Фискалният съвет: Увеличи ли се инфлацията в Хърватия след влизането в еврозоната
На 1 януари 2023 година Хърватия публично одобри еврото като своя валута, ставайки двадесетата страна членка на еврозоната. Решението провокира опасения измежду обществото и специалистите по отношение на евентуални инфлационни последици от валутната смяна.
Това се показва в разбор на Фискалният съвет на България, отдаден на един от най-спорните въпроси към приемането на еврото - евентуалното повдигане на цените при промяната на валутата. Оттам преглеждат какво се е случило с инфлацията в Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия след влизането им в еврозоната.
По-специално от Фискалния съвет се концентрират върху динамичността на инфлацията в Хърватска в интервала 2022 - април 2025 година
На база оценените данни, въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се прави оценка като минимално.
Още преди присъединението към еврозоната, Хърватия се сблъска с висока инфлация, достигайки 13% на годишна база през ноември 2022 година Основните аргументи за този растеж бяха световни — внезапно повишаване на силата и съществени спирания във веригите за доставки. Въпреки опасенията, след въвеждането на еврото инфлацията стартира стабилно да понижава. През януари 2023 година тя беше 12.5%, през февруари - 11.7%, до постигане на 5.4% през декември същата година и 4.3% през март 2025 година Тези данни демонстрират, че самата валутна смяна е имала нищожно, даже леко дефлационно въздействие върху потребителските цени.
Оценка на Евростат за интервала януари - март 2023 година демонстрира, че приносът на еврото към инфлацията е бил сред 0.04 и 0.20 процентни пункта месечно - минимално и краткотрайно нарастване. Въпреки това, публичното усещане не отразява тази статистика. Много консуматори споделят, че са забелязали растеж в цените на ежедневни артикули и услуги. Причината за това противоречие сред данни и усещане е отчасти в неналичието на задоволително връзка от страна на обществените институции по отношение на действителните стопански фактори. Всъщност, инфлационните трендове в Хърватия след приемането на еврото се обуславят главно от външни стопански събития, а не от самото въвеждане на единната валута.
Този резултат не е пояснен съответно от обществените институции в Хърватия, макар че се поставят старания за създаване на ефикасна информационна тактика и за отговор на въпросите, които пораждат нерешителност и терзания измежду популацията.
В допълнение, обществените управляващи започнаха редица стъпки за ценови надзор, които се оказаха спорни и релативно неефективни. Тези дейности на хърватските управляващи може да са урок, който не трябва да бъде ползва от българското държавно управление при възможни първични промени.
Преминаването към еврото в Хърватия породи известни терзания, само че наличните данни сочат, че инфлационният резултат е слаб и временен. Основен фактор за ценовите съмнения остават световните стопански условия, а не валутната смяна.
Румен Гълъбинов за еврото: Все едно сме 1997 година със промяната на остарелия лев
Според икономиста България дава отговор на условията за еврозноната още от 2020 година насам
Подобни процеси се следят и в други източноевропейски страни, които минаха към еврото след присъединението си към Европейския съюз. Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също изпитаха кратковременно и умерено нарастване на инфлацията в първите месеци след валутната смяна. В множеството случаи тези резултати се концентрираха в бранша на услугите - най-много заведения за хранене, кафенета и персонални грижи. Данни на Евростат и Европейската централна банка демонстрират нарастване на инфлацията с към 0.2 до 0.3 процентни пункта. Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира в границите на първите няколко месеца след приемането на еврото.
В дълготраен проект инфлацията в тези страни не се отличава доста от междинната за еврозоната. Литва и Естония означиха по-високи равнища на инфлация в интервала 2021-2023 година, само че това се дължеше на енергийната рецесия и структурната им взаимозависимост от импорт. Словакия, от своя страна, резервира относителна ценова непоклатимост с помощта на устойчивите си макроикономически политики.
Опитът на тези четири страни като цяло демонстрира, че резултатите от присъединението към еврозоната върху инфлацията са краткотрайни, изключително когато процесът е съпроводен с ефикасни ограничения за ценова бистрота и пазарен контрол.
Валдис Домбровскис: Време е България пълноценно да се възползва от еврото
Според него приемането на еврото ще помогне за икономическо развиване на страната ни
Това се показва в разбор на Фискалният съвет на България, отдаден на един от най-спорните въпроси към приемането на еврото - евентуалното повдигане на цените при промяната на валутата. Оттам преглеждат какво се е случило с инфлацията в Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия след влизането им в еврозоната.
По-специално от Фискалния съвет се концентрират върху динамичността на инфлацията в Хърватска в интервала 2022 - април 2025 година
На база оценените данни, въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се прави оценка като минимално.
Още преди присъединението към еврозоната, Хърватия се сблъска с висока инфлация, достигайки 13% на годишна база през ноември 2022 година Основните аргументи за този растеж бяха световни — внезапно повишаване на силата и съществени спирания във веригите за доставки. Въпреки опасенията, след въвеждането на еврото инфлацията стартира стабилно да понижава. През януари 2023 година тя беше 12.5%, през февруари - 11.7%, до постигане на 5.4% през декември същата година и 4.3% през март 2025 година Тези данни демонстрират, че самата валутна смяна е имала нищожно, даже леко дефлационно въздействие върху потребителските цени.
Оценка на Евростат за интервала януари - март 2023 година демонстрира, че приносът на еврото към инфлацията е бил сред 0.04 и 0.20 процентни пункта месечно - минимално и краткотрайно нарастване. Въпреки това, публичното усещане не отразява тази статистика. Много консуматори споделят, че са забелязали растеж в цените на ежедневни артикули и услуги. Причината за това противоречие сред данни и усещане е отчасти в неналичието на задоволително връзка от страна на обществените институции по отношение на действителните стопански фактори. Всъщност, инфлационните трендове в Хърватия след приемането на еврото се обуславят главно от външни стопански събития, а не от самото въвеждане на единната валута.
Този резултат не е пояснен съответно от обществените институции в Хърватия, макар че се поставят старания за създаване на ефикасна информационна тактика и за отговор на въпросите, които пораждат нерешителност и терзания измежду популацията.
В допълнение, обществените управляващи започнаха редица стъпки за ценови надзор, които се оказаха спорни и релативно неефективни. Тези дейности на хърватските управляващи може да са урок, който не трябва да бъде ползва от българското държавно управление при възможни първични промени.
Преминаването към еврото в Хърватия породи известни терзания, само че наличните данни сочат, че инфлационният резултат е слаб и временен. Основен фактор за ценовите съмнения остават световните стопански условия, а не валутната смяна.
Румен Гълъбинов за еврото: Все едно сме 1997 година със промяната на остарелия лев
Според икономиста България дава отговор на условията за еврозноната още от 2020 година насам
Подобни процеси се следят и в други източноевропейски страни, които минаха към еврото след присъединението си към Европейския съюз. Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също изпитаха кратковременно и умерено нарастване на инфлацията в първите месеци след валутната смяна. В множеството случаи тези резултати се концентрираха в бранша на услугите - най-много заведения за хранене, кафенета и персонални грижи. Данни на Евростат и Европейската централна банка демонстрират нарастване на инфлацията с към 0.2 до 0.3 процентни пункта. Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира в границите на първите няколко месеца след приемането на еврото.
В дълготраен проект инфлацията в тези страни не се отличава доста от междинната за еврозоната. Литва и Естония означиха по-високи равнища на инфлация в интервала 2021-2023 година, само че това се дължеше на енергийната рецесия и структурната им взаимозависимост от импорт. Словакия, от своя страна, резервира относителна ценова непоклатимост с помощта на устойчивите си макроикономически политики.
Опитът на тези четири страни като цяло демонстрира, че резултатите от присъединението към еврозоната върху инфлацията са краткотрайни, изключително когато процесът е съпроводен с ефикасни ограничения за ценова бистрота и пазарен контрол.
Валдис Домбровскис: Време е България пълноценно да се възползва от еврото
Според него приемането на еврото ще помогне за икономическо развиване на страната ни
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ