1 март 1941 г. България влиза в Тристранния пакт
На 1 март 1941 година в двореца Белведере във Виена царува тържествена конюнктура. В 13.35 ч. министър-председателят проф. Богдан Филов, който е лидер на българската делегация, подписва протокол за присъединението на България към Тристранния пакт. От страна на съдружниците параф под документа поставят немският външен министър Рибентроп, граф Чано – министър на външните работи на Италия и японският дипломат Ошима.
Всичко стартира половин година по-рано. На 17 ноември 1940 година, при посещаване на цар Борис III и външния министър Иван Попов в Бергхоф в Германия, Хитлер предлага на двамата неотложно присъединение към Тристранния пакт. Царят колкото да съумява да отклони предлагането. Натискът на Хитлер се усилва още повече във връзка със замислената немска инвазия на Балканите напролет на 1941 година Така, на 1 януари 1941 година дълго отлаганият съюз с Германия е реалност, откакто още веднъж в Бергхоф Богдан Филов уговаря дефинитивно присъединението към Пакта. Два месеца по-късно във Виена е подписан договорът.
“България вижда в пакта, подписан сред Германия, Италия и Япония, инструмент на тая политика, която цели да даде опция на народите да се развиват умерено, с цел да засилят своето богатство и да подсигуряват обективен и дълготраен мир. България влиза в Тристранния пакт, водена от желанието да сътрудничи, в границите на своите благоприятни условия, за постигането на тая висока цел. Като правилен сътрудник на Тристранния пакт България се надява да способства своя дълг, с цел да бъде въведен дълготраен мир и нов по-справедлив ред в Европа. “ Това се показва в Декларацията на Богдан Филов, прочетена на 1 март 1941 година във Виена.
На 2 март 1942 година държавното болшинство в Народното събрание с “шумни овации” ратифицира присъединението на България към Тристранния пакт. Още на 1 март елементи на немската войска навлизат на българска територия. По този метод се поставя завършек на политиката на неутралитет, която България следва след експлоадирането на Втората международна война и става съдружник на хитлеристка Германия.
Тристранният пакт е подписан на 27 септември 1940 година в Берлин от министрите на външните работи на Германия, Италия и Япония. На процедура той играе съществена роля в международната политика през идващите няколко години. Пактът формализира съдействието сред трите страни във военната област и подсигурява взаимоотношението при обезпечаване на ползите им в международен мащаб.
В идващите месеци поредно към Тристранния пакт се причисляват Унгария, Румъния и Словакия.
С включването на България към пакта цар Борис ІІІ и българските управници, съгласно мнението на редица историци, избират само вероятния удобен излаз в този миг. Така страната ни се избавя от погром, от предоставяне на стотици хиляди жертви, от попадане под непозната военна мощ и определяне на окупационен режим.
Независимо от претекстовете, а точно – проверка на Ньойския контракт и възвръщане на земите в Егейска Тракия и Вардарска Македония, дълготрайните последствия от съюзяването на нашата страна с хитлеристка Германия, фашистка Италия и милитаристична Япония са пагубни.
Българската страна получава от окупиралите ги хитлеристки войски земите в Македония и Тракия за краткотрайно ръководство до края на войната.
Хиляди български евреи от Македония и Беломорието биват избити в нацистките лагери.
През 1943 година е подписано българо-германското Споразумение Белев-Данекер за депортиране на към 20 000 евреи от новите и старите лимити на Царство България. Комисарството при съдействието на армията и полицията интензивно взе участие в депортирането на евреи от управляваните от България предвоенни територии на Гърция и Югославия.
Историческа отговорност за тези събития носят цар Борис III, министър-председателят Богдан Филов, както и всички народни представители от тогавашния парламент, които поддържат ратификацията на Тристранния пакт.
Всичко стартира половин година по-рано. На 17 ноември 1940 година, при посещаване на цар Борис III и външния министър Иван Попов в Бергхоф в Германия, Хитлер предлага на двамата неотложно присъединение към Тристранния пакт. Царят колкото да съумява да отклони предлагането. Натискът на Хитлер се усилва още повече във връзка със замислената немска инвазия на Балканите напролет на 1941 година Така, на 1 януари 1941 година дълго отлаганият съюз с Германия е реалност, откакто още веднъж в Бергхоф Богдан Филов уговаря дефинитивно присъединението към Пакта. Два месеца по-късно във Виена е подписан договорът.
“България вижда в пакта, подписан сред Германия, Италия и Япония, инструмент на тая политика, която цели да даде опция на народите да се развиват умерено, с цел да засилят своето богатство и да подсигуряват обективен и дълготраен мир. България влиза в Тристранния пакт, водена от желанието да сътрудничи, в границите на своите благоприятни условия, за постигането на тая висока цел. Като правилен сътрудник на Тристранния пакт България се надява да способства своя дълг, с цел да бъде въведен дълготраен мир и нов по-справедлив ред в Европа. “ Това се показва в Декларацията на Богдан Филов, прочетена на 1 март 1941 година във Виена.
На 2 март 1942 година държавното болшинство в Народното събрание с “шумни овации” ратифицира присъединението на България към Тристранния пакт. Още на 1 март елементи на немската войска навлизат на българска територия. По този метод се поставя завършек на политиката на неутралитет, която България следва след експлоадирането на Втората международна война и става съдружник на хитлеристка Германия.
Тристранният пакт е подписан на 27 септември 1940 година в Берлин от министрите на външните работи на Германия, Италия и Япония. На процедура той играе съществена роля в международната политика през идващите няколко години. Пактът формализира съдействието сред трите страни във военната област и подсигурява взаимоотношението при обезпечаване на ползите им в международен мащаб.
В идващите месеци поредно към Тристранния пакт се причисляват Унгария, Румъния и Словакия.
С включването на България към пакта цар Борис ІІІ и българските управници, съгласно мнението на редица историци, избират само вероятния удобен излаз в този миг. Така страната ни се избавя от погром, от предоставяне на стотици хиляди жертви, от попадане под непозната военна мощ и определяне на окупационен режим.
Независимо от претекстовете, а точно – проверка на Ньойския контракт и възвръщане на земите в Егейска Тракия и Вардарска Македония, дълготрайните последствия от съюзяването на нашата страна с хитлеристка Германия, фашистка Италия и милитаристична Япония са пагубни.
Българската страна получава от окупиралите ги хитлеристки войски земите в Македония и Тракия за краткотрайно ръководство до края на войната.
Хиляди български евреи от Македония и Беломорието биват избити в нацистките лагери.
През 1943 година е подписано българо-германското Споразумение Белев-Данекер за депортиране на към 20 000 евреи от новите и старите лимити на Царство България. Комисарството при съдействието на армията и полицията интензивно взе участие в депортирането на евреи от управляваните от България предвоенни територии на Гърция и Югославия.
Историческа отговорност за тези събития носят цар Борис III, министър-председателят Богдан Филов, както и всички народни представители от тогавашния парламент, които поддържат ратификацията на Тристранния пакт.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ