75 години от избиването на българския елит
На 1 февруари 2020 година се навършват 75 години от най-черната дата в актуалната българска история - всеобщото изтребване на българския хайлайф от комунистите.
На 1 февруари 1945 година органът на аления гнет - по този начин нареченият Народен съд, произнася най-вече смъртни присъди в историята на България. Клането е осъществено още същия ден през нощта. Държавници, политици, военни и интелектуалци са избити до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките.
Сред жертвите са братът на цар Борис III - княз Кирил Преславски, дружно с другите двама регенти на малолетния цар Симеон - световноизвестният академик проф. Богдан Филов, и ген. Никола Михов. Заедно с тях са екзекутирани министрите в двата кабинета на Богдан Филов, както и министрите в държавните управления на Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев, депутати, военни и други
Общо избитите от Народния съд в България са над 2730 души, с което страната ни се подрежда преди всичко в света по смъртни присъди, произнесени поради експлоадирането на Втората международна война /1939-1945 г./, а ние даже не водиме война против съдружниците от антихитлеристката коалиция, и се включваме във войната на страната на Оста през 1941 година, цели две години, откакто тя е почнала. В Германия, която е основният провинен за разпалването й, са произнесени 12 смъртни присъди от Нюрнбергския развой. Осъдените на гибел от Токийския арбитражен съд са 14 души.
Жертвите на новата комунистическа власт, водена от вожда Георги Димитров, не се лимитират единствено с избитите на 1 февруари 1945 година Избиването на българския хайлайф стартира още с момента на взимането на властта на 9 септември 1944 година През първите дни след преврата, по разнообразни оценки, са избити няколко хиляди души без съд и присъда. Това са на първо място представители на елита, който, съгласно комунистите, може да се опълчи на новите управници-рецидивисти, слезли от горите или освободени от пандизите. По-късно Народният съд ще осъди към този момент избитите, с цел да легализира отнемането на тяхната чест и имущество.
Не единствено политици и военни стават жертва на новата национална власт. Тя е безпощадна и към интелектуалния хайлайф на страната. Подсъдими са 101 писатели, художници и публицисти, измежду тях са към този момент убитите Райко Алексиев и Данаил Крапчев.
Сред физическите причинители на убийствата личат имената на бъдещия деспот Тодор Живков, на садистите Мирчо Спасов /от който, както споделят, - даже Живков се е респектирал/ и Лев Главинчев. Последният е най-масовият палач в българската история. На неговата съвест лежат убийствата на княз Кирил, световноизвестните учени и ректори на Софийския университет проф. Богдан Филов и проф. Александър Станишев, както и доста други - стотици от най-уважаваните българи преди преврата от 9 септември. Някои от тях са убити поради своето публично състояние, а други - тъй като са българи и не са желали да трансформират своята народност, съгласно проектите на Сталин, Тито и Коминтерна отпред с Димитров. На погребението на садиста Главинчев, неговият брат ще се „ похвали ", че последният е „ умъртвил 226-ма македонски фашисти "...
Много от емблематичните здания в центъра на София, които през днешния ден сме привикнали да свързваме с културни и публични институции, в първите дни след девети се трансформират в сцена на жестоки убийства и разпра. Такива са постройката на днешната Агенция „ Архиви ", на ъгъла на улиците „ Московска " и „ Малко Търново ", където са се помещавали арестантските килии за разпити на страховитата Държавна сигурност, или пък „ Славянска сказка " на улица „ Раковски ", където е бил щабът на Народната милиция. Не по-малко злокобна е постройката на Дирекция на полицията на Лъвов мост, прочула се като „ Народен дом на терора ".
В интервала от 9 септември 1944 до 1948 година България губи доста свои синове и дъщери, които не одобряват насилствената смяна на самосъзнанието на популацията в Пиринска Македония, осъществена от злокобния тандем Тито-Димитров. Последният даже приготвя предаването на националния суверенитет с желанието си да влезем в Югославия, която се разпадна в кървави войни през 1991-1999 година
Еднакво трагична е ориста на хората от Вардарския и Пиринския завършек на Македония - един народ с обща история, просвета и вяра, само че разграничен по силата на несправедливия контракт от Букурещ /1913 г./. За броени дни в навечерието на Коледа през 1944 година на територията на днешна Македония са избити хиляди без съд и присъда. Тази покруса е известна като " Кървавата Коледа ". По заповед на югославския деспот Йосип Броз Тито хиляди са товарени на камиони и избивани в дерета и горски местности. Така е в Скопие, Куманово, Щип, Велес, Охрид, Гостивар, Битоля, Владимирово, Берово и Прилеп. Операцията по избиването им се управлява от комунистическия водач по това време в Скопие Лазар Колишевски. Той прецизно извършва нарежданията на Светозар Вукманович - Темпо, персоналният делегат на диктатора Тито. По същото време в България се ликвидира Вътрешна македонска революционна организация.
Историците дефинират през днешния ден по този начин наречения „ Народен съд " като политически развой за кавга с неуместните съперници. Неговите закононарушения не могат да бъдат оправдани. Те нанасят нечовечен удар по България, от който тя не може да се съвземе и през днешния ден. /БГНЕС
На 1 февруари 1945 година органът на аления гнет - по този начин нареченият Народен съд, произнася най-вече смъртни присъди в историята на България. Клането е осъществено още същия ден през нощта. Държавници, политици, военни и интелектуалци са избити до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките.
Сред жертвите са братът на цар Борис III - княз Кирил Преславски, дружно с другите двама регенти на малолетния цар Симеон - световноизвестният академик проф. Богдан Филов, и ген. Никола Михов. Заедно с тях са екзекутирани министрите в двата кабинета на Богдан Филов, както и министрите в държавните управления на Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев, депутати, военни и други
Общо избитите от Народния съд в България са над 2730 души, с което страната ни се подрежда преди всичко в света по смъртни присъди, произнесени поради експлоадирането на Втората международна война /1939-1945 г./, а ние даже не водиме война против съдружниците от антихитлеристката коалиция, и се включваме във войната на страната на Оста през 1941 година, цели две години, откакто тя е почнала. В Германия, която е основният провинен за разпалването й, са произнесени 12 смъртни присъди от Нюрнбергския развой. Осъдените на гибел от Токийския арбитражен съд са 14 души.
Жертвите на новата комунистическа власт, водена от вожда Георги Димитров, не се лимитират единствено с избитите на 1 февруари 1945 година Избиването на българския хайлайф стартира още с момента на взимането на властта на 9 септември 1944 година През първите дни след преврата, по разнообразни оценки, са избити няколко хиляди души без съд и присъда. Това са на първо място представители на елита, който, съгласно комунистите, може да се опълчи на новите управници-рецидивисти, слезли от горите или освободени от пандизите. По-късно Народният съд ще осъди към този момент избитите, с цел да легализира отнемането на тяхната чест и имущество.
Не единствено политици и военни стават жертва на новата национална власт. Тя е безпощадна и към интелектуалния хайлайф на страната. Подсъдими са 101 писатели, художници и публицисти, измежду тях са към този момент убитите Райко Алексиев и Данаил Крапчев.
Сред физическите причинители на убийствата личат имената на бъдещия деспот Тодор Живков, на садистите Мирчо Спасов /от който, както споделят, - даже Живков се е респектирал/ и Лев Главинчев. Последният е най-масовият палач в българската история. На неговата съвест лежат убийствата на княз Кирил, световноизвестните учени и ректори на Софийския университет проф. Богдан Филов и проф. Александър Станишев, както и доста други - стотици от най-уважаваните българи преди преврата от 9 септември. Някои от тях са убити поради своето публично състояние, а други - тъй като са българи и не са желали да трансформират своята народност, съгласно проектите на Сталин, Тито и Коминтерна отпред с Димитров. На погребението на садиста Главинчев, неговият брат ще се „ похвали ", че последният е „ умъртвил 226-ма македонски фашисти "...
Много от емблематичните здания в центъра на София, които през днешния ден сме привикнали да свързваме с културни и публични институции, в първите дни след девети се трансформират в сцена на жестоки убийства и разпра. Такива са постройката на днешната Агенция „ Архиви ", на ъгъла на улиците „ Московска " и „ Малко Търново ", където са се помещавали арестантските килии за разпити на страховитата Държавна сигурност, или пък „ Славянска сказка " на улица „ Раковски ", където е бил щабът на Народната милиция. Не по-малко злокобна е постройката на Дирекция на полицията на Лъвов мост, прочула се като „ Народен дом на терора ".
В интервала от 9 септември 1944 до 1948 година България губи доста свои синове и дъщери, които не одобряват насилствената смяна на самосъзнанието на популацията в Пиринска Македония, осъществена от злокобния тандем Тито-Димитров. Последният даже приготвя предаването на националния суверенитет с желанието си да влезем в Югославия, която се разпадна в кървави войни през 1991-1999 година
Еднакво трагична е ориста на хората от Вардарския и Пиринския завършек на Македония - един народ с обща история, просвета и вяра, само че разграничен по силата на несправедливия контракт от Букурещ /1913 г./. За броени дни в навечерието на Коледа през 1944 година на територията на днешна Македония са избити хиляди без съд и присъда. Тази покруса е известна като " Кървавата Коледа ". По заповед на югославския деспот Йосип Броз Тито хиляди са товарени на камиони и избивани в дерета и горски местности. Така е в Скопие, Куманово, Щип, Велес, Охрид, Гостивар, Битоля, Владимирово, Берово и Прилеп. Операцията по избиването им се управлява от комунистическия водач по това време в Скопие Лазар Колишевски. Той прецизно извършва нарежданията на Светозар Вукманович - Темпо, персоналният делегат на диктатора Тито. По същото време в България се ликвидира Вътрешна македонска революционна организация.
Историците дефинират през днешния ден по този начин наречения „ Народен съд " като политически развой за кавга с неуместните съперници. Неговите закононарушения не могат да бъдат оправдани. Те нанасят нечовечен удар по България, от който тя не може да се съвземе и през днешния ден. /БГНЕС
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ