На 1 септември 1898 г. в град Прилеп се ражда

На 1 септември 1898 година в град Прилеп се ражда Димитър Талев. Това име най-вероятно е запомнено още от ученическите години, както и с наличието на прословутата тетралогия „ Железният светилник “, „ Преспанските камбани “, „ Илинден “ и „ Гласовете ви слушам “. Едва ли някой е подозирал какво обръщение е скрил писателя в тези страници, само че можем да бъдем несъмнено, че когато за първи път посягаме към тях, би трябвало да се подготвим за едно сладкодумно пътешестване във времето, където да се разгърне една съвършена история на българите в македонска област. Ако би трябвало да се ласкаем от гения на този публицист, тогава би трябвало да благодарим на македонските издания, които съгласно внука на Талев, са съумели да прередактират изданията му и да ги популяризират в целия свят като свои лични.

Истината обаче не може да се редактира, колкото и да желаеме. А и в случай че би трябвало да бъдем почтени, толкоз комфортните промени са единствено още едно доказателство, че Талев не е просто публицист, а гений, който се ражда един път на век. Заради огромната му обич към родния град, поради детството си и красивите мемоари в съзнанието, Димитър съумява да трансформира страниците на своите романи в фотография на един исторически миг, когато към момента за свободата се шепне, а вместо облекчение, тази дума по-скоро носи боязън. Дори биографията на този публицист се разделя на две елементи. Малкият Димитър се ражда в семейство на железар и ковач, където се прокарват и корените на възрожденски национализъм.

Брат му Георги Талев е бунтовник във ВМОРО. За страдание първите земетресения в фамилията стартират, когато е още на 9-годишна възраст със загубата на татко му. Проблемите в фамилията се движат един след различен, а и историческия интервал, следван от Балканската и Междусъюзническата война продължава с кръвопролитията на Първата Световна война. В този интервал Талев учи в Прилеп, Солун, Скопие и Стара Загора, а през 1920 година приключва гимназията в Битоля. В началото е притеглен от медицината и философията и отделя време за един учебен срок в Загреб и по-късно във Виена през 1920-1921 година

Тази просвета не съумява да го плени и през 1925 година приключва славянска фиология в Софийския университет. Негови лектрои са професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов и Боян Пенев. Веднага след дипломирането идват и първите оферти за работа като теоретичен служащ, само че зовът на перото към този момент не търпи отсрочване. Първата му книга с разкази за деца – „ Сълзите на мама “ има триумф. Междувременно житейският опит съумява да помогне за още по-сериозното доближаване към религията. Само 2 години по-късно е коректор във вестник „ Македония “ – словото на дясното македонско придвижване. В идващите няколко ще стане редактор и в следствие – основен редактор. През 1931 година е и пратеник на Прилепското приятелство на IX Редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации.

Политическите земетресения в Македония и огромните безредици стартират да се усещат от ден на ден. През 1933 година е погубен шефът на вестника. Талев заема поста, само че осъзнава, че с това се излага на голям риск. Следващата година се разпускат всички допустимо партии и редакцията приключва своята активност. В този интервал писателят ще работи като помощник към вестник „ Зора “ и ще води литературния отдел сред 1938 година и 1944 година Една от огромните персонални нещастия за писателя е, че по този начин и не съумява да види родния си град назад в рамките на България. За малко време се надява, че наличието на Немската войска ще разреши тази граница да бъде непокътната, само че тези пристрастености завършват през 1944 година

Междувременно перото му е същински камшик за Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати. Някъде там се напомнят и думите на Мануш Стефанов, който в миналото е карал Талев да напише книги за Македония. Това е и единственото място за писателя, в което Македония и България могат да се съберат на едно място. Първите страници на „ Железният светилник “ към този момент са написани, когато идва 9 септември 1944 година С смяната на режима се трансформира и цялата политика за решаването на Македонския въпрос.

Пиринският край стартира дейна македонизация. Обвинен в национализъм, Талев е изпъден от Съюза на българските писатели. Само месец по-късно е задържан и арестуван в Софийския централе затвор, като ще стои там до март, идната година. Животът става сложен и съвсем неосъществим. Той ще минава от арест в арест, от трудов лагер в трудов лагер. Няколко пъти е бил покрай гибелта си, която най-вероятно е очаквал като същинско облекчение, само че за оцеляването се е грижила брачната половинка му и сълагерниците. За този интервал Талев не приказва толкоз доста, само че когато споделя преживяваното ще го опише като библейско предизвикателство:

„ Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти самичък знаеш какво е концлагер. Целият си под напрежение – да изживееш тази минута и след това идната, и след това идната. В този смисъл страдалчество няма. Не можеш да застанеш, да съзерцаваш, да кажеш: Аз пострадвам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това изпитание, значи си избавен. За малко, само че избавен. Това е Голгота. Голгота е едно изпитание да се направи идната крачка. Историческият Иисус, не Спасителят, не Синът Божи, а индивидът, в който е въплатен, прави идната страшна крачка. “

След освобождението, за което приятелите и най-много Георги Караславов, носят отговорност, фамилията на Талев е изселено от София в Луковит. Изолиран е, осмиван е и даже подиграван, той съумява да доработи „ Железният светилник “, „ Преспанските камбани “ и „ Илинден “. В края на 50-те години на предишния век, позицията по отношение на Македонския въпрос се трансформира, само че едвам когато злината е сторена. Димитър Талев е оправдан и може да работи на свободна писателска процедура.

Сред всички трофеи, които получава, една може би е особена скъпа – „ Почетен жител на община Луковит “. Добрата вест е, че някои от позабравените и не издавани романи като „ На завой “ към този момент може да бъде прочетен. Романът е неразрешен през 1944 година, само че през днешния ден към този момент е наличен. За страдание Димитър Талев може да види родния си град в рамките на България само и единствено в своите книги. Мечтата му в никакъв случай не се реализира.

Заглавна фотография: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?curid=106716