Честит 1 юни на децата и на мечтателите, които не пораснаха докрай
На 1 юни светът отбелязва Деня на детето. Ден, в който приказваме за най-малките, за техните права, фантазии и безгрижни усмивки. Купуваме дарове, водим ги на разходка, снимаме ги и им подсещаме какъв брой са значими.
iStock
Но може би този празник е и освен това.
Може би 1 юни е ден, в който би трябвало да си спомним за едно друго дете – това, което живее във всеки от нас.
С годините порастваме. Започваме да плащаме сметки, да носим отговорности, да се тревожим за бъдещето и все по-рядко си разрешаваме да мечтаем без ограничавания. Някак незабелязано заменяме любознанието с нерешителност, а въображението – с деловитост.
И въпреки всичко има нещо, което не трябва да губим.
Онази дребна искрица доверчивост, която ни кара да имаме вяра, че хубавите неща са вероятни.
Детето в нас не е незрялост. То е способността да се радваме на дребните чудеса – на залеза, на обичаната ария, на сладоледа в парещ ден или на телефонно позвъняване от човек, който обичаме. То е смелостта да стартираме нещо ново, без да знаем дали ще успеем. Да се смеем от сърце. Да прощаваме по-лесно. Да имаме вяра.
Децата не се опасяват да задават въпроси. Не се тормозят да покажат възприятията си. Те падат, разплакват се и след минути още веднъж тичат напред. В тази простичка дарба има мъдрост, която доста възрастни са не запомнили.
iStock
Затова на този 1 юни дано не честваме единствено детството като възраст. Нека честваме детството като положение на духа.
Нека пазим любознанието си живо. Нека не стопираме да мечтаем, даже когато животът ни убеждава да бъдем „ по-сериозни “. Нека не губим способността да се вълнуваме, да се удивляваме и от време на време да гледаме света с очите на дете.
Защото истината е, че никой не желае да остане дете вечно. Но има нещо доста красиво в това в никакъв случай да не порастваш до дъно.
Честит 1 юни на всички деца – и на тези, които към момента носят по едно малко, ярко дете в сърцето си.
iStock Но може би този празник е и освен това.
Може би 1 юни е ден, в който би трябвало да си спомним за едно друго дете – това, което живее във всеки от нас.
С годините порастваме. Започваме да плащаме сметки, да носим отговорности, да се тревожим за бъдещето и все по-рядко си разрешаваме да мечтаем без ограничавания. Някак незабелязано заменяме любознанието с нерешителност, а въображението – с деловитост.
И въпреки всичко има нещо, което не трябва да губим.
Онази дребна искрица доверчивост, която ни кара да имаме вяра, че хубавите неща са вероятни.
Детето в нас не е незрялост. То е способността да се радваме на дребните чудеса – на залеза, на обичаната ария, на сладоледа в парещ ден или на телефонно позвъняване от човек, който обичаме. То е смелостта да стартираме нещо ново, без да знаем дали ще успеем. Да се смеем от сърце. Да прощаваме по-лесно. Да имаме вяра.
Децата не се опасяват да задават въпроси. Не се тормозят да покажат възприятията си. Те падат, разплакват се и след минути още веднъж тичат напред. В тази простичка дарба има мъдрост, която доста възрастни са не запомнили.
iStock Затова на този 1 юни дано не честваме единствено детството като възраст. Нека честваме детството като положение на духа.
Нека пазим любознанието си живо. Нека не стопираме да мечтаем, даже когато животът ни убеждава да бъдем „ по-сериозни “. Нека не губим способността да се вълнуваме, да се удивляваме и от време на време да гледаме света с очите на дете.
Защото истината е, че никой не желае да остане дете вечно. Но има нещо доста красиво в това в никакъв случай да не порастваш до дъно.
Честит 1 юни на всички деца – и на тези, които към момента носят по едно малко, ярко дете в сърцето си.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ