Ави Льоб: Междузвездният обект 3I/ATLAS може да е извънземен космически кораб
На 1-ви юли 2025 година астрономите записаха необикновен обект, обозначен като 3I/ATLAS – третият доказан междузвезден обект след Оумуамуа (2017 г.) и кометата Борисов (2019 г.). Той навлезе в Слънчевата система с рекордната скорост от над 210 000 км/ч, а комата му (ядрото от газ и прах) доближава до към 24 км, което го прави най-голямото известно междузвездно тяло. Астрофизикът от Харвард Ави Льоб счита, че траекторията на полета на обекта е извънредно необикновена, и вижда и други признаци, че той може да е транспортен съд или извънземна разследваща сонда.
Защо Ави Льоб счита, че 3I/ATLAS може да е извънземен галактически транспортен съд
Астрофизикът от Харвардския университет професор Ави Льоб е един от дребното членове на академичната общественост, които намерено признават опцията за посещаване на извънземна сонда в границите на Слънчевата система. Той към този момент закупи популярност през 2017 година, когато допусна, че обектът Умуамуа може да е откъс от извънземна технология. Днес той изрича сходно съмнение за новия междузвезден клиент – 3I/ATLAS.
На пръв взор 3I/ATLAS наподобява на елементарна комета: тя има ядро и се движи по хиперболична орбита. Според Льоб обаче има няколко аномалии по едно и също време, които го карат да се съмнява, че става въпрос за комета.
1. Подозрително калибрирана траектория. Обектът не просто навлиза в Слънчевата система – той го прави по плоскостта на еклиптиката (най-плътната област, в която се намират планетите и множеството астероиди). Льоб пресметнал, че вероятността за подобен акуратен ъгъл на нахлуване за инцидентен междузвезден обект е по-малка от 0,2%. А самият маршрут на 3I/ATLAS минава наоколо до Марс, Венера и Юпитер, като че ли траекторията му е особено планувана за събиране на данни или инсталиране на разследващи устройства на най-близките до Земята планети. Вероятността инцидентен междузвезден обект да се срещне по едно и също време с всички тези планети е още по-малка – към 0,005%.
2. Стратегическо „ скриване “ от наблюдаващите. 3I/ATLAS ще извърши оптималното си доближаване към Слънцето на 29-ти октомври 2025 година, когато ще се намира на противоположната страна на земната орбита, зад Слънцето, което фрапантно ще затрудни наблюдението. Льоб съпоставя това със обстановка, в която „ извънземната сонда “ ловко употребява Слънцето като заслон за скрита маневра, преди да се приближи до Земята.
3.Характеристики на придвижването. 3I/ATLAS развива скорост над 210 000 км/ч или 58,3 километра в секунда – много над междинната за естествените тела от Слънчевата система. Льоб показва, че толкоз висока скорост може да е резултат от изкуствено ускоряване отвън нашата звездна система, изключително като се има поради необикновената му траектория.
4. Възможен аналог на задачата „ Галилео “. Ученият счита, че една извънземна цивилизация – в случай че съществува – би могла да изпрати разследващ уред в нашия бранш на галактиката, с цел да събере данни за планетните системи, в това число за Земята. Подобен уред би могъл да употребява гравитационното привличане на огромните планети (гравитационно маневриране), с цел да забавя, форсира или трансформира курса – както вършат нашите сонди.
При това Льоб е безапелационен: той не твърди, че 3I/ATLAS несъмнено е неестествен, само че споделя, че сме длъжни да проверим тази опция. Според него методът „ първо го опровергай, а след това се чуди “ прави науката догматична. Той съпоставя обстановката с работата на противопожарната тревога: „ в случай че сигналът се чува, по-добре е най-малко да го проверим, в сравнение с да го пренебрегваме “.
Льоб се базира и на опита си от предишното наблюдаване на Оумуамуа, при което е забелязал аномално ускоряване без следи от изпарен газ, което също сочи за евентуална изкуствена природа. Той акцентира: множеството пробиви в науката са се случили, когато някой е задал „ неуместен въпрос “ – и не се опасява да излезе отвън рамките на общоприетото.
Критиката и мнението на множеството астрономи
Основните специалисти в региона на междузвездните обекти остро подлагат на критика оценките на Льоб. Вече извършените наблюдения на обекта демонстрират постоянни признаци на кометна интензивност: прахови и газови излъчвания, промени в интензивността на светлината. Водещи астрономи, като Кристофър Линтот (Оксфорд) и Саманта Лоулър (Университетът в Реджина), назовават концепциите на Льоб за вероятния образован генезис на 3I/ATLAS „ смехотворност на кокили “ и изискват безапелационни доказателства, преди да плашат обществеността с извънземни. Самият Льоб признава, че „ най-вероятният сюжет е, че 3I/ATLAS е елементарна антична комета “. Но той ни приканва да не се отпускаме поради неповторимата ѝ траектория през Слънчевата система.
3I/Atlas се отличава с размерите си, а може би и със скоростта си. Тя не наподобява на мистериозната Умуамуа, само че не е и просто копие на кометата на Борисов. Тя е още едно парче от пъзела, което потвърждава, че междузвездното пространство е изпълнено с най-различни обекти. Само три обекта в историята – това доста ли е или малко? От една страна, всяко сходно изобретение е сензация. От друга, учените са уверени, че това е единствено върхът на айсберга.
Контекстът на възгледите на Льоб
Ави Льоб управлява „ Galileo Project “ – научна самодейност за търсене на следи от извънземни технологии и разбор на аномални обекти. Проектът включва събиране на данни от ексцентрични датчици, създаване на профилирани телескопи и анализиране на вероятни техносписъци в космоса. Откритостта към неконвенционални хипотези е в основата на Filosophy Galileo Project, макар че постоянно е подложена на критика от академичната общественост.
