10 традиции, свързани с празника Свети Врач
На 1 юли Православната черква празнува деня на братята лечители от Рим Св. св. безсребреници Козма и Дамян. В националния календар празникът е прочут още като Свети Врач. Двамата братя Козма и Дамян били фамозни като лечители на душите и телата. Те не вземали от излекуваните заболели нито пари, нито блага, изпълнявайки строго препоръките на Спасителя към апостолите: „ Даром получихте, безплатно давайте„.
Когато изцелявали бедните, те нормално им казвали: „ Ние единствено разпореждаме ръце върху вас и нищо не можем да създадем със своята лична мощ, а всичко прави всемогъщата мощ на Единият истинен Бог и Господ Иисус Христос. Ако повярвате в Него и не се усъмните, незабавно ще оздравеете. “ И те, вярвайки, в действителност получавали излекуване. Затова братята получили от вярващите името безплатни лекари (безсребрeници).
В националната традиция 1 юли е прочут като Свети Врач – празник на знахаря и билкаря. На Свети Врач честват билкарите, лечителите, врачките, баячките, знахарите и всички, които церят благодарение на природата и нейните блага и сили. Ето 10 обичаи, които се свързват с празника.
Подготовката за празника стартира още от предния ден, когато се прави ритуално разчистване на домовете. 
Вечерта против празника, болните хора отивали да преспят в църквата или в параклиса, отдаден на светците, а на сутринта се измивали на аязмото. 
Ако на 1 юли някой види рано на разсъмване странни дами да редят и да подреждат треви на купчинка, познава ги незабавно. Те разпределят билките, събрани на Еньовден, подреждат ги за разнообразни заболявания, оставят ги за годината, която идва, с цел да може техните изцелителни сили да траят през цялата година.
Жените не перат, шетат и шият, тъй като имат вяра, че в случай че на този ден се прави някаква работа, човек от вкъщи или домашно животно ще се разболее тежко. Народните лечители не работят на празника на своите настойници, тъй като „ няма да им се хване лекът “. 
Единствената работа, която може да се прави, е да се омеси самун. От него е добре всеки да си хапне. Така през оставащата година ще бъде здрав и мощен. 
Колят се курбани (обикновено птици). Организират се общи празнични трапези, на които наложително участват и ритуални варива, плодове, здравец и други 
Широко публикувано е и ходенето на посетители в дома на локалните лечители. За продобиване на тяхното благоволение се прави ритуално даряване – с баница, питка, вино, кокошка и зелена чиния.
Изборът на зеления цвят на паницата има наложителен темперамент – той символизира обновлението в природата, възкресението, успеха на живота над гибелта и възтържествуването на положителното над силите на мрака и злото. 
Болните посещават лечебни извори, като безусловно оставят отпечатък от своите облекла, с цел да остане вечно там заболяването им. 
На места в Тракия денят на Свети Врач образува общ ритуален комплекс с предходните два празника в чест на светите апостоли Петър и Павел. Затова той също се отбелязва за предотвратяване от естествени стихии. На празника стопаните отбягват всякаква работа на полето, с цел да предпазят посевите от градушка.
Според поверията, на днешния ден всеки лек отива където би трябвало, рани се затварят, белези избледняват, счупено зараства, ударено не боли, неприятни думи не ловят, а положителните прихващат най-здраво и покълнват!
