Мирът между Армения и Азербайджан: достижим ли е?
На 1 ноември Армения и Азербайджан си размениха уведомления, потвърждаващи завършването на вътрешните процедури, нужни за използване на наредбите за техните комисии по отношение на делимитация и демаркация на общата държавна граница. Документът отбелязва първото непосредствено контрактувано двустранно съглашение сред двете страни, предвещаващо нормализиране на връзките и мир.
Ден преди този момент, на 31 октомври, външният министър на Армения се обърна към Народното събрание, като изрази " внимателен оптимизъм ", че Армения и Азербайджан са покрай завършване на работата по всеобхватно спокойно съглашение. Той уточни, че единствено „ една или две оставащи точки " би трябвало да бъдат позволени за изцяло координиран контракт в близко бъдеще. Същия ден външният министър на Азербайджан удостовери забележителния прогрес в мирния развой.
Прогрес в действителност беше реализиран, като и двете страни доближиха консенсус по множеството точки от мирното съглашение и отложиха избрани въпроси, като Зангезурския кулоар, за обособени полемики на по-късен стадий. Важно е, че и Армения, и Азербайджан в този момент избират директните двустранни договаряния като най-ефективен метод.
Въпреки неотдавнашния оптимизъм, че мирът е близо, главните въпроси към момента стоят на дневен ред. Конституционните териториални искания на Армения остават главната спънка за завършването на мирното съглашение. Баку преглежда Декларацията за самостоятелност на Армения, посочена в преамбюла на конституцията на Армения, като спънка за подписването на кротичък контракт и акцентира, че това допуска териториални искания против Азербайджан заради споменаването на обединяването на Армения и Карабахския район на Азербайджан. Азербайджан упорства за конституционна корекция, която да отстрани всяка неизясненост и да обезпечи необратимо спокойно съглашение.
От своя страна министър-председателят на Армения неотдавна изрази угриженост по отношение на конституцията на Азербайджан. Според него в конституцията индиректно се загатва Декларацията за самостоятелност на Първата азербайджанска република, призната на 28 май 1918 година, и в този исторически документ се показва, че Първата азербайджанска република включва Източно и Южно Закавказие.
Говорителят на азербайджанското външно министерство отговори на тези обвинявания, като ги назова ненужен опит да се подведе интернационалната общественост. Той разясни, че нито Актът за самостоятелност от 1991 година, нито Декларацията за самостоятелност от 1918 година съдържат каквито и да било териториални искания към прилежащи страни, вместо това акцентират зачитането на общите правила, правила и добросъседски връзки. Говорителят уточни, че Декларацията за самостоятелност на Армения от 1990 година, която е посочена в нейната конституция, приканва за „ обединяване на Армения и Нагорни Карабах ". Тази наредба е в основата на няколко арменски закона, което допуска, че Армения в никакъв случай не е признавала Нагорни Карабах за интегрална част от Азербайджан. Следователно, твърди представителят, признаването от страна на Армения на териториалната целокупност на Азербайджан няма правна основа, в случай че Армения не промени конституцията си и не анулира обвързваните с нея правни и политически актове. Прессекретарят на азербайджанското министерство на външните работи добави, че Азербайджан няма териториални искания към Армения.
След месеци на застой на договарянията мирният развой сред Азербайджан и Армения наподобява набира скорост. Въпреки това остава нестабилно дали оставащите проблеми могат да бъдат позволени задоволително скоро, с цел да се обезпечи дълготраен мир в този стратегически значим район.
Ден преди този момент, на 31 октомври, външният министър на Армения се обърна към Народното събрание, като изрази " внимателен оптимизъм ", че Армения и Азербайджан са покрай завършване на работата по всеобхватно спокойно съглашение. Той уточни, че единствено „ една или две оставащи точки " би трябвало да бъдат позволени за изцяло координиран контракт в близко бъдеще. Същия ден външният министър на Азербайджан удостовери забележителния прогрес в мирния развой.
Прогрес в действителност беше реализиран, като и двете страни доближиха консенсус по множеството точки от мирното съглашение и отложиха избрани въпроси, като Зангезурския кулоар, за обособени полемики на по-късен стадий. Важно е, че и Армения, и Азербайджан в този момент избират директните двустранни договаряния като най-ефективен метод.
Въпреки неотдавнашния оптимизъм, че мирът е близо, главните въпроси към момента стоят на дневен ред. Конституционните териториални искания на Армения остават главната спънка за завършването на мирното съглашение. Баку преглежда Декларацията за самостоятелност на Армения, посочена в преамбюла на конституцията на Армения, като спънка за подписването на кротичък контракт и акцентира, че това допуска териториални искания против Азербайджан заради споменаването на обединяването на Армения и Карабахския район на Азербайджан. Азербайджан упорства за конституционна корекция, която да отстрани всяка неизясненост и да обезпечи необратимо спокойно съглашение.
От своя страна министър-председателят на Армения неотдавна изрази угриженост по отношение на конституцията на Азербайджан. Според него в конституцията индиректно се загатва Декларацията за самостоятелност на Първата азербайджанска република, призната на 28 май 1918 година, и в този исторически документ се показва, че Първата азербайджанска република включва Източно и Южно Закавказие.
Говорителят на азербайджанското външно министерство отговори на тези обвинявания, като ги назова ненужен опит да се подведе интернационалната общественост. Той разясни, че нито Актът за самостоятелност от 1991 година, нито Декларацията за самостоятелност от 1918 година съдържат каквито и да било териториални искания към прилежащи страни, вместо това акцентират зачитането на общите правила, правила и добросъседски връзки. Говорителят уточни, че Декларацията за самостоятелност на Армения от 1990 година, която е посочена в нейната конституция, приканва за „ обединяване на Армения и Нагорни Карабах ". Тази наредба е в основата на няколко арменски закона, което допуска, че Армения в никакъв случай не е признавала Нагорни Карабах за интегрална част от Азербайджан. Следователно, твърди представителят, признаването от страна на Армения на териториалната целокупност на Азербайджан няма правна основа, в случай че Армения не промени конституцията си и не анулира обвързваните с нея правни и политически актове. Прессекретарят на азербайджанското министерство на външните работи добави, че Азербайджан няма териториални искания към Армения.
След месеци на застой на договарянията мирният развой сред Азербайджан и Армения наподобява набира скорост. Въпреки това остава нестабилно дали оставащите проблеми могат да бъдат позволени задоволително скоро, с цел да се обезпечи дълготраен мир в този стратегически значим район.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ