Как се усуква мартеница и какво да я правите на първа пролет за късмет
На 1 март по антична българска традиция честваме Баба Марта. Всеки българин се закичва с мартеница – знак от усукани червен и бял конец. Този ритуал съставлява предпролетно благопожелание за здраве, дълъг живот, плодовитост и обилие. Мартеницата придобива магическа мощ да донесе пожеланото, единствено в случай че е направена съгласно остарелия канон. Етнографите поучават сами да приготвите най-малко един образец, с цел да спазите напълно националната традиция.
Изработката стартира с избора на материали. Традиционно се употребяват вълна, памук или копринена прежда. Бялото в мартеницата символизира чистотата и новото начало. Червеното въплъщава живота, слънчевата сила и плодородието. Основното предписание при изработката е, че конците се усукват наложително наляво. В съвременността се появяват и нови тълкования с макраме възли и перли. Те съчетават традицията с модерното изкуство, само че резервират главните цветове.
Символиката на спомагателните детайли е извънредно значима. На мартеницата не се закачат инцидентни предмети. Черупките от охлюви носят здраве и мощ на притежателя си. Скилидките чесън защищават от зли демони, а сините мъниста пазят от уроки. Златната или сребърната паричка е наричане за благоденствие. Мартеницата е вписана в представителния лист на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание на човечеството. Това самопризнание е споделено сред България, Северна Македония, Молдова и Румъния.
Регионалните вариации в България демонстрират благосъстоянието на този бит. В Мелнишко и Софийско към главните цветове постоянно се прибавя синьо. В региона на Монтана белият и синият цвят са присъщи за мартениците на момченцата. Родопските мартеници са най-пъстри и включват седмоцветна символика. Етнографските изследвания демонстрират, че тези вярвания имат дълбоки езически корени.
Легендата за появяването на мартеницата ни връща в 7. век при хан Кубрат. Преди гибелта си той завещал на петимата си сина и щерка си Хуба в никакъв случай да не се разделят. Хазарите обаче завладели Хуба и поискали послушание от братята. Най-големият наследник Баян останал при сестра си, до момента в който другите търсели нова земя. Разбрали се да пратят новина посредством гълъб с бял конец. Когато Аспарух намерил земя край Дунав, пратил птицата. При бягството хазарска стрела ранила Баян. Част от белия конец се обагрила в алено от кръвта му. Аспарух усукал двата края и основал първата мартеница като знак на съединението.
Друго поверие споделя за лястовичка, донесла билка от остарялата татковина на Аспарух. Птицата била ранена по време на дългия полет. Кръвта ѝ оцветила конеца, с който китката била вързана. Ханът приел това като знак за здраве и удача за целия си народ. Днес мартениците украсяват освен хората, само че и сватбени китки или съдовете за мляко на Гергьовден.
Много е значимо какво вършим с мартеницата при настъпване на пролетта. Трябва да я носите, до момента в който видите първата лястовица, щъркел или цъфнало дръвче. Свалянето на мартеницата и закачването ѝ на плодно дърво подсигурява здраве през цялата година. Ако имате проблеми за решение, хвърлете я в течаща река. Вярва се, че злото ще се оттече и всичко ще върви като по вода.
Девойките употребяват мартеницата за гадаене за предстоящ брачен партньор. Те я слагат под камък и ревизират след половин година. Мравки под камъка вещаят безпаричен момък, до момента в който по-големи инсекти дават обещание заможен младоженец. Традицията изисква и главно разчистване на дома на 1 март. Старите движимости се изхвърлят, с цел да се направи място за новото и положителното.
Настроението на Баба Марта дефинира времето през целия месец. Тя е сестра на Голям и Малък Сечко, които постоянно изпиват виното ѝ. Когато тя се разлюти, времето застудява и прохладно. Хората постоянно си назовават избран ден от март. Ако денят е безоблачен, годината ще бъде сполучлива и лека. Дъждовното време предвещава компликации, които ще изискват самообладание.
