Всички политици заявяват - няма да пипаме данъците. Ще се наложи да ги пипате
На 1 януари 2024 година България би трябвало да вкара, както всички страни членки на Европейски Съюз и на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, най-малък 15- процентен корпоративен налог за огромните корпорации, които оперират в страните членки и Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Това е обвързване, което сме поели, не знам за какво се пропуща сега, съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров пред Българска национална телевизия.
" Не знам за какво всички политици декларират - няма да пипаме налозите – вие ще ги пипате, тъй като ще ви се наложи да ги пипате ", посочи Димитров.
По думите му тези 15 % корпоративен налог на годишна база са 2 милиарда лв. повече пари като доходи.
" Нали търсим един милиард, след шест-седем месеца ще ни се наложи да го създадем ", сподели Димитров и добави, че по този начин ще въведем необлагаем най-малко еднакъв на минималната работна заплата, което коства милиард и половина лв. на бюджет.
КНСБ от дълго време упорства данъчната политика да върви към уеднаквяване – 15% Данък добавена стойност, 15% корпоративен налог облага, 15% налог върху приходите с необлагаем най-малко, еднакъв на минималната работна заплата. Според синдиката по този начин данъчната политика ще бъде надалеч по-справедлива.
" Без ограничения в приходната част мъчно можем да стигнем тези заветни три % бюджетен недостиг ", уточни Димитров.
В края на предходната година Европейски Съюз одобри решение за въвеждане на минимална данъчна ставка за огромните компании, опериращи в Европейски Съюз. Идеята за документа идва от самодейността на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за ограничението на данъчната конкуренция сред страните посредством въвеждане на световен данъчен най-малко. Преди това водачите на страните от Г-20 поддържаха съглашение за въвеждане на най-малък корпоративен налог за мултинационални предприятия.
Според Димитров в разходната част на бюджета има две мощно повишени пера - финансовите разноски, които за 2023 година са увеличени двойно по отношение на предходната година, както и издръжката на министерствата.
" 2022 година сме изпълнили 5,5 милиарда финансови разноски, а България изобщо откогато има бюджет в последните 30 години, е изпълнявала най-много 7,5 милиарда - и то при положителни времена, положително положение ", сподели той.
И добави, че издръжката на министерствата и ведомствата през 2022 година също е мощно повишена - през 2022 година е повишена с 40%, в този момент се предлага растеж с още толкоз.
" Не става дума за издръжката на чиновниците, а за ток, вода и други разноски, които не могат да обосноват това нарастване. Само от тези две извършения в разходната част, над 4 милиарда лева могат да бъдат спестени и като прибавим ограниченията в приходната част, считам, че бюджетът може да бъде докаран до 6 милиарда недостиг, което води до тези заветни 3%. Вярно е, че министерството на финансите е подготвило и втори, авариен вид на бюджета с доста по-нисък недостиг ", сподели още Димитров.
Според него министерството е предложило настоящия вид по политически съображения.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
" Не знам за какво всички политици декларират - няма да пипаме налозите – вие ще ги пипате, тъй като ще ви се наложи да ги пипате ", посочи Димитров.
По думите му тези 15 % корпоративен налог на годишна база са 2 милиарда лв. повече пари като доходи.
" Нали търсим един милиард, след шест-седем месеца ще ни се наложи да го създадем ", сподели Димитров и добави, че по този начин ще въведем необлагаем най-малко еднакъв на минималната работна заплата, което коства милиард и половина лв. на бюджет.
КНСБ от дълго време упорства данъчната политика да върви към уеднаквяване – 15% Данък добавена стойност, 15% корпоративен налог облага, 15% налог върху приходите с необлагаем най-малко, еднакъв на минималната работна заплата. Според синдиката по този начин данъчната политика ще бъде надалеч по-справедлива.
" Без ограничения в приходната част мъчно можем да стигнем тези заветни три % бюджетен недостиг ", уточни Димитров.
В края на предходната година Европейски Съюз одобри решение за въвеждане на минимална данъчна ставка за огромните компании, опериращи в Европейски Съюз. Идеята за документа идва от самодейността на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за ограничението на данъчната конкуренция сред страните посредством въвеждане на световен данъчен най-малко. Преди това водачите на страните от Г-20 поддържаха съглашение за въвеждане на най-малък корпоративен налог за мултинационални предприятия.
Според Димитров в разходната част на бюджета има две мощно повишени пера - финансовите разноски, които за 2023 година са увеличени двойно по отношение на предходната година, както и издръжката на министерствата.
" 2022 година сме изпълнили 5,5 милиарда финансови разноски, а България изобщо откогато има бюджет в последните 30 години, е изпълнявала най-много 7,5 милиарда - и то при положителни времена, положително положение ", сподели той.
И добави, че издръжката на министерствата и ведомствата през 2022 година също е мощно повишена - през 2022 година е повишена с 40%, в този момент се предлага растеж с още толкоз.
" Не става дума за издръжката на чиновниците, а за ток, вода и други разноски, които не могат да обосноват това нарастване. Само от тези две извършения в разходната част, над 4 милиарда лева могат да бъдат спестени и като прибавим ограниченията в приходната част, считам, че бюджетът може да бъде докаран до 6 милиарда недостиг, което води до тези заветни 3%. Вярно е, че министерството на финансите е подготвило и втори, авариен вид на бюджета с доста по-нисък недостиг ", сподели още Димитров.
Според него министерството е предложило настоящия вид по политически съображения.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ