Време за сценарии за Европа
На 1 януари 2007 година тогавашният министър председател Сергей Станишев сложи алегорично България на картата на Европейски Съюз. Единайсет години по-късно отрицателните сюжети за Европа пресъздават действителностите у нас.
© STOYAN NENOV Спасимир Домарадски е приключил НГДЕК в София и Ягелонския университет в Краков. Преподавател е по политически науки в университета " Лазарски " във Варшава, член на редакцията на " Рес Публика нова " и на " Група Европа " към Представителството на Европейска комисия в Полша. Още по тематиката
Неуспешният поход към еврото
Влизането на България в еврозоната се отсрочва с още няколко години поради нерешените проблеми в банковата система
24 май 2018 България е изпреварила някои от мрачните прогнози със симбиозата сред фасадна народна власт и участие в Европейски Съюз.
Миналата година Европейската комисия показа пет сюжета за бъдещето на Европейски Съюз. Дебатът трябваше да бъде канализиран към вероятностите дали интеграцията да продължава както до момента, да се задълбочи, да се ограничи (и да се търси по-висока ефективност), или целият развой да се сведе до общия пазар.
Година по-късно Visegrad Insight и German Marshall Fund начертаха пет сюжета за страните от Централна Европа (ЦЕ) през идващите седем години. Изходната точка са нелибералните трендове в Унгария и Полша.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Първият сюжет планува успех на нелиберализма освен в района, само че и в целия Европейски Съюз, което би довело до еволюционен ремонт на главните европейски правила – демокрацията и правовата страна. Като резултат европейският план деградира до зона за свободна търговия сред номинални демокрации.
Във втория тези трендове остават районен политически фолклор. Германско-френският мотор ще задвижи напред интеграцията и централноевропейските страни ще бъдат принудени да избират своята позиция по отношение на Брюксел, което ще докара до разпадането на ЦЕ като политически блок.
Третият слага в центъра външни фактори (миграционен напън, световно стопляне, дестабилизация в съседство на ЕС), които ще доведат до политическо единение в Европейски Съюз. Държавите от ЦЕ ще бъдат в периферията, до момента в който стопански разтърсвания не провокират нова вълна от евроентусиазъм. Резултатът ще е доста по-сплотен Европейски Съюз към 2025 година
Четвъртият вид предвещава политическа гражданска война на младите, която ще измести елита след студената война и ще докара отпред напредничав и проинтеграционен хайлайф. Последният сюжет насочва към риториката на Доналд Тръмп, която вещае американско оттегляне от Европа - в случай че тя отхвърля да сложи сигурността си като приоритет, без значение от съветската военна и политическа интензивност. Държавите от Централна Европа, изолирани поради нелибералния си темперамент, ще търсят двустранни контракти за сигурност и ще се концентрират върху отбрана на страната.
Някои от описаните вероятности са ни добре познати действителности. Разпространението на нелибералната власт в Европейски Съюз ще пресъздаде присъщото за България правене на политика. Периферизацията може да изпрати част от средноевропейските страни там, където през днешния ден е България. Евентуалното обвързване на еврофондовете с върховенството на закона е по-скоро удължаване на прецедентите, основани от България и Румъния след 2007.
Българският опит изпреварва някои от сюжетите. Симбиозата сред фасадна народна власт и участие в Европейски Съюз сътвори способи на общуване сред непознати по същността си визии и политики. Пълноправното участие на България е лимитирано от неофициални и политически механизми. Присъединяването към Шенген и еврозоната няма да се материализира без действителни промени в правосъдната система. Тези промени обаче ще застрашат съществуването освен на патологичните политически практики, само че и на самия политически хайлайф.
Каква е политическата процедура в България е обществена загадка. Обществените поръчки са механизмът, посредством който властта пренасочва държавните средства в частни/собствени ръце. Нагаждането на условия към реализатори и обезпеченият им триумф обезсмислят концепцията за качество и конкурентност. Липсата на самостоятелна прокуратура и правосъдна система не може да бъде заместена с няколко зрелищни ареста и еднолични разпоредби на премиера. Тези способи са присъщи за властническите режими.
И въпреки всичко с такава действителност България е член на Европейски Съюз, управляващите й са публични сътрудници в европейските каузи. Затова се обрисува още един сюжет за разнообразни степени на интеграция. Демократичното европейско ядро ще държи източноевропейските сатрапи на една ръка разстояние, наливайки подаяния против политическа непоклатимост. Сатрапите ще пазят позицията си с авторитаризъм, завит в демократична реторика. Елитът ще преуспява, до момента в който останалата част ще оцелява. Задълбочаващата се бездна ще докара до социална радикализация в търсене на други възможности. Вътрешната дестабилизация ще сложи под подозрение участието в Европейски Съюз и ще даде причини на европейските елити да продължат интеграцията без нестабилните безправови страни. Разбира се, това е единствено още едно допустимо развиване.
© STOYAN NENOV Спасимир Домарадски е приключил НГДЕК в София и Ягелонския университет в Краков. Преподавател е по политически науки в университета " Лазарски " във Варшава, член на редакцията на " Рес Публика нова " и на " Група Европа " към Представителството на Европейска комисия в Полша. Още по тематиката
Неуспешният поход към еврото
Влизането на България в еврозоната се отсрочва с още няколко години поради нерешените проблеми в банковата система
24 май 2018 България е изпреварила някои от мрачните прогнози със симбиозата сред фасадна народна власт и участие в Европейски Съюз.
Миналата година Европейската комисия показа пет сюжета за бъдещето на Европейски Съюз. Дебатът трябваше да бъде канализиран към вероятностите дали интеграцията да продължава както до момента, да се задълбочи, да се ограничи (и да се търси по-висока ефективност), или целият развой да се сведе до общия пазар.
Година по-късно Visegrad Insight и German Marshall Fund начертаха пет сюжета за страните от Централна Европа (ЦЕ) през идващите седем години. Изходната точка са нелибералните трендове в Унгария и Полша.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Първият сюжет планува успех на нелиберализма освен в района, само че и в целия Европейски Съюз, което би довело до еволюционен ремонт на главните европейски правила – демокрацията и правовата страна. Като резултат европейският план деградира до зона за свободна търговия сред номинални демокрации.
Във втория тези трендове остават районен политически фолклор. Германско-френският мотор ще задвижи напред интеграцията и централноевропейските страни ще бъдат принудени да избират своята позиция по отношение на Брюксел, което ще докара до разпадането на ЦЕ като политически блок.
Третият слага в центъра външни фактори (миграционен напън, световно стопляне, дестабилизация в съседство на ЕС), които ще доведат до политическо единение в Европейски Съюз. Държавите от ЦЕ ще бъдат в периферията, до момента в който стопански разтърсвания не провокират нова вълна от евроентусиазъм. Резултатът ще е доста по-сплотен Европейски Съюз към 2025 година
Четвъртият вид предвещава политическа гражданска война на младите, която ще измести елита след студената война и ще докара отпред напредничав и проинтеграционен хайлайф. Последният сюжет насочва към риториката на Доналд Тръмп, която вещае американско оттегляне от Европа - в случай че тя отхвърля да сложи сигурността си като приоритет, без значение от съветската военна и политическа интензивност. Държавите от Централна Европа, изолирани поради нелибералния си темперамент, ще търсят двустранни контракти за сигурност и ще се концентрират върху отбрана на страната.
Някои от описаните вероятности са ни добре познати действителности. Разпространението на нелибералната власт в Европейски Съюз ще пресъздаде присъщото за България правене на политика. Периферизацията може да изпрати част от средноевропейските страни там, където през днешния ден е България. Евентуалното обвързване на еврофондовете с върховенството на закона е по-скоро удължаване на прецедентите, основани от България и Румъния след 2007.
Българският опит изпреварва някои от сюжетите. Симбиозата сред фасадна народна власт и участие в Европейски Съюз сътвори способи на общуване сред непознати по същността си визии и политики. Пълноправното участие на България е лимитирано от неофициални и политически механизми. Присъединяването към Шенген и еврозоната няма да се материализира без действителни промени в правосъдната система. Тези промени обаче ще застрашат съществуването освен на патологичните политически практики, само че и на самия политически хайлайф.
Каква е политическата процедура в България е обществена загадка. Обществените поръчки са механизмът, посредством който властта пренасочва държавните средства в частни/собствени ръце. Нагаждането на условия към реализатори и обезпеченият им триумф обезсмислят концепцията за качество и конкурентност. Липсата на самостоятелна прокуратура и правосъдна система не може да бъде заместена с няколко зрелищни ареста и еднолични разпоредби на премиера. Тези способи са присъщи за властническите режими.
И въпреки всичко с такава действителност България е член на Европейски Съюз, управляващите й са публични сътрудници в европейските каузи. Затова се обрисува още един сюжет за разнообразни степени на интеграция. Демократичното европейско ядро ще държи източноевропейските сатрапи на една ръка разстояние, наливайки подаяния против политическа непоклатимост. Сатрапите ще пазят позицията си с авторитаризъм, завит в демократична реторика. Елитът ще преуспява, до момента в който останалата част ще оцелява. Задълбочаващата се бездна ще докара до социална радикализация в търсене на други възможности. Вътрешната дестабилизация ще сложи под подозрение участието в Европейски Съюз и ще даде причини на европейските елити да продължат интеграцията без нестабилните безправови страни. Разбира се, това е единствено още едно допустимо развиване.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ