На 1 август през 1885 г. е отпечатана първата българска банкнота
На 1 август през 1885 година в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лв.. Думата „ лев “, произлиза от „ левъ “ – стар вид на актуалната дума „ лъв “.
От 1 септември същата година са пуснати в обращение първите български банкноти.
Съвременната история на българските парични знаци стартира след възобновяване на българската страна през 1878 година. През 1880 година с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се основава българската парична единица „ лев “, а на идната година са отсечени и първите монети.
На 1 януари през 1880 година е признат и Закон за основаване на Българската национална банка, съгласно който Българска народна банка е държавна банка с главен капитал 10 000 000 златни лв., импортирани от страната и съставляващи благосъстоятелност на банката. Юридическият акт от 1885 година категорично подсигурява обичайна за централните банки привилегия да емитира банкноти, които съставляват законно платежно средство на територията на страната.
Операциите, които законът позволява на Българска народна банка, я характеризират като банка, съчетаваща емисионни функционалности, кредитиране на страната, запазване на паричните средства, касово обслужване на държавния бюджет, от една страна, с осъществяването на типичните за комерсиална банка влогово-депозитни и кредитни покупко-продажби. Съчетаването на активност по директното банково обслужване на стопанството и популацията със отговорности на централна банка е специфичност, която се резервира в продължение на няколко десетилетия.
От 1997 година цената на лв. е твърдо обвързвана с тази на немската марка посредством системата на валутен ръб при курс 1000 лв. = 1 немска марка. След деноминацията на лв. от 5 юли 1999 година курсът става 1 лев = 1 немска марка, а след премахването на немската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1.95583 лв. = 1 евро.
В българския език думата навлиза от немския: die Banknote, а там е пристигнала от британския: bank-note. На британски note има и значение на „ документално (ръкописно или печатно) уверение за дълг и заричане за заплащане “. Ето за какво банкнотата е лавица, издадена от банката, която лавица удостоверява, че същата банка има обвързване към приносителя на банкнотата (защото полицата на е поименна), и удостоверява готовността за заплащане – на доблестен метал. Такива, да вземем за пример, са били доларовите банкноти от времето на златнодоларовия стандарт, който е анулиран през 1971 година. Тогава паричната стойност от 1 американски $ се равнява на несъмнено количество злато, което може да се получи против показване на банкнотата, т.е. след предявяване на полицата.
Известно е, че за пръв път банкноти са били употребявани в Китай през VII век, само че в Европа това става чак през 1660 година, когато “Стокхолмс Банко ” издава първите банкноти. Употребата на открити парични стойности и печатани банкноти става известна през XVIII век.
Повечето банкноти се създават от тежка хартия, а от време на време и от лен, памук или други текстилни тъкани. Някои страни създават и полимерни банкноти.
От 1 септември същата година са пуснати в обращение първите български банкноти.
Съвременната история на българските парични знаци стартира след възобновяване на българската страна през 1878 година. През 1880 година с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се основава българската парична единица „ лев “, а на идната година са отсечени и първите монети.
На 1 януари през 1880 година е признат и Закон за основаване на Българската национална банка, съгласно който Българска народна банка е държавна банка с главен капитал 10 000 000 златни лв., импортирани от страната и съставляващи благосъстоятелност на банката. Юридическият акт от 1885 година категорично подсигурява обичайна за централните банки привилегия да емитира банкноти, които съставляват законно платежно средство на територията на страната.
Операциите, които законът позволява на Българска народна банка, я характеризират като банка, съчетаваща емисионни функционалности, кредитиране на страната, запазване на паричните средства, касово обслужване на държавния бюджет, от една страна, с осъществяването на типичните за комерсиална банка влогово-депозитни и кредитни покупко-продажби. Съчетаването на активност по директното банково обслужване на стопанството и популацията със отговорности на централна банка е специфичност, която се резервира в продължение на няколко десетилетия.
От 1997 година цената на лв. е твърдо обвързвана с тази на немската марка посредством системата на валутен ръб при курс 1000 лв. = 1 немска марка. След деноминацията на лв. от 5 юли 1999 година курсът става 1 лев = 1 немска марка, а след премахването на немската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1.95583 лв. = 1 евро.
В българския език думата навлиза от немския: die Banknote, а там е пристигнала от британския: bank-note. На британски note има и значение на „ документално (ръкописно или печатно) уверение за дълг и заричане за заплащане “. Ето за какво банкнотата е лавица, издадена от банката, която лавица удостоверява, че същата банка има обвързване към приносителя на банкнотата (защото полицата на е поименна), и удостоверява готовността за заплащане – на доблестен метал. Такива, да вземем за пример, са били доларовите банкноти от времето на златнодоларовия стандарт, който е анулиран през 1971 година. Тогава паричната стойност от 1 американски $ се равнява на несъмнено количество злато, което може да се получи против показване на банкнотата, т.е. след предявяване на полицата.
Известно е, че за пръв път банкноти са били употребявани в Китай през VII век, само че в Европа това става чак през 1660 година, когато “Стокхолмс Банко ” издава първите банкноти. Употребата на открити парични стойности и печатани банкноти става известна през XVIII век.
Повечето банкноти се създават от тежка хартия, а от време на време и от лен, памук или други текстилни тъкани. Някои страни създават и полимерни банкноти.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ