На днешната дата преди 141 години пада Плевен
На 10 декември 1877 година Плевен пада след петмесечна блокада. Осман паша предава града и гарнизона. Превземането на град Плевен е значим миг в Руско-турската освободителна война, тъй като освобождавайки обилни съветски сили, след борбата при Шейново при започване на 1878 се открива пътя към османската столица Истанбул, написа " Факти.бг ".
В края на юни през 1877 съветската войска пресича река Дунав покрай Свищов. Руснаците завладяват Никопол, а Осман паша повежда войските си към Плевен. Малко по-късно там стартират да идват първите съветски военни елементи. Обсадата и борбата за Плевен протича в три щурма, като първите две офанзиви приключват с крах.
След неуспеха на двете офанзиви на съветските войски Осман паша не съумява да се възползва от преимуществото си и да отблъсне обсаждащите войски. На 31 август той въпреки всичко подхваща кавалерийско нахлуване, което коства на руснаците 1 300 жертви, против 1 000 при османците. Руснаците не престават да изпращат подкрепления към Плевен и армията им доближава 100 000 души под персоналното командване на великия княз Николай Николаевич. Генерал Скобелев, напомня в блога си Пепа Табакова.
На 3 септември Скобелев завладява Ловеч, контролиращ снабдяването на османските сили от юг. Оцелелите от ловешкия гарнизон са проведени в 3 батальона, които укрепват защитата на Плевен. Осман паша получава и спомагателни подкрепления от 13 батальона, като армията му доближава 30 000 души, най-големия брой за цялата блокада. На 11 септември руснаците подхващат ново огромно нахлуване на Плевен. Скобелев завладява два редута от южната страна, а румънски елементи завладяват значимия редут Гривица от север. На 12 септември османците си връщат южните редути, само че не съумяват да отхвърлен румънците от Гривица. От началото на септември до този миг съветските загуби възлизат на към 20 000 души, до момента в който османците губят към 5 000.
Нарастващите съветски жертви довеждат до преустановяване на директните набези и до смяна в командването. Официално отпред на обсаждащите сили застава румънският княз Карол I, като негов шеф - щаб става съветският военачалник Едуард Тотлебен, необятно прочут със отбраната на Севастопол по време на Кримската война. Тотлебен взема решение изцяло да обкръжи и изолира града, което е реализирано след борбата при Горни Дъбник на 24 октомври. Осман паша насочва искане до командването да изостави Плевен и да се отдръпна, само че не получава позволение за това. Лишен от доставяне той в последна сметка прави опит да раздра обсадата. На 9 декември Осман паша пресича река Вит и нападна на трикилометров фронт, преминавайки през първия ред съветски окопи. Превишавайки съвсем петкратно османците по бройка, руснаците ги отблъскват назад през реката, като в багра е ранен самия Осман паша. След като за малко удържат позициите си, османците са отблъснати в града, губейки 5 000 души против 2 000 на руснаците. На 10 декември Осман паша предава града и гарнизона на руснаците.
В края на юни през 1877 съветската войска пресича река Дунав покрай Свищов. Руснаците завладяват Никопол, а Осман паша повежда войските си към Плевен. Малко по-късно там стартират да идват първите съветски военни елементи. Обсадата и борбата за Плевен протича в три щурма, като първите две офанзиви приключват с крах.
След неуспеха на двете офанзиви на съветските войски Осман паша не съумява да се възползва от преимуществото си и да отблъсне обсаждащите войски. На 31 август той въпреки всичко подхваща кавалерийско нахлуване, което коства на руснаците 1 300 жертви, против 1 000 при османците. Руснаците не престават да изпращат подкрепления към Плевен и армията им доближава 100 000 души под персоналното командване на великия княз Николай Николаевич. Генерал Скобелев, напомня в блога си Пепа Табакова.
На 3 септември Скобелев завладява Ловеч, контролиращ снабдяването на османските сили от юг. Оцелелите от ловешкия гарнизон са проведени в 3 батальона, които укрепват защитата на Плевен. Осман паша получава и спомагателни подкрепления от 13 батальона, като армията му доближава 30 000 души, най-големия брой за цялата блокада. На 11 септември руснаците подхващат ново огромно нахлуване на Плевен. Скобелев завладява два редута от южната страна, а румънски елементи завладяват значимия редут Гривица от север. На 12 септември османците си връщат южните редути, само че не съумяват да отхвърлен румънците от Гривица. От началото на септември до този миг съветските загуби възлизат на към 20 000 души, до момента в който османците губят към 5 000.
Нарастващите съветски жертви довеждат до преустановяване на директните набези и до смяна в командването. Официално отпред на обсаждащите сили застава румънският княз Карол I, като негов шеф - щаб става съветският военачалник Едуард Тотлебен, необятно прочут със отбраната на Севастопол по време на Кримската война. Тотлебен взема решение изцяло да обкръжи и изолира града, което е реализирано след борбата при Горни Дъбник на 24 октомври. Осман паша насочва искане до командването да изостави Плевен и да се отдръпна, само че не получава позволение за това. Лишен от доставяне той в последна сметка прави опит да раздра обсадата. На 9 декември Осман паша пресича река Вит и нападна на трикилометров фронт, преминавайки през първия ред съветски окопи. Превишавайки съвсем петкратно османците по бройка, руснаците ги отблъскват назад през реката, като в багра е ранен самия Осман паша. След като за малко удържат позициите си, османците са отблъснати в града, губейки 5 000 души против 2 000 на руснаците. На 10 декември Осман паша предава града и гарнизона на руснаците.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ