1 март
На 1 март честваме Баба Марта - един от най-почитаните български традиции с хилядолетна традиция.
На този ден хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени наложително от два пресукани конеца - червен и бял . В някои региони на страната конците са единствено червени, в други - многоцветни, само че с преобладаващо алено.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конецThinkStock/Getty Images
Този цвят съгласно националното вярване има силата на слънцето и дава жизнеспособност на всяко създание. Белият цвят символизира чистотата, невинността и насладата. В българските обичаи бялото е и знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеспособност, на здраве и обич, на успеха, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието й за здраве и обич. Този езически бит се счита за неповторима българска традиция, въпреки че в леко изменен тип участва и в Румъния.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан АспарухThinkStock/Getty Images
Друга легенда гласи, че мартеници връзвали по българските земи траките. Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници . Според античните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух точно в съчетанието сред белия и аления конец.
Интересни традиции у нас, свързани с мартениците
На 1 март стопанката на дома почиства и подрежда къщата. Тя би трябвало да свети от непорочност и да бъде подготвена за едно ново начало.
Мартениците са знак на здраве , дългоденствие и изобилие , само че по тях също може и да се гадае. Според остарели български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им брачен партньор.
Мартениците са знак на здраве, дългоденствие и плодородиеdariknews.bg
Когато видят първия щъркел , лястовица или цъфнало плодно дръвче , те би трябвало да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, ревизират дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният фаворит ще бъде безпаричен.
Ако желаят да са румени и здрави през цялата година, би трябвало да завържат мартеницата на цъфнало дръвче.
Мартениците са направени наложително от два пресукани конеца - червен и бял
А в случай че желаят да се избавят от всяко зло, би трябвало да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините и да им върви като по вода .
И до през днешния ден хората имат вяра, че в случай че си нарекат един ден от месец март , могат да съдят по него за това каква година им следва.
На този ден хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени наложително от два пресукани конеца - червен и бял . В някои региони на страната конците са единствено червени, в други - многоцветни, само че с преобладаващо алено.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конецThinkStock/Getty Images Този цвят съгласно националното вярване има силата на слънцето и дава жизнеспособност на всяко създание. Белият цвят символизира чистотата, невинността и насладата. В българските обичаи бялото е и знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеспособност, на здраве и обич, на успеха, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието й за здраве и обич. Този езически бит се счита за неповторима българска традиция, въпреки че в леко изменен тип участва и в Румъния.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан АспарухThinkStock/Getty Images Друга легенда гласи, че мартеници връзвали по българските земи траките. Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници . Според античните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух точно в съчетанието сред белия и аления конец.
Интересни традиции у нас, свързани с мартениците
На 1 март стопанката на дома почиства и подрежда къщата. Тя би трябвало да свети от непорочност и да бъде подготвена за едно ново начало.
Мартениците са знак на здраве , дългоденствие и изобилие , само че по тях също може и да се гадае. Според остарели български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им брачен партньор.
Мартениците са знак на здраве, дългоденствие и плодородиеdariknews.bg Когато видят първия щъркел , лястовица или цъфнало плодно дръвче , те би трябвало да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, ревизират дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният фаворит ще бъде безпаричен.
Ако желаят да са румени и здрави през цялата година, би трябвало да завържат мартеницата на цъфнало дръвче.
Мартениците са направени наложително от два пресукани конеца - червен и бял А в случай че желаят да се избавят от всяко зло, би трябвало да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините и да им върви като по вода .
И до през днешния ден хората имат вяра, че в случай че си нарекат един ден от месец март , могат да съдят по него за това каква година им следва.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ