На този ден: Роза Паркс отказва да отстъпи мястото си в автобуса
На 1 декември 1761 година се ражда Мари Тюсо. Мария Гросхолц, известна повече като Мари Тюсо, е швейцарска скулпторка от френски генезис, фамозна с восъчните фигури, които извайва, както и с Музея на восъчните фигури „ Мадам Тюсо “, основите на който поставя в Лондон.
Тюсо учи восъчното моделиране от швейцарския доктор Филип Кюртиюс, при който майката на Мари работи като иконом. През 1778 година тя основава своята първа лична восъчна фигура – на Жан-Жак Русо. По-късно моделира други известни персони като Волтер и Бенджамин Франклин.
От 1780 до 1789 година (Френската революция), тя преподава изкуство на сестрата на Луи XVI.
Членовете на кралското семейство остават доста удовлетворени от младата Мари и по тяхна покана тя заживява във Версай. По време на Френската гражданска война се среща с Наполеон Бонапарт и Максимилиан Робеспиер. По време на Големия гнет (1793 – 94) е наказана на гибел посредством гилотина, само че с помощта на застъпничеството на Коло д'Ербоа животът ѝ е пощаден.
През 1802 година имигрира в Лондон. През 1835 година открива своята първа непрекъсната галерия на улица „ Бейкър “.
Роза Паркс
Роза „ Лий “ Луис Маккоули Паркс е афроамериканска активистка за цивилен права на чернокожите американци. Паркс става известна с отхвърли си на 1 декември 1955 година да се подчини на автобусен водач и да освободи мястото си на бял мъж. По това време съществува сегрегация и в рейсовете на южните щати, белите седели в предната част, а чернокожите – в задната. Роза Паркс седяла в частта за чернокожи, само че местата за бели свършили и водачът я предиздвикал да стане. Тя отказала.
Последвалото ѝ арестуване за гражданско непокорство води до така наречен автобусен протест в Монтгомъри, призоваващ всички цветнокожи хора в Монтгомъри да не употребяват рейсове, което става огромен проблем за градския превоз, тъй като цветнокожите са най-голямата група пасажери, от която зависи бюджетът на градския превоз.
В продължение на една година, от 5 декември 1955 година до 20 декември 1956 година по-богатите фамилии с коли се провеждат и водят деца на учебно заведение, а хора – до работа и назад, а доброволци охраняват жилището на Роза непрекъснато.
По това време тя и брат ѝ, с който живее, са освободени от работа и в продължение на няколко месеца гладуват, до момента в който доброволците не виждат, по-късно тя живее от дарения на локалното население, в последна сметка Роза е оповестена за почтена.
Антарктическият контракт
В първия ден от последния месец през 1959 година е подписан Антарктическият контракт и обвързваните с него съглашения, наречени Антарктическа договорна система. Той контролира интернационалните връзки във връзка с Антарктида – единствения континент на Земята, който е без лично население.
Основният контракт е подписан на 1 декември 1959 година, в началото от 12-те страни, взели участие в Международната година на геофизиката (1957 – 1958) в Антарктика – Аржентина, Австралия, Белгия, Англия, Нова Зеландия, Норвегия, Съветския съюз, Съединени американски щати, Франция, Чили, Южна Африка, Япония. Влиза в действие на 23 юни 1961 година Той е израз на практическа и научна взаимна активност, реализирана „ на леда “.
Основният предмет на АДС е да бъде в полза на целия човешки жанр, като Антарктика ще продължи вечно да бъде употребена извънредно за мирни цели и няма да се трансформира в сцена или обект на интернационалните несъгласия. Договорът не разрешава всевъзможни ограничения от боен тип, само че не и наличието на боен личен състав.
По тематиката
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Тюсо учи восъчното моделиране от швейцарския доктор Филип Кюртиюс, при който майката на Мари работи като иконом. През 1778 година тя основава своята първа лична восъчна фигура – на Жан-Жак Русо. По-късно моделира други известни персони като Волтер и Бенджамин Франклин.
От 1780 до 1789 година (Френската революция), тя преподава изкуство на сестрата на Луи XVI.
Членовете на кралското семейство остават доста удовлетворени от младата Мари и по тяхна покана тя заживява във Версай. По време на Френската гражданска война се среща с Наполеон Бонапарт и Максимилиан Робеспиер. По време на Големия гнет (1793 – 94) е наказана на гибел посредством гилотина, само че с помощта на застъпничеството на Коло д'Ербоа животът ѝ е пощаден.
През 1802 година имигрира в Лондон. През 1835 година открива своята първа непрекъсната галерия на улица „ Бейкър “.
Роза Паркс
Роза „ Лий “ Луис Маккоули Паркс е афроамериканска активистка за цивилен права на чернокожите американци. Паркс става известна с отхвърли си на 1 декември 1955 година да се подчини на автобусен водач и да освободи мястото си на бял мъж. По това време съществува сегрегация и в рейсовете на южните щати, белите седели в предната част, а чернокожите – в задната. Роза Паркс седяла в частта за чернокожи, само че местата за бели свършили и водачът я предиздвикал да стане. Тя отказала.
Последвалото ѝ арестуване за гражданско непокорство води до така наречен автобусен протест в Монтгомъри, призоваващ всички цветнокожи хора в Монтгомъри да не употребяват рейсове, което става огромен проблем за градския превоз, тъй като цветнокожите са най-голямата група пасажери, от която зависи бюджетът на градския превоз.
В продължение на една година, от 5 декември 1955 година до 20 декември 1956 година по-богатите фамилии с коли се провеждат и водят деца на учебно заведение, а хора – до работа и назад, а доброволци охраняват жилището на Роза непрекъснато.
По това време тя и брат ѝ, с който живее, са освободени от работа и в продължение на няколко месеца гладуват, до момента в който доброволците не виждат, по-късно тя живее от дарения на локалното население, в последна сметка Роза е оповестена за почтена.
Антарктическият контракт
В първия ден от последния месец през 1959 година е подписан Антарктическият контракт и обвързваните с него съглашения, наречени Антарктическа договорна система. Той контролира интернационалните връзки във връзка с Антарктида – единствения континент на Земята, който е без лично население.
Основният контракт е подписан на 1 декември 1959 година, в началото от 12-те страни, взели участие в Международната година на геофизиката (1957 – 1958) в Антарктика – Аржентина, Австралия, Белгия, Англия, Нова Зеландия, Норвегия, Съветския съюз, Съединени американски щати, Франция, Чили, Южна Африка, Япония. Влиза в действие на 23 юни 1961 година Той е израз на практическа и научна взаимна активност, реализирана „ на леда “.
Основният предмет на АДС е да бъде в полза на целия човешки жанр, като Антарктика ще продължи вечно да бъде употребена извънредно за мирни цели и няма да се трансформира в сцена или обект на интернационалните несъгласия. Договорът не разрешава всевъзможни ограничения от боен тип, само че не и наличието на боен личен състав.
По тематиката
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ