10 декември – права за всички човешки същества
На 10 декември 1815 година е родена Ада Лъвлейс. Ейда Кинг, графиня на Лъвлейс, родена Огъста Ейда Байрон, тя е британска математичка, единственото законно дете на поета Лорд Байрон, през днешния ден известна като Ада Лъвлейс.
Става известна с превода си на научната публикация „ Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж “ за машина, наподобяваща компютър, към който тя прибавя свои бележки.
Днес тя се счита за първия програмист в историята ,
откакто написва логаритъм за намиране на числата на Бернули в такава форма, че да бъде разчетена от машината (т.е. компютърна програма). За разлика от мнозина, в това число и самия Бабидж, които означават единствено полезността на машината за математически калкулации, Ада Лъвлейс съумява да прозре оттатък това и да предугади капацитета на компютрите.
Графинята на Лъвлейс (титла, която получава като брачна половинка на Уилям Кинг – граф на Лъвлейс) умира от рак на 27 ноември 1852 година Освен брачна половинка ѝ, който я изоставя малко преди гибелта ѝ след диалог, чието естество в никакъв случай никой не узнава, я надживяват и трите ѝ деца. По нейно лично предпочитание е заровена до татко си в гробището на църквата „ Света Мария Магдалена “ в Хъкнал, Нотингамшър.
Всеобща декларация за правата на индивида
На тази дата през 1948 година е призната от Организация на обединените нации Всеобщата декларация за правата на индивида. Тя е преведена на най-малко 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света.
Декларацията е първото доста достижение на международната организация в тази област и първото записване на международно равнище на права, чиито носители са всички човешки същества.
Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в следващи интернационалните съглашения ,
районни принадлежности за отбрана на човешките права, национални конституции и закони. Целите и правилата съдържащи се в Международната харта за правата на индивида са отразени в конституциите и националните законодателства на страните членки.
По мотив на годишнината от декларацията, две години по-късно (1950 г.) Организация на обединените нации афишира 10 декември за Международен ден за правата на индивида. Датата се празнува от разнообразни публични и религиозни групи, организации за отбрана на човешките права, парламенти, държавни управления и от самите Обединени народи.
Аугусто Пиночет
На 10 декември 2006 година умира Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте. Той е глава на военното държавно управление, управлявало Чили сред 1973 и 1990 година Идва на власт на 11 септември 1973 година след държавен прелом, посредством който е свален Салвадор Алиенде – първият социалист, определен за президент на Чили. Оглавява военната хунта, поела властта след преврата.
На 27 юни 1974 година се самопровъзгласява за президент на Чили и ръководи страната като деспот до 1990 година Напуска президентския пост на 11 март 1990 година, оставайки обаче главнокомандващ на въоръжените сили на Чили до арестуването му.
Арестуван е в Лондон през октомври 1998 година и екстрадиран в Чили на 2 март 2000 година
Предявени са му над 200 желае за всеобщи убийства, отвличания, грубо отношение към арестуваните. Всички са отклонени заради „ старческо малоумие “ и недобро здраве на Пиночет. В началото на 2005 година, когато е на 89 години, Върховният съд на Чили постановява някогашният деспот да бъде притеглен в съда по делото за убийството на 119 дисиденти през 1975 година и изцяло го оправдава.
На 23 ноември 2005 година Пиночет е подложен под домакински арест заради обвинявания в неплащане на налози и подправяне на документи, както и в скриване на информация за своето финансово състояние. Обвиненията са предявени, откакто Върховният съд на Чили още веднъж лишава някогашния деспот от имунитет от правосъдно гонене.
Проведената седмица преди този момент здравна експертиза открива, че 90-годишният Пиночет е кадърен да дава отговор пред съда . По-късно е притеглен в съда и по каузи за изгубване на дисиденти.
На 3 декември 2006 година на Пиночет е направена интервенция на сърцето и е освободен от домакински арест. Умира на 10 декември в болничното заведение в Сантяго.
По тематиката
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Става известна с превода си на научната публикация „ Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж “ за машина, наподобяваща компютър, към който тя прибавя свои бележки.
Днес тя се счита за първия програмист в историята ,
откакто написва логаритъм за намиране на числата на Бернули в такава форма, че да бъде разчетена от машината (т.е. компютърна програма). За разлика от мнозина, в това число и самия Бабидж, които означават единствено полезността на машината за математически калкулации, Ада Лъвлейс съумява да прозре оттатък това и да предугади капацитета на компютрите.
Графинята на Лъвлейс (титла, която получава като брачна половинка на Уилям Кинг – граф на Лъвлейс) умира от рак на 27 ноември 1852 година Освен брачна половинка ѝ, който я изоставя малко преди гибелта ѝ след диалог, чието естество в никакъв случай никой не узнава, я надживяват и трите ѝ деца. По нейно лично предпочитание е заровена до татко си в гробището на църквата „ Света Мария Магдалена “ в Хъкнал, Нотингамшър.
Всеобща декларация за правата на индивида
На тази дата през 1948 година е призната от Организация на обединените нации Всеобщата декларация за правата на индивида. Тя е преведена на най-малко 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света.
Декларацията е първото доста достижение на международната организация в тази област и първото записване на международно равнище на права, чиито носители са всички човешки същества.
Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в следващи интернационалните съглашения ,
районни принадлежности за отбрана на човешките права, национални конституции и закони. Целите и правилата съдържащи се в Международната харта за правата на индивида са отразени в конституциите и националните законодателства на страните членки.
По мотив на годишнината от декларацията, две години по-късно (1950 г.) Организация на обединените нации афишира 10 декември за Международен ден за правата на индивида. Датата се празнува от разнообразни публични и религиозни групи, организации за отбрана на човешките права, парламенти, държавни управления и от самите Обединени народи.
Аугусто Пиночет
На 10 декември 2006 година умира Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте. Той е глава на военното държавно управление, управлявало Чили сред 1973 и 1990 година Идва на власт на 11 септември 1973 година след държавен прелом, посредством който е свален Салвадор Алиенде – първият социалист, определен за президент на Чили. Оглавява военната хунта, поела властта след преврата.
На 27 юни 1974 година се самопровъзгласява за президент на Чили и ръководи страната като деспот до 1990 година Напуска президентския пост на 11 март 1990 година, оставайки обаче главнокомандващ на въоръжените сили на Чили до арестуването му.
Арестуван е в Лондон през октомври 1998 година и екстрадиран в Чили на 2 март 2000 година
Предявени са му над 200 желае за всеобщи убийства, отвличания, грубо отношение към арестуваните. Всички са отклонени заради „ старческо малоумие “ и недобро здраве на Пиночет. В началото на 2005 година, когато е на 89 години, Върховният съд на Чили постановява някогашният деспот да бъде притеглен в съда по делото за убийството на 119 дисиденти през 1975 година и изцяло го оправдава.
На 23 ноември 2005 година Пиночет е подложен под домакински арест заради обвинявания в неплащане на налози и подправяне на документи, както и в скриване на информация за своето финансово състояние. Обвиненията са предявени, откакто Върховният съд на Чили още веднъж лишава някогашния деспот от имунитет от правосъдно гонене.
Проведената седмица преди този момент здравна експертиза открива, че 90-годишният Пиночет е кадърен да дава отговор пред съда . По-късно е притеглен в съда и по каузи за изгубване на дисиденти.
На 3 декември 2006 година на Пиночет е направена интервенция на сърцето и е освободен от домакински арест. Умира на 10 декември в болничното заведение в Сантяго.
По тематиката
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ