1.08: Глас от мрака на Холокоста – последните думи на Ане Франк
На 1 август е изработен последният запис в най-известния персонален дневник в света – този на Ане Франк. Анелис Мари Франк, по-известна като Ане Франк, е еврейско момиче, родено в Германия през 1929 година, което става знак на милионите изгубени животи по време на Холокоста посредством своя фамозен дневник. След като нацистите завземат властта, фамилията ѝ се мести в Нидерландия, само че през 1942 година, след почналите депортации на евреи, се укрива в така наречен Задна къща в Амстердам.
Ане води дневник в продължение на две години, от 12 юни 1942 година до 1 август 1944 година. Това са дните, в които фамилията Франк, дружно с още четирима души, живее в изолираност и боязън, укривайки се от нацистите. Последният ѝ запис е изработен три дни преди арестуването им на 4 август 1944 година след донос от неизвестен осведомител.
Какво съдържа последният запис на 1 август 1944 година
Последният запис на Ане не е някакво трагично предусещане или списък на боязън. Напротив, той е надълбоко персонален и прочувствен, ориентиран във вътрешността, към вътрешната ѝ битка. В него Ане написа за двойнствеността на своята персона: от една страна тя е радостна, занимателна, шеговита, а от друга – сензитивна, тъжна, дълбока. Тя споделя, че тази вътрешна, по-сериозна част от нея съвсем никой не познава, тъй като постоянно се е стараела да демонстрира мощната си страна.
„ …дълбоко в себе си съм изцяло друга от това, което демонстрирам навън… Но, уви, това се случва доста рядко. И по този начин е с всички хора, които живеят в боязън “.
Това самопризнание е изключително прочувствено, тъй като демонстрира прочувствената зрялост и човещина на едно 15-годишно момиче, изправено пред безчовечен условия.
Annelies Marie Frank, mais conhecida como Anne Frank, foi uma adolescente alemã de origem judaica, vítima do Holocausto, que morreu aos (+)
— Fotos de Fatos (@FotosDeFatos)
Арестът и последствията
На 4 август 1944 година, Гестапо нахлува в скривалището и арестува осемте души, които живеят там. Ане и сестра ѝ Марго са изпратени първо в директния лагер Вестерборк, след това в Аушвиц, и най-после — в Берген-Белзен, където и двете умират от тиф през февруари или март 1945 година, малко преди освобождението на лагера.
Единственият оживял от укриващите се е бащата на Ане – Ото Франк. След войната той се завръща в Амстердам, където получава дневника, избавен от фамилна другарка, Мийп Хийс, която оказва помощ при укриването. Ото взема решение да извърши фантазията на Ане — да стане писателка — като разгласява дневника ѝ през 1947 година под заглавието Het Achterhuis („ Задната къща “). По-късно той става прочут по света като „ Дневникът на Ане Франк “.
Олимпийските игри в Берлин
Берлин, 1 август 1936 година Светът се събира за най-голямото спортно събитие на планетата – Летните олимпийски игри, а хазаин е нацистка Германия. Под строгия взор на Адолф Хитлер и в атмосфера на тежка агитация, игрите в Берлин би трябвало да се трансфорат в сцена, на която да бъде демонстрирано превъзходството на така наречен „ арийска раса “. Но историята има други проекти. На напред във времето излиза един човек – Джеси Оуенс, негър американски спортист, чиято спортна популярност вечно трансформира визията за мощ, чест и човешко достолепие.
Олимпиадата като идеологическа витрина
Когато Берлин печели правото да бъде хазаин на игрите през 1931 година, Германия към момента е Ваймарска република. Но единствено две години по-късно на власт идва Хитлер, а нацисткият режим бързо трансформира Олимпиадата в инструмент на агитация. Стремежът е явен: посредством добре проведено и образно внушително спортно събитие, Германия би трябвало да покаже освен възобновената си мощност, само че и „ естественото предимство “ на арийците над другите раси.
Стадионите са актуализирани, улиците — покрити със флагове, а цялата страна е готова до последния подробност. Това е първата Олимпиада, която се излъчва по телевизия и снимана с огромен обсег от режисьорката Лени Рифенщал в пропагандния филм Олимпия. Целта: светът да види „ новата Германия “ — подредена, мощна, преобладаваща.
Olympic Games in Berlin 1936
⚡️
Ане води дневник в продължение на две години, от 12 юни 1942 година до 1 август 1944 година. Това са дните, в които фамилията Франк, дружно с още четирима души, живее в изолираност и боязън, укривайки се от нацистите. Последният ѝ запис е изработен три дни преди арестуването им на 4 август 1944 година след донос от неизвестен осведомител.
Какво съдържа последният запис на 1 август 1944 година
Последният запис на Ане не е някакво трагично предусещане или списък на боязън. Напротив, той е надълбоко персонален и прочувствен, ориентиран във вътрешността, към вътрешната ѝ битка. В него Ане написа за двойнствеността на своята персона: от една страна тя е радостна, занимателна, шеговита, а от друга – сензитивна, тъжна, дълбока. Тя споделя, че тази вътрешна, по-сериозна част от нея съвсем никой не познава, тъй като постоянно се е стараела да демонстрира мощната си страна.
„ …дълбоко в себе си съм изцяло друга от това, което демонстрирам навън… Но, уви, това се случва доста рядко. И по този начин е с всички хора, които живеят в боязън “.
Това самопризнание е изключително прочувствено, тъй като демонстрира прочувствената зрялост и човещина на едно 15-годишно момиче, изправено пред безчовечен условия.
Annelies Marie Frank, mais conhecida como Anne Frank, foi uma adolescente alemã de origem judaica, vítima do Holocausto, que morreu aos (+)
— Fotos de Fatos (@FotosDeFatos)
Арестът и последствията
На 4 август 1944 година, Гестапо нахлува в скривалището и арестува осемте души, които живеят там. Ане и сестра ѝ Марго са изпратени първо в директния лагер Вестерборк, след това в Аушвиц, и най-после — в Берген-Белзен, където и двете умират от тиф през февруари или март 1945 година, малко преди освобождението на лагера.
Единственият оживял от укриващите се е бащата на Ане – Ото Франк. След войната той се завръща в Амстердам, където получава дневника, избавен от фамилна другарка, Мийп Хийс, която оказва помощ при укриването. Ото взема решение да извърши фантазията на Ане — да стане писателка — като разгласява дневника ѝ през 1947 година под заглавието Het Achterhuis („ Задната къща “). По-късно той става прочут по света като „ Дневникът на Ане Франк “.
Олимпийските игри в Берлин
Берлин, 1 август 1936 година Светът се събира за най-голямото спортно събитие на планетата – Летните олимпийски игри, а хазаин е нацистка Германия. Под строгия взор на Адолф Хитлер и в атмосфера на тежка агитация, игрите в Берлин би трябвало да се трансфорат в сцена, на която да бъде демонстрирано превъзходството на така наречен „ арийска раса “. Но историята има други проекти. На напред във времето излиза един човек – Джеси Оуенс, негър американски спортист, чиято спортна популярност вечно трансформира визията за мощ, чест и човешко достолепие.
Олимпиадата като идеологическа витрина
Когато Берлин печели правото да бъде хазаин на игрите през 1931 година, Германия към момента е Ваймарска република. Но единствено две години по-късно на власт идва Хитлер, а нацисткият режим бързо трансформира Олимпиадата в инструмент на агитация. Стремежът е явен: посредством добре проведено и образно внушително спортно събитие, Германия би трябвало да покаже освен възобновената си мощност, само че и „ естественото предимство “ на арийците над другите раси.
Стадионите са актуализирани, улиците — покрити със флагове, а цялата страна е готова до последния подробност. Това е първата Олимпиада, която се излъчва по телевизия и снимана с огромен обсег от режисьорката Лени Рифенщал в пропагандния филм Олимпия. Целта: светът да види „ новата Германия “ — подредена, мощна, преобладаваща.
Olympic Games in Berlin 1936
⚡️
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ