Отбелязваме 149 години от избухването Априлското въстание
Н а 1 май (20 април по остарял стил) се навършват 149 години от експлоадирането на Априлското въстание – едно от най-значимите събития в българската история, останало като знак на националната битка за независимост и самостоятелност.
Макар и потушено с свирепост от османските управляващи, въстанието се трансформира в повратна точка за България – то е първият акт, който притегля вниманието на интернационалната общественост към ориста на българския народ под османско господство.
Априлското въстание е определяно като " българската гражданска война " – морална и въоръжена. Подготовката за него стартира месеци по-рано, като дейностите на българските революционери провокират паника измежду локалното мюсюлманско население и османските управляващи. Решението за повдигане на въстание е взето на историческото заседание в местността Оборище. Според историци, османските управляващи научават за проекта точно посредством изменничество – името на предателя е заличено от паметника в Оборище и остава незнайно и до през днешния ден.
Непосредствено преди експлоадирането на въстанието, османските управляващи изпращат жандармерийски елементи в Копривщица и Панагюрище за да арестуват " подстрекателите на мирната парадайса ". При опит за залавянето на Тодор Каблешков, копривщенските революционери отвръщат с оръжие и прогонват османските елементи. Мюдюринът е погубен, а в града е открита революционна власт. Именно тогава Каблешков изпраща фамозното " Кърваво писмо " до Панагюрище, с което афишира началото на въстанието. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминава дистанцията сред двата града за рекордните два часа.
Въпреки героичните старания, въстанието обгръща едвам към 10 000 души с огнестрелно оръжие от общо 95 селища. То е зле координирано и не получава поддръжка от нито една непозната мощ – аргументите за кървавия му край са както вътрешни, по този начин и външни.
Но без значение от неговото потушаване, историците показват, че Априлската епопея е морална победа. Апостолите и починалите в битката остават не като жертви, а като герои – млади, образовани, идеалисти, посветили се безкористно на националната идея.
Днес, съвсем век и половина по-късно, имената на Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Бачо Киро, както и техните прародители Георги Раковски и Васил Левски, и Христо Ботев, умрял месец по-късно, не престават да въодушевяват генерации българи.
Априлското въстание остава недостижима фантазия – знак на дръзновение, жертвеност и блян към независимост, която продължава да живее в националната памет на България.
Макар и потушено с свирепост от османските управляващи, въстанието се трансформира в повратна точка за България – то е първият акт, който притегля вниманието на интернационалната общественост към ориста на българския народ под османско господство.
Априлското въстание е определяно като " българската гражданска война " – морална и въоръжена. Подготовката за него стартира месеци по-рано, като дейностите на българските революционери провокират паника измежду локалното мюсюлманско население и османските управляващи. Решението за повдигане на въстание е взето на историческото заседание в местността Оборище. Според историци, османските управляващи научават за проекта точно посредством изменничество – името на предателя е заличено от паметника в Оборище и остава незнайно и до през днешния ден.
Непосредствено преди експлоадирането на въстанието, османските управляващи изпращат жандармерийски елементи в Копривщица и Панагюрище за да арестуват " подстрекателите на мирната парадайса ". При опит за залавянето на Тодор Каблешков, копривщенските революционери отвръщат с оръжие и прогонват османските елементи. Мюдюринът е погубен, а в града е открита революционна власт. Именно тогава Каблешков изпраща фамозното " Кърваво писмо " до Панагюрище, с което афишира началото на въстанието. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминава дистанцията сред двата града за рекордните два часа.
Въпреки героичните старания, въстанието обгръща едвам към 10 000 души с огнестрелно оръжие от общо 95 селища. То е зле координирано и не получава поддръжка от нито една непозната мощ – аргументите за кървавия му край са както вътрешни, по този начин и външни.
Но без значение от неговото потушаване, историците показват, че Априлската епопея е морална победа. Апостолите и починалите в битката остават не като жертви, а като герои – млади, образовани, идеалисти, посветили се безкористно на националната идея.
Днес, съвсем век и половина по-късно, имената на Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Бачо Киро, както и техните прародители Георги Раковски и Васил Левски, и Христо Ботев, умрял месец по-късно, не престават да въодушевяват генерации българи.
Априлското въстание остава недостижима фантазия – знак на дръзновение, жертвеност и блян към независимост, която продължава да живее в националната памет на България.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ