И днес е празник - на новото начало, късмета и благословията
На 1 януари България отбелязва Васильовден – един от най-светлите и алегорични празници в националния и християнския календар. Денят е отдаден на Свети Василий Велики, само че в националните вярвания той е доста повече от църковен празник – това е началото на новата година, денят, който „ задава ориста “ за идните месеци.
Свети Василий Велики е един от най-значимите християнски светци, архиепископ на Кесария Кападокийска, богослов и покровител на бедните. В националното схващане той се уважава като настойник на дома, здравето и плодородието, а името му се свързва с благополучие и отбрана от злото.
В националната традиция Васильовден е прочут още като Сурва, Сурваки или Сурова година. Това е денят, в който децата сурвакат – с украсени сурвачки от дрян, знак на здраве, дългоденствие и мощ. Сурвакарите обикалят домовете и изричат благословии за здраве, благодат и благополучие, а стопаните ги подаряват с лакомства и пари.
Смята се, че първият човек, който влезе в дома на Васильовден, е извънредно значим – той е „ полазникът “. Ако е добър, трудолюбив и ухилен човек, годината ще бъде сполучлива.
Трапезата на Васильовден е богата и обредна. Традиционно се подготвят: баница с шансове – за здраве, обич, пари и успех; свинско месо – знак на обилие и плодородие; жито, фасул, питка – за благодат и цялостна къща; вино и ракия – за здраве и забавление. Според поверието каквато е трапезата, такава ще е и годината – по тази причина нищо не трябва да липсва.
Народните вярвания повеляват на Васильовден:
да не се караме и не спорим;
да не заемаме пари;
да стартираме деня с положителни мисли и усмивка, тъй като „ както я започнеш, такава ще е годината “.
На 1 януари имен ден честват: Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина, Венко, Венета, Василий и всички производни на името.
Васильовден не е просто дата в календара. Той е религия в новото начало, вяра за по-добра година и увещание, че всяка година стартира с избор – какви хора желаеме да бъдем и каква диря да оставим.
Нека Васильовден донесе здраве, мир и благополучие във всеки дом, а новата година да стартира с положително – тъй като положителното постоянно се връща.
Свети Василий Велики е един от най-значимите християнски светци, архиепископ на Кесария Кападокийска, богослов и покровител на бедните. В националното схващане той се уважава като настойник на дома, здравето и плодородието, а името му се свързва с благополучие и отбрана от злото.
В националната традиция Васильовден е прочут още като Сурва, Сурваки или Сурова година. Това е денят, в който децата сурвакат – с украсени сурвачки от дрян, знак на здраве, дългоденствие и мощ. Сурвакарите обикалят домовете и изричат благословии за здраве, благодат и благополучие, а стопаните ги подаряват с лакомства и пари.
Смята се, че първият човек, който влезе в дома на Васильовден, е извънредно значим – той е „ полазникът “. Ако е добър, трудолюбив и ухилен човек, годината ще бъде сполучлива.
Трапезата на Васильовден е богата и обредна. Традиционно се подготвят: баница с шансове – за здраве, обич, пари и успех; свинско месо – знак на обилие и плодородие; жито, фасул, питка – за благодат и цялостна къща; вино и ракия – за здраве и забавление. Според поверието каквато е трапезата, такава ще е и годината – по тази причина нищо не трябва да липсва.
Народните вярвания повеляват на Васильовден:
да не се караме и не спорим;
да не заемаме пари;
да стартираме деня с положителни мисли и усмивка, тъй като „ както я започнеш, такава ще е годината “.
На 1 януари имен ден честват: Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина, Венко, Венета, Василий и всички производни на името.
Васильовден не е просто дата в календара. Той е религия в новото начало, вяра за по-добра година и увещание, че всяка година стартира с избор – какви хора желаеме да бъдем и каква диря да оставим.
Нека Васильовден донесе здраве, мир и благополучие във всеки дом, а новата година да стартира с положително – тъй като положителното постоянно се връща.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ