На 1 януари 2026 г. България ще стане пълноправен член

На 1 януари 2026 година България ще стане пълновръстен член на еврозоната, с което ще приключи процесът на цялостна евроинтеграция на нашата страна, почнал на 1 януари 2007 година с присъединението ни към Европейския съюз.

Еврото ще размени българския лев, който е основан през 1880 година Любопитното е, че при въвеждането му левът е бил приравнен към златния френски франк, а в последните години от своето битие след въвеждането на Валутния ръб през 1997 година националната ни валута бе обвързана с дойче марката, а след 1999 година и с еврото.

В първите години от своята история левът се постанова последователно, в страната не престават да циркулират и други парични знаци, най-вече турски, румънски, сръбски, съветски и други Тази обстановка се резервира до края на 1886 година, когато публично със закон се прекратява използването на други монети.

Първите български монети от 2,5 и 10 стотинки са отсечени във Англия през 1881 година На идната година са появяват сребърните монети от 1 и 2 лв., през 1883 – от 50 стотинки, през 1885 са секат огромни сребърни монети от 5 лв.. Монети от тези номинали от сребро се секат и през идващите години до 1916 година, когато емисията не е пусната в послание. Това се случва в разгара на Първата международна война.

До огромната война българският лев с помощта на участието си в Латинския монетен съюз и обвързването си със златния франк е извънредно постоянна и конвертируема валута в цяла Европа.

България отсича две златни излъчвания в Австро-Унгария. Първата е от 1894 година с номинали от 10, 20 и 100 лв., а втората е от 1912 година Тя е във връзка на годишнината от оповестяването на Независимостта на Царство България през 1908 година Емисията от 1912 година, която включва две монети от 20 и 100 лв., има по този начин наречения ристрайк. Това е наново насичане на монетите през 1969 година от Българска народна банка в тираж от 1000 бройки всяка.

Българските златни монети на Княжество, а по-късно Царство България имат висока нумизматична стойност. На търг на Кюнкер преди към 2 години една монета от 100 златни лв. бе продадена за баснословната сума от 75 хиляди евро на чукче, което неведнъж надхвърляше прогнозната цена. Обяснението за тази прекомерно висока цена се крие в повишения интерес към колекциониране на български монети от новопоявили се заможни българи. Другата причина за сериозния растеж на повишаване на българските монети от този интервал е обвързвана с инфлацията, геополитическите процеси и идното ни влизане в еврозоната, като последното е несъмнено един позитивен развой.

До 1952 година всички монети се секат в чужбина, материалите са сребро, мед, по време на войните се появяват цинкови, а по-късно и от алуминиеви сплави. През тази година България за пръв път отсича сама монети в основания през 1951 година Монетен двор.

От втората половина на 60-те години стартира и отсичането на юбилейни монети. Те са направени от мед, сребро и злато и са отдадени на разнообразни годишнини. От 1965 година до измененията през 1989 година са отсечени 6 златни монети, като най-известната с формален тираж 2000 брой е „ 1300 години България “, която излиза през 1981 година

Тази година се навършиха 140 години от първите банкноти в България. Тяхната историята стартира в годината на Съединението, когато със закон се дава на Българска народна банка монополното право да издава банкноти.

Първите български банкноти са отпечатани в столицата на тогавашната Руска империя Санкт Петербург. В Петербург са отпечатани две серии от банкноти – 20 лв. злато и 50 лв. злато. По това време българският лев е имал златно покритие и всеки е можел да получи против него съответната стойност в злато. Тази непоклатимост на българските финанси основава удобни благоприятни условия през идващите десетилетия след Съединението до експлоадирането на Първата международна война за финансирането на националното стопанство.

В доста малко страни по света са се запазили първите банкноти. България е едно от дребното изключения. Първата българска банкнота от 20 лв. злато през днешния ден може да бъде забелязана в Регионалния исторически музей в Габрово.

През 1891 година е признат закон, допускащ на Българска народна банка да издава и банкноти със сребърно покритие в размер 1/3 от номинала. През идващите години златният стандарт от време на време се анулира и възвръща, а съотношението в сребърния стандарт се трансформира. След Балканските войни и Първата международна война, при започване на 1919 година закон прекратява обмяната на левове против злато и сребро. Златното покритие на българския лев се възвръща със закон през 1924 година

Първите български банкноти са отпечатани у нас през 30-те години на ХХ век. След 9-то септемврийския прелом България печата банкноти главно с лика на Георги Димитров на огромните номинали от 5, 10 и 20 лв.. На банкнотата от 1 лев е Шипка, а на тази от 2 лв. – фамозната гроздоберачка.

След измененията от 10 ноември 1989 година и инфлацията, която непрекъснато галопира, с цел да се стигне до гладната Виденова зима от 1996-1997 година, когато 1 $ стигаше съвсем 5000 лв., номиналите на книжните пари непрестанно растяха. Краят на банкнотите с доста нули пристигна с въвеждането на валутния ръб и деноминацията от лятото на 1997 година Оттогава в обращение бяха банкноти от 1, 2, 5, 10, 20, 50 и 100 лв. с ликовете на известни българи като Свети Йоан Рилски, Свети Паисий Хилендарски, художника Иван Милен, Петър Берон, Стефан Стамболов, Пенчо Славейко, Алеко Константинов.

Още вести от деня – четете тук