпрос: Аз добре разбирам Вашата забележка за неразпространението. Особено в края на Студената война, ние видяхме редуциране на разполагането на нуклеарно оръжие, само че видяхме също и растеж на тероризма. Ядрените материали би трябвало да бъдат съществено предпазени от терористи.
Въпрос: Относно въпроса, който беше заложен и на Федералния канцлер. Какво следва в Косово и Сърбия? Как оценявате М. Ахтисаари? Какво въздействие ще окаже Русия за решаването на този проблем?
Въпрос: Можете ли да коментирате опита на съветските военнослужещи в Чечня? Относно забележката Ви за енергетиката: Вие в резюме изложихте връзката сред пазарната роля на енергетиката и политиката. Европейският съюз е заинтригуван от постигането на заключително партньорско съглашение, което да фиксира правилата в региона на политиката. Вие подготвен ли сте да гарантирате надеждна доставка на запаси и да се включите в състава на това съглашение?
Въпрос: Господин Президент, Вие споделихте откровени, откровени наблюдения. Надявам се, че ще разберете моя прям и непосредствен въпрос. През 90-те години съветските специалисти интензивно помагаха на Иран за създаването на ракетни технологии. Иран в този момент има модерни ракети със междинен и отдалечен радиус на деяние, което му разрешава да нанесе удар по Русия и по елементи от Европа. Те работят и върху разполагането на нуклеарни бойни глави на тези ракети. Вашата страна предприе старания по договаряния с Иран по този въпрос и поддържа резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации да не се разреши на Иран да организира такава политика. Моят въпрос се състои в следното: какви старания ще предприеме Русия – посредством Организация на обединените нации или по различен метод – за прекратяването на тези доста съществени събития в Иран?
Въпрос: Сигурен съм, че историците няма да напишат някой ден, че по време на нашата конференция е била оповестена втора Студена война. Но биха могли. Вие казахте, че би трябвало да се оказва и напън върху Иран, и да се дават позитивни импулси. Но не е ли истина, че Русия пречи на мощния напън под формата на наказания и, второ, по отношение на слагането на оръжия там – това ги предизвиква, още повече, че оръжието се оказа в Ливан и в бранша Газа. Как ще коментирате това?
Въпрос: Разбирам Вашата откровеност и се надявам, че и Вие ще се съгласите с нашата откровеност. Първо, надзор над въоръжаването. На кого е нужно съревнование по въоръжаване? Искам да посоча, че Съединени американски щати не създават ново стратегическо оръжие към този момент повече от две десетилетия, а Вие наскоро направихте тествания на „ Тополь-М “, който към този момент е ситуиран в шахти и на преносими установки. Вие критикувате Съединени американски щати за едностранни дейности и на два пъти казахте, че военните дейности могат да бъдат законни, само в случай че са утвърдени от Организация на обединените нации. Съединени американски щати водят бойни дейности в Ирак и в Афганистан по решение на Организация на обединените нации, а в Косово през днешния ден болшинството поддържа миротворческата интервенция в тази страна. Моят въпрос е подобен: казвате ли Вие в този момент, че без значение от метода, по който Русия гледа на опасността за своите интернационалните ползи, тя няма да подхваща военни дейности, без утвърждението на Организация на обединените нации?
Въпрос: Вие говорихте за заплахата от еднополярен свят, когато един суверен взима решение, без консултация с другите. В Русия, по мнението на мнозина, виждаме все по-еднополярно държавно управление, където конкурентните центрове на въздействие са принудени да следват партийната линия, без значение дали приказваме за Държавната дума, управлението на районите, медиите, бизнес общността, Неправителствени организации. Ще бъде ли еднополярно държавно управление от този тип благонадежден сътрудник, когато става дума за енергийната сигурност?
В. Путин: Преди всичко, желая да благодаря за тези въпроси. Много са забавни. Жалко, че времето ни е малко, аз на драго сърце бих провел с весеки от вас обособена полемика. Обичам това, харесва ми.
Ще стартира с последния въпрос във връзка еднополярността на съветското държавно управление. В съветския парламент през днешния ден са показани комунистическата партия на Руската федерация, партия „ Единна Русия “, либерално-демократичната партия, показани са и други политически сили, които кардинално, по своите основополагащи възгледи, се отличават една от друга. Ако това не ви е известно, поговорете с управлението на комунистическата партия, а след това и с водача на нашите демократични демократи господин Жириновски. И незабавно ще видите разликата. Ако в този момент не я виждате, поговорете с тях. Няма никакъв проблем да дойдете в Москва и да поговорите.
Относно това, по какъв начин планираме да вършим това в бъдеще. Бихме желали да имаме зряла политическа система, да имаме многопартийна система с виновни политици, които ще могат да предвиждат развиването на страната и да работят отговорно освен в интервали на избори и след тях, а и в дълга историческа вероятност. Ето към това ще се стремим. Но тази система, несъмнено, ще бъде многопартийна. Всички наши дейности вътре в страната, в това число и по отношение на изборния ред за Държавната дума, за Народното събрание на Русия, са ориентирани точно към подсилване на многопартийната система в страната.
Сега за това, в положение ли е нашето държавно управление да работи отговорно при взимането на решения по проблемите на енергийните доставки и по гарантирането на енергийната сигурност. Разбира се, да! Нещо повече, всичко, което сме правили до този миг и вършим в този момент, е ориентирано към постигането на една единствена цел: да приведем нашите връзки с потребителите и с транзитьорите на нашите въглеводороди към пазарни, транспарантни правила и дълготрайни контракти.
Ще ви припомня, и тук против мен седи моят сътрудник президентът на Украйна, той знае това, както и аз: до предходната година, когато ние с него в сложна полемика взехме съответните решения, доставките на нашите енергоносители, на първо място на газ за Европа, в продължение на 15 години зависеха от това дали Украйна и Русия ще се договорят между тях за изискванията и за цените на доставките на нашия газ в самата Украйна, а в случай че не се договорят – всички европейски консуматори биха останали без газ. Такава обстановка устройва ли ви? Мисля, че не. И без значение от всички кавги и впрочем отбрана на ползи, битка на отзиви и по този начин нататък, ние успяхме да се договорим с президента Юшченко. Смятам, че той взе отговорно, извънредно вярно, пазарно решение: подписахме обособени контракти за доставка на наш газ в Украйна и за пренос за Европа за пет години напред. Трябва да ни кажете благодаря, на нас и на Украйна, за това решение. И за Вашия въпрос благодаря, прекрасен въпрос.
По-добре ще е да е да давам отговор незабавно на вашите въпроси. Нашата оценка за разширението на НАТО на изток. Аз към този момент приказвах за гаранциите, които ни даваха и които през днешния ден не се съблюдават. Нима смятате, че това е обикновено в интернационалните работи? Бог да е с тях, с тези гаранции. Относно демокрацията и разширението на НАТО. НАТО не е универсална организация, за разлика от Организацията на Обединените Нации. Това е на първо място военно-политически блок – военно-политически!И несъмнено, гарантирането на личната сигурност е прерогатив за всяка суверенна страна. Ние и не оспорваме това. Моля, ние не възразяваме срещу това. Но за какво безусловно би трябвало да се издига военна инфраструктура към нашите граници освен това разширение? Ето на това може ли някой да ни отговори? Нима разширението на военната инфраструктура е обвързвано с превъзмогване на днешните световни закани? Да допуснем, в случай че приказваме за основната от тях през днешния ден – основна и за нас, и за Съединени американски щати, и за Европа – тероризма и битката с него. Нужна ли е Русия в битката с тероризма? Разбира се! Нужна ли е Индия в битката с тероризма? Разбира се! Но нас ни няма в НАТО, както и други страни също ги няма. А по тази проблематика може да се работи дейно единствено с обединени старания. Така че, разширението на военна инфраструктура и приближаването й към нашите граници и демократичният избор на обособени страни по никакъв метод не са свързани. И аз бих помолил да не се бъркат тези две понятия.
Знаете ли, по този начин съм драскал тук, че към този момент самичък не мога да плана какво съм писал. Ще отговоря на това, което мога да плана, а в случай че на нещо не отговоря, ще ми напомните с въпроси.
Какво ще стане с Косово, със Сърбия. Това могат да знаят единствено косоварите и сърбите. И хайде да не решаваме вместо тях по какъв начин да устроят живота си. Не е нужно да се вършим на Господ Бог и да решаваме всички проблеми на всички нации. Ние с вас можем единствено да създадем условия и да помогнем на хората да се схванат по своите проблеми – да създадем условия, да бъдем гаранти на избрани договорености. Но не е нужно да им постановяваме тези договорености. Иначе ще вкараме обстановката в тупик. Ако някой от участниците в тези много комплицирани проблеми се почувства афектиран, унизен, това ще продължи с епохи. Ние единствено ще вкараме казуса в тупик.
И в какво се състои нашата позиция? Нашата позиция се състои в това, че ще се придържаме точно към този принцип. И в случай че забележим, че една от страните е очевидно неудовлетворена от предлаганите способи за решение на обстановката, ние няма да подкрепим такова решение. Аз не разбрах добре, какво имахте поради, когато попитахте за опита на нашите военни в Чечня. Опитът не е прия
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ