Празнуваме Васильовден
На 1 януари Българската православна черква отбелязва Васильовден или Сурваки . На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики , който е един от огромните философи и писатели на Раннохристиянската черква.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий с обичая сурвакане . На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани . На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.
Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии . Както коледарите, и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага. И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво.
Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, само че неговите плодове се берат последни. Те се употребяват в националната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Наред с Коледа, и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници , тъй като по-голяма част от ритуалите и обредите осъществявани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна софра: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий с обичая сурвакане . На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани . На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.
Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии . Както коледарите, и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага. И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво.
Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, само че неговите плодове се берат последни. Те се употребяват в националната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Наред с Коледа, и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници , тъй като по-голяма част от ритуалите и обредите осъществявани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна софра: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ




