Войната беляза президентските избори във Франция
На 10 април Франция ще избира президент – в миг, когато всички погледи са обърнати към войната в Украйна. Неминуемо това повлия на акциите на претендентите, защото идващият собственик на Елисейския замък ще има решителна дума за френските позиции за украинската рецесия, както и за европейската сигурност и трансатлантическото съдействие.
Руската инвазия в Украйна изцяло промени проектите на сегашния президент Еманюел Макрон за първата половина на 2022 година. Те предвиждаха той оптимално да се възползва от френското председателство на Европейски Съюз, като капитализира триумфите си вкъщи. Войната обаче ги прекатурна, защото той е един от последните европейски водачи, поддържащи канал за връзка с съветския президент Владимир Путин. В началото на войната това, наподобява, му носеше изгода и рейтингът му доближи и даже надмина 30 на 100. Безплодните му опити да се опита да върне съветския водач към здравия разсъдък обаче не остават незабелязани във Франция и съгласно последните изследвания поддръжката за него се е смъкнала на 26,5 на 100 – едвам с 5 на 100 пред основния му съперник, лидерката на Националния общ брой Марин Льо Пен, която събира 21,5 на 100.
В центъра на акцията си от 2017-а
Макрон сложи Европа,
а концепцията за европейска стратегическа самостоятелност, или европейски суверенитет, бе водеща в политическите му дейности. Тя предвиждаше усилване на вложенията в основни браншове като произвеждане на електронни чипове, галактически технологии, защита, както и повече регулации за онлайн платформите и цифровите колоси. Други водещи цели на френския президент са реализиране на европейска енергийна автономия, огромни вложения в европейските софтуерни водачи и укрепване на бойните качества, както и взаимоотношението на европейските армии.
През 2018-а Макрон съобщи, че НАТО е в положение на " мозъчна гибел ". Поводът бе застоят, в който бе изпаднало развиването на организацията поради сблъскващите се ползи на нейните страни членки. Колкото и парадоксално да е, точно той е най-големият " трансатлантик " от всички претенденти за президентския пост във Франция. От началото на украинската рецесия Макрон нееднократно е изтъквал нуждата от мощно наличие на НАТО в Европа. След срещата си с американския президент Джо Байдън в Рим в края на 2021-ва той получи от него публична поддръжка за по-силна европейска отбранителна тактика.
Ако може да се формулира с едно изречение стремежът на
Марин Льо Пен – главния съперник
на Макрон, той е оставане на Франция в Европейски Съюз, само че без вземане предвид с разпоредбите на съюза. В своя трети и може би финален опит да влезе в Елисейския замък лидерката на френските националисти се застъпва за евроскептична и независима френска външна политика, основана на концепцията за национална еднаквост.
Макар че в продължение на доста години Льо Пен поддържаше концепцията за излизане на Франция от Европейски Съюз, след Брексит позициите й се трансформираха, а през днешния ден тя приканва за фундаментална промяна на Европейски Съюз в " Европа на нациите ", което допуска назад прекачване на наднационалните пълномощия на европейските институции към столиците на страните членки. Льо Пен се застъпва за слагане на френското право над европейското и отвод от върховенството на правото на Европейски Съюз – тя самата дефинира Европейски Съюз като " нелегитимна наднационална конструкция ". Противопоставя се и на всевъзможни общоевропейски отбранителни начинания и се застъпва за възобновяване на националния граничен надзор. Нееднократно подлагала на критика " немската доминация " в продължение на години, Льо Пен би лимитирала френско-германското съдействие.
За никого не са загадка благосклонностите на Льо Пен към Путин
Трансатлантическите връзки също евентуално ще пострадат при победа на Льо Пен, защото тя счита, че френската защита е френска работа и е дала обещание да извади Франция от интегрираното командване на НАТО.
След като настояваше за по-тясно съдействие с Москва, войната в Украйна я принуди да направи крачка обратно. Льо Пен упорства да се даде приоритет на дипломатическото решение, като акцентира, че икономическите наказания могат да навредят на покупателната дарба във Франция.
За претендента, комуто изследванията отреждат към този момент третото място,
коренно левия Жан-Люк Меланшон,
тази година също ще е трети следващ опит за влизане в Елисейския замък. През 2017-а той се класира трети с 19,6 на 100 от гласовете, напълно малко зад Льо Пен, която получи 21,3 на 100. Неговата акция обаче пострада от войната в Украйна, защото преди нея защитаваше Путин и оправдаваше скупчването на съветските сили по украинската граница с аргумента, че и Съединени американски щати биха създали същото в сходна обстановка. Меланшон не желае излизане от Европейски Съюз, само че и той счита, че Франция би трябвало да не се преценява с всичко, което идва от Брюксел. Застъпник е за овакантяване на военните структури на НАТО и за преустановяване на френско-германското военно съдействие, в това число за общ изтребител на Европейски Съюз.
Той даже стига до такава степен, че слага под въпрос уговорката на Франция към защитата на други страни членки на Европейски Съюз с аргумента, че не схваща за какво Франция би трябвало да се намесва, с цел да отбрани балтийските страни при положение на съветска инвазия.
Най-големият проблем за Валери Пекрес,
кандидатката на дясноцентристката партия " Републиканците ", е, че не предлага нищо, което значително да се разграничава от политиката на Макрон. Когато тя разгласи кандидатурата си, изглеждаше, че ще може да си възвърне вота на десноцентристите, който обичайно поддържат " Републиканците ", само че на изборите през 2017-а избраха Макрон. Въпреки това тя не съумя да се разграничи от президента, чиято демократична икономическа политика и отбранителна тактика доста наподобяват нейните лични оферти. В момента множеството социологически изследвания демонстрират, че Пекрес ще получи сред 8 и 9 % от гласовете.
Независимо в какъв ред ще се класират претендентите, е ясно, че ще се стигне до балотаж, който би трябвало да се организира на 24 април. Несъмнено в него ще взе участие Еманюел Макрон, под въпрос е името на другия претендент. Най-вероятно това ще е представител на по-евроскептичните трендове във френския политически набор. Така вторият тур на президентските избори ще се трансформира в самобитен референдум за отношението към Европейски Съюз, трансатлантическите връзки, отношението към Русия (и надлежно Украйна) и като цяло – преобладаващите демократични полезности.
Руската инвазия в Украйна изцяло промени проектите на сегашния президент Еманюел Макрон за първата половина на 2022 година. Те предвиждаха той оптимално да се възползва от френското председателство на Европейски Съюз, като капитализира триумфите си вкъщи. Войната обаче ги прекатурна, защото той е един от последните европейски водачи, поддържащи канал за връзка с съветския президент Владимир Путин. В началото на войната това, наподобява, му носеше изгода и рейтингът му доближи и даже надмина 30 на 100. Безплодните му опити да се опита да върне съветския водач към здравия разсъдък обаче не остават незабелязани във Франция и съгласно последните изследвания поддръжката за него се е смъкнала на 26,5 на 100 – едвам с 5 на 100 пред основния му съперник, лидерката на Националния общ брой Марин Льо Пен, която събира 21,5 на 100.
В центъра на акцията си от 2017-а
Макрон сложи Европа,
а концепцията за европейска стратегическа самостоятелност, или европейски суверенитет, бе водеща в политическите му дейности. Тя предвиждаше усилване на вложенията в основни браншове като произвеждане на електронни чипове, галактически технологии, защита, както и повече регулации за онлайн платформите и цифровите колоси. Други водещи цели на френския президент са реализиране на европейска енергийна автономия, огромни вложения в европейските софтуерни водачи и укрепване на бойните качества, както и взаимоотношението на европейските армии.
През 2018-а Макрон съобщи, че НАТО е в положение на " мозъчна гибел ". Поводът бе застоят, в който бе изпаднало развиването на организацията поради сблъскващите се ползи на нейните страни членки. Колкото и парадоксално да е, точно той е най-големият " трансатлантик " от всички претенденти за президентския пост във Франция. От началото на украинската рецесия Макрон нееднократно е изтъквал нуждата от мощно наличие на НАТО в Европа. След срещата си с американския президент Джо Байдън в Рим в края на 2021-ва той получи от него публична поддръжка за по-силна европейска отбранителна тактика.
Ако може да се формулира с едно изречение стремежът на
Марин Льо Пен – главния съперник
на Макрон, той е оставане на Франция в Европейски Съюз, само че без вземане предвид с разпоредбите на съюза. В своя трети и може би финален опит да влезе в Елисейския замък лидерката на френските националисти се застъпва за евроскептична и независима френска външна политика, основана на концепцията за национална еднаквост.
Макар че в продължение на доста години Льо Пен поддържаше концепцията за излизане на Франция от Европейски Съюз, след Брексит позициите й се трансформираха, а през днешния ден тя приканва за фундаментална промяна на Европейски Съюз в " Европа на нациите ", което допуска назад прекачване на наднационалните пълномощия на европейските институции към столиците на страните членки. Льо Пен се застъпва за слагане на френското право над европейското и отвод от върховенството на правото на Европейски Съюз – тя самата дефинира Европейски Съюз като " нелегитимна наднационална конструкция ". Противопоставя се и на всевъзможни общоевропейски отбранителни начинания и се застъпва за възобновяване на националния граничен надзор. Нееднократно подлагала на критика " немската доминация " в продължение на години, Льо Пен би лимитирала френско-германското съдействие.
За никого не са загадка благосклонностите на Льо Пен към Путин
Трансатлантическите връзки също евентуално ще пострадат при победа на Льо Пен, защото тя счита, че френската защита е френска работа и е дала обещание да извади Франция от интегрираното командване на НАТО.
След като настояваше за по-тясно съдействие с Москва, войната в Украйна я принуди да направи крачка обратно. Льо Пен упорства да се даде приоритет на дипломатическото решение, като акцентира, че икономическите наказания могат да навредят на покупателната дарба във Франция.
За претендента, комуто изследванията отреждат към този момент третото място,
коренно левия Жан-Люк Меланшон,
тази година също ще е трети следващ опит за влизане в Елисейския замък. През 2017-а той се класира трети с 19,6 на 100 от гласовете, напълно малко зад Льо Пен, която получи 21,3 на 100. Неговата акция обаче пострада от войната в Украйна, защото преди нея защитаваше Путин и оправдаваше скупчването на съветските сили по украинската граница с аргумента, че и Съединени американски щати биха създали същото в сходна обстановка. Меланшон не желае излизане от Европейски Съюз, само че и той счита, че Франция би трябвало да не се преценява с всичко, което идва от Брюксел. Застъпник е за овакантяване на военните структури на НАТО и за преустановяване на френско-германското военно съдействие, в това число за общ изтребител на Европейски Съюз.
Той даже стига до такава степен, че слага под въпрос уговорката на Франция към защитата на други страни членки на Европейски Съюз с аргумента, че не схваща за какво Франция би трябвало да се намесва, с цел да отбрани балтийските страни при положение на съветска инвазия.
Най-големият проблем за Валери Пекрес,
кандидатката на дясноцентристката партия " Републиканците ", е, че не предлага нищо, което значително да се разграничава от политиката на Макрон. Когато тя разгласи кандидатурата си, изглеждаше, че ще може да си възвърне вота на десноцентристите, който обичайно поддържат " Републиканците ", само че на изборите през 2017-а избраха Макрон. Въпреки това тя не съумя да се разграничи от президента, чиято демократична икономическа политика и отбранителна тактика доста наподобяват нейните лични оферти. В момента множеството социологически изследвания демонстрират, че Пекрес ще получи сред 8 и 9 % от гласовете.
Независимо в какъв ред ще се класират претендентите, е ясно, че ще се стигне до балотаж, който би трябвало да се организира на 24 април. Несъмнено в него ще взе участие Еманюел Макрон, под въпрос е името на другия претендент. Най-вероятно това ще е представител на по-евроскептичните трендове във френския политически набор. Така вторият тур на президентските избори ще се трансформира в самобитен референдум за отношението към Европейски Съюз, трансатлантическите връзки, отношението към Русия (и надлежно Украйна) и като цяло – преобладаващите демократични полезности.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ