На 1 октомври 2020 г. България официално стана част от

На 1 октомври 2020 година България публично стана част от Банковия съюз на Европейския съюз като изискване за нейното вероятно присъединение в еврозоната. Каква е равносметката след една година участие в Банковия съюз? Задълбочен разбор на ЕКИП изследва структурата на Банковия съюз, методът по който България се вписва в нея и вероятните последици от това за българската банкова система. Нормативната рамка и историческите данни за работата на надзорните институции на Банковия съюз демонстрират, че участието в него излага България на по-големи опасности за банковата система и държавния фиск. " Присъединяването към Банковия съюз се оказва капан за българските данъкоплатци ", споделя Георги Вулджев, създател на разбора. Изследването на ЕКИП удостоверява тезата изразена от шефа на Българска народна банка Димитър Радев през 2015 година, че участие в Банковия съюз в сегашния подтекст основава тласъци за декапитализация на банковата система. Има сериозен тласък банките в България, които са дъщерни сдружения на задгранични банкови групи да бъдат конвертирани в клонове, за освобождение от по-стриктните финансови условия, които Българска народна банка постанова спрямо други централни банки в Банковия съюз. Това може да докара до приключване на капитали от банковата ни система и нейното финансово дестабилизиране. На второ място историята на съюза до момента демонстрира, че локалните, национални цели за финансова непоклатимост се разминават с преценката на Банковия съюз. Много е евентуално при спешна обстановка надзорните структури на банковия съюз да откажат преструктуриране на локална банка, която обаче е значима на локално равнище и се разпознава като такава от българските институции. Това би довело до разпродажба и активиране на схемата за държавно гарантиране на депозити до 100 000 евро. На трето място, фискалният риск е заздравен от три спомагателни фактора. Откакто е в Банковия съюз България към този момент няма личен фонд за преструктуриране на банки. Българска народна банка е задължена да трансферира вноските за него към общия фонд на Банковия съюз. Така при положение на потребност от преструктуриране, което не е утвърдено от надзорните институции на съюза, България няма спестени средства, които да употребява за тази цел. България също по този начин не е член на еврозоната и надлежно банките у нас нямат достъп до ликвидна поддръжка от страна на Европейската централна банка. Съществува и честен риск заради обстоятелството, че институцията, която взима решението за преструктуриране (Единния съвет за преструктуриране на Банковия съюз) не е тази, която ще заплати фискалната цена при положение на разпродажба - това биха били българската страна и данъкоплатци.