Празнуваме Васильовден
На 1 януари в националната традиция се преплитат няколко празника. Затова и тази дата се назовава с доста имена – Васильовден, Нова година, Сурваки и това без да загатваме всички разновидности на тези названия.
По православния календар на този ден се отбелязва паметта на Свети Василий Велики - един от тримата отци на вселенската черква. Той бил свещеник в Кесария, Мала Азия, мъдрец и публицист във време на църковни раздори и новопоявяващи се ереси. Посветил живота си на добротворството и битката с арианството – разкол, която отричала божественият генезис на Исус Христос. Имен ден честват: Васил, Василка, Веселина, Веселин, Весела, Веско, Васка и сродни.
В националните показа Свети Василий защищава от зли сили, вълшебства, уроки и душевни болести. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на неверните стремежи.
Голяма част от ритуалите в навечерието на Васильовден са близки до тези на Бъдни вечер – още веднъж се прикадява трапезата, стопанинът разчупва пита с пара и дава на всеки член на фамилията, огънят би трябвало да гори през цялата нощ, а трапезата не се раздига.
Най-важният обаче, присъщ единствено за Васильовден е коленето на петел на прага на къщата. Вярва се, че той носи шанса – и според дали ще влезе или излезе от къщата, се гадае за идната година.
Жертвеният петел (можем да сменяем с кокошка или пуйка) се цялостни с ориз или се пече със зеле – това е и главното ядене на празничната софра. На масата също по този начин се поставя пача от заколеното на Коледа прасе, мед, орехи, жито, ошав и баница с шансове.
Сред ритуалите и обредите, свързани с Васильовден, още са:
Най-възрастната жена прави прекадяване на трапезата и дома и кани Св. Васил на вечеря, като го вика през комина на печката. Тази " покана " не е позната във всички краища на страната, само че прекадяването е бит, който се съблюдава на всички места.
Празничната софра е локална, свинското обичайно участва, съпроводено от кисело зеле, като се избира пачата. Особено забавен и заслужаващ внимание е фактът, че това е единственият случай на ритуална приложимост на свинско месо в българската духовна просвета – то не се прекадява за нито един различен празник или мотив.
На трапезата на Васильовден се сервира и обичайна българска баница, наричана още млин за този празник, като късметчета за гадаене каква ще е новата година се поставят в нея по сходство на тези в баницата за Бъдни вечер и за посрещането на новата година.
От изключително значение за празника е приготвяният ритуален самун – пита без мая, която особено се прави за Свети Василий. За да измолят изобилие на земята от него и здраве за добитъка, с цел да са цялостни хамбарите и кошарите, с цел да е обилие и богато да ражда земята, в питата се поставя сребърна пара, а домакинята, която я е месила, би трябвало да допре дръвчетата, земята в градината, кошерите на пчелите и кошарите на животните, с цел да са здрави и да се роят, преди да измие ръцете си, откакто е замесила хляба.
В някои краища от страната старите хора гадаят по дрянови клонки, хвърлени в огъня, по люспи от лук или по въглени от огнището какво ще е здравето на членовете на фамилията и какъв ще е добивът от културите, коя ще е най-плодородната и най-раждащата.
По православния календар на този ден се отбелязва паметта на Свети Василий Велики - един от тримата отци на вселенската черква. Той бил свещеник в Кесария, Мала Азия, мъдрец и публицист във време на църковни раздори и новопоявяващи се ереси. Посветил живота си на добротворството и битката с арианството – разкол, която отричала божественият генезис на Исус Христос. Имен ден честват: Васил, Василка, Веселина, Веселин, Весела, Веско, Васка и сродни.
В националните показа Свети Василий защищава от зли сили, вълшебства, уроки и душевни болести. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на неверните стремежи.
Голяма част от ритуалите в навечерието на Васильовден са близки до тези на Бъдни вечер – още веднъж се прикадява трапезата, стопанинът разчупва пита с пара и дава на всеки член на фамилията, огънят би трябвало да гори през цялата нощ, а трапезата не се раздига.
Най-важният обаче, присъщ единствено за Васильовден е коленето на петел на прага на къщата. Вярва се, че той носи шанса – и според дали ще влезе или излезе от къщата, се гадае за идната година.
Жертвеният петел (можем да сменяем с кокошка или пуйка) се цялостни с ориз или се пече със зеле – това е и главното ядене на празничната софра. На масата също по този начин се поставя пача от заколеното на Коледа прасе, мед, орехи, жито, ошав и баница с шансове.
Сред ритуалите и обредите, свързани с Васильовден, още са:
Най-възрастната жена прави прекадяване на трапезата и дома и кани Св. Васил на вечеря, като го вика през комина на печката. Тази " покана " не е позната във всички краища на страната, само че прекадяването е бит, който се съблюдава на всички места.
Празничната софра е локална, свинското обичайно участва, съпроводено от кисело зеле, като се избира пачата. Особено забавен и заслужаващ внимание е фактът, че това е единственият случай на ритуална приложимост на свинско месо в българската духовна просвета – то не се прекадява за нито един различен празник или мотив.
На трапезата на Васильовден се сервира и обичайна българска баница, наричана още млин за този празник, като късметчета за гадаене каква ще е новата година се поставят в нея по сходство на тези в баницата за Бъдни вечер и за посрещането на новата година.
От изключително значение за празника е приготвяният ритуален самун – пита без мая, която особено се прави за Свети Василий. За да измолят изобилие на земята от него и здраве за добитъка, с цел да са цялостни хамбарите и кошарите, с цел да е обилие и богато да ражда земята, в питата се поставя сребърна пара, а домакинята, която я е месила, би трябвало да допре дръвчетата, земята в градината, кошерите на пчелите и кошарите на животните, с цел да са здрави и да се роят, преди да измие ръцете си, откакто е замесила хляба.
В някои краища от страната старите хора гадаят по дрянови клонки, хвърлени в огъня, по люспи от лук или по въглени от огнището какво ще е здравето на членовете на фамилията и какъв ще е добивът от културите, коя ще е най-плодородната и най-раждащата.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ