1 юни 1944 г.: Влюбеният в сестрата на Борис III Иван Багрянов оглавява осъдения си на смърт кабинет
На 1 юни 1944 година Иван Багрянов поема поста министър-председател на България, заменяйки подалия оставка Добри Божилов.
Управлението на премиера Добри Божилов завършва под натиска на влошаващата се военно-политическа обстановка за Германия и нейните съдружници през Втората международна война.
Назначаването на Иван Багрянов е опит на регентството да откри фигура, която да стартира договаряния за мир със Съединени американски щати и Англия и да дистанцира страната от Третия райх.
Правителството на Багрянов афишира политика на " външен неутралитет " и стартира прошка на политически пандизчии, само че не съумява да предотврати навлизането на руските войски в страната през септември същата година.
Съдбата на държавното управление и на самия Иван Багрянов е трагична, белязана от радикалната политическа смяна в България в края на 1944 година Иван Багрянов е наказан на гибел и екзекутиран, а по-голямата част от неговите министри споделят същата орис.
Кабинетът на Багрянов се отдръпва публично на 2 септември 1944 година Този ход цели да отстъпи място на държавното управление на Константин Муравиев. Това е финален дипломатически опит на регентството да спре настъплението на Червената войска.
След комунистическия прелом на 9 септември 1944 година, Багрянов и членовете на неговия кабинет са задържани от новата власт на Отечествения фронт. Бившият министър председател и министрите му са изправени пред Първи висш състав на Народния съд. Новата власт ги упреква за провеждането на " двулична политика " и за въвличането на страната в национална злополука.
На 1 февруари 1945 година съдът издава дефинитивни смъртни присъди без право на обжалване.
В нощта на 1 против 2 февруари 1945 година Иван Багрянов е разстрелян в региона на Софийските централни гробища. Заедно с него са екзекутирани тримата някогашни регенти, 22-ма министри от неговия кабинет и десетки депутати.
През август 1996 година, десетилетия след рухването на комунистическия режим, присъдите на Първи висш състав са напълно анулирани и анулирани от Върховния съд на Република България.
Сърдечната връзка сред Иван Багрянов и княгиня Евдокия остава в българската история като една от най-драматичните и невъзможни любовни истории на Третото българско царство. Поради строгите династични правила и безапелационната възбрана от страна на цар Фердинанд I, двамата по този начин и не съумяват да сключат брак, макар мощните усеща, които ги свързват в младостта им.
Младият и хубав офицер Иван Багрянов (син на чифликчия от Разградско) става адютант на цар Фердинанд по стичане на събитията, откакто прави усещане на монарха със смелото си и доблестно държание. Багрянов заживява в двореца и бързо се сприятелява с младите князе Борис и Кирил, на които преподава артилерийска подготовка. В тази среда 17-годишната тогава княгиня Евдокия се влюбва мощно в обаятелния офицер, а възприятията бързо се оказват споделени.
Разбирайки за желанията на щерка си да се омъжи за българския офицер, царят реагира с голям яд. Според Търновската конституция и европейските монархически обичаи, членовете на царското семейство могат да подписват бракове единствено с представители на други задгранични кралски династии. Брак с елементарен български жител, въпреки и офицер, е безусловно изключен.
За да приключи връзката им, цар Фердинанд неотложно отстранява Багрянов от двореца и го изпраща на фронта по време на Първата международна война. Въпреки че любовната им връзка е прекратена, Иван Багрянов остава извънредно непосредствен другар с цар Борис III и продължава да бъде част от близкия кръг на двореца. Княгиня Евдокия остава неомъжена до края на живота си. Според доста историци, невъзможността да бъде с мъжа, който обича, оставя бездънен отпечатък върху персоналния ѝ живот и тя се посвещава напълно на щедрост, изкуство и поддръжка на своя брат – цар Борис III.
